Навършиха се 20-дни от започването на кошмара в Париж. В провинцията нещата са по-спокойни. Милиони парижани чакат с часове да мине някой влак, метро или автобус. Задръстванията около столицата на Франция са феноменални. Стачниците са част от държавния сектор, който наброява 5 милиона и 600 хиляди служители. Частният сектор е 5 пъти по-голям и той издържа фактически държавния. Работещите в него не стачкуват, защото те не разполагат със статута "държавен служител". "Свещен статут", който гарантира заплата до края на професионалния живот на всеки, който го притежава.
Счита се, че за сметка на сигурността, заплатите са с около 30% по-ниски в държавния, от частния сектор. Като компенсация, държавните чиновници получават бонуси, премии и улеснения, които никой ме може да каже ясно, какво струват на държавата, защото не са едни и същи за всяка корпорация. Върхът на тази социална бъркотия са пенсионните режими. Те са на брой 42!
В предизборната програма на Еманюел Макрон, френският президент обявява без заобиколки, че ще уеднакви режимите. Когато възложи на членовете на правителството да изготвят закон за ново разпределение на парите за пенсии, синдикатите се разбунтуваха. Те са най-силни в транспорта и причиняват най-големите затруднения в придвижването на хората.
Само от стачките в железниците държавата губи по 2 милиона евро на ден. Милиони се изпаряват от анулирани резервации в хотели и ресторанти. Търговците, които разчитаха на притока на туристи за празниците са в паника. Трите процента дефицит, които Брюксел изисква, Франция ще изпълни когато цъфнат налъмите. Въпреки това, кредиторите наливат пари във френската икономика, дори с отрицателни лихви, защото са сигурни в страната, която произвежда коли, самолети и атомни централи.
Единствен, който не показва никаква паника, е безпорно Еманюел Макрон. Френският президент, поне за сега, дава вид, че е решен да води реформата до край. Той е начело на държавата, а стачниците са нейни и негови служители. Стачката е законно право, но работодателят т.е. държавата не плаща стачкуваните дни. Това е слабото място на протестиращите - парите за тях и техните семейства. Стачниците се надяваха, че правителството ще "клекне" за празниците. Вместо това следваща среща за преговори бе обявена чак за 7 януари. Това означава 30 дни без заплащане!
Ако стачките продължават, неплащането на загубените надници също ще продължи. Освен това всички синдикати са на ляво. От бледо "розово" до тъмно "червено". Десни синдикати във Франция няма. Привидно всички са обединени, но само по форма. По съдържание - не са. Подобно на "Жълтите жилетки", те нямат програма. Да пречиш на другите да ходят на работа, не е програма!
Колкото времето тече, броят на умерените стачници расте и те постепенно се връщат на работните си места. За сметка на това, пропитите с марксически - комунистически заряд, стават все по-крайни. Те открито сочат капитализма, като причина за мизерията на "народа".
Мизерия от която те самите са изключени до живот, благодарение на статута на държавния служител. Френската комунистическа партия се опита да оглави "класовата борба", но всички нейни усилия останаха без успех. Тези многобройни противоречия, Еманюел Макрон следи час по час. Вероятно ще отстъпи по отношение на най-трудните и опасни за здравето професии, но като цяло френският президент се ръководи от мисълта: "Аз съм избран, синдикатите - не!"