Столичани очакват с нетърпение решението за отварянето за разходки на градските паркове и планината Витоша. То трябва да бъде взето в неделя. И както подобава на страна, управлявана от оперативен щаб, това ще стане след провеждане на учение. То трябва да покаже как точно ще се провеждат и контролират разходките на домашните арестанти. Добрият премиер отново подчерта, че имаме най-либералните мерки в пандемията, в София не личи да има карантина, а софиянци могат да излизат безнаказано по 48 пъти на ден - я до аптека, я до магазин, я до банкомат, я до...където си искат. Ама хайде, щом и това не им стигало, ще помислим да ги пуснем и в парковете. Кметицата Фaндъкoвa я боляло за затворените дечица и имала план, но не искала да действа на своя глава, за да не я обвинят, че е причинала бум на зарезните. Щабът да си кажел.
Хубаво е, че се мисли, ама как ще го измислят накрая. От направените в петък откъслечни анонси лъха доста притеснително. От тях научихме, че позволените разходки ще бъдат само за родители с малки деца, в определени часове, по определени маршрути. Щели така да го измислят, че пленниците да вървят в една посока, без да идва никой срещу тях. Забраната за сядането на пейки остава, а децата трябва да забравят за ползването на площадките за спорт и игра.
Ако бъдат приети така поставените условия, то гледката от понеделник натам ще бъде наистина стъписваща. Лишените от свобода, които обикалят в кръг двора на затвора, поне знаят защо им се случва всичко това. Представете си в същата роля родители с деца. Еднопосочно. И ако кривне леко малкото от щабния маршрут, какво правим? Ще се наказваме ли? А какво означава всъщност понятието "малко дете"? Фиксираните часове за разходки предполагат още по-голямо струпване на хора. Точно това, което уж се цели да се избегне. Ясно е, че това се прави за по-лесен контрол, но какъв резултат ни чака. Ами планината? Евентуален "контрол" там би приличал на битка между партизани и стражари от 40-те години на миналия век. Пусни ги в планината и ходи ги гони.
Мислете, господа щабници и общинари. Мислете, но не се гаврете с и без друго измъчените хора.