От затворник до диктатор - възходът на Хитлер

През декември 1924 година, малко преди Коледа, Адолф Хитлер излиза от затвора Ландсберг. Той е вкаран зад решетките заради опита за преврат от 9 ноември 1923, освободен е преждевременно за добро поведение. Като австриец баварските власти принципно би трябвало да го екстрадират, но не го правят и така той може да се върне в Мюнхен, разказва германската обществена медия ARD.

В Ландсберг Хитлер пише "Моята борба" и намира издателство. Освен това той има и мрежа от поддръжници и дарители, обяснява пред изданието историкът Отмар Пльокингер. Така новият старт на Хитлер е осигурен финансово.

Първи стъпки на свобода

За личния живот на Хитлер от 1925 година нататък има много легенди. Той си води дневник, посещава различни кафенета, освен това се ползва с вниманието и интереса на видни мюнхенски дами.

По този повод Пльокингер отбелязва, че вероятно става дума за един вид защитен инстинкт: "Хитлер е искал да се оттегли в определена сфера, в която да може да се поотпусне и да се наслади също на култура".

В политически план обаче ситуацията не е добра. При освобождаването си от затвора Хитлер дава дума, че ще спазва закона. Поради това му е позволено да основе наново Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP) и да говори публично. Но ултрадясната и националистическа сцена по това време е разделена - борби за власт бушуват и в неговата партия.

Спонсори финансират големите му проекти

По-малко известно е, че новата организация на партията е направена солидно, отбелязва ARD. Касиерът на партията въвежда входна такса за изявите на Хитлер и се грижи за нейните финанси. През 1933 година партията купува за своя централа дворец в Мюнхен, който заради цвета на униформите на нацистите е наречен „кафявата къща".

Спонсори от сферата на икономиката - като Фриц Тисен - пък осигуряват средствата за проекта. Но, както посочва историкът Пльокингер, не това е основният източник на доходи.

Страстни речи в цирка

Мюнхен е и сцена на големи изяви на Хитлер, сред които с особена известност се ползват неговите речи пред хиляди привърженици в цирк „Корона". Един от присъствалите - мюнхенският адвокат Ото Гритшнедер, който на 18-годишна възраст е бил на една от изявите на Хитлер през 1932 година, впоследствие си спомня: „Хитлер говореше най-безумните глупости по най-неприличен начин, и то толкова емоционално пресилено, че веднага ставаше ясно как политика така не може да се прави. Това ми бе ясно още тогава".

В резултат от икономическата криза, довела до обедняването на милиони германци, NSDAP се представя успешно на изборите. Освен това през 1932 година се решава и още един проблем: Хитлер доброволно се е отказал от австрийското си гражданство през 1925-а и като човек без гражданство нито може да се кандидатира за политически пост, нито да гласува. Но град Брауншвайг, в който неговата националсоциалистическа партия участва в управлението, го назначава за съветник и в това си качество той автоматично става германски гражданин.

Не подценявайте враговете на демокрацията

Останалото е известно: през 1932 година NSDAP става най-силната партия в държавата. Заради взаимните интриги на консервативните политици Ваймарската република се разпада изключително бързо. На 30 януари 1933 година президентът на Райха Паул фон Хинденбург назначава Хитлер за райхсканцлер: не става дума за „завземане на властта", както твърдят нацистите, а за предаване на властта, посочва ARD.

За историка Пльокингер възходът на Хитлер след 1925 година е фатален пример за това колко скъпо излиза подценяването на враговете от страна на демократите. „Когато готовността за възприемане на демокрацията като неотменна ценност за социално, толерантно съжителство се разпадне, това отваря възможностите за хора като Хитлер."

Автор: Райнер Фолк (ARD)