Саудитска Арабия и Израел посрещат Тръмп с приятелски огън

Този път бе различно. Обвинението в геноцид срещу Израел дойде не просто от някой институционално натоварен представител на Саудитска Арабия, а от самото олицетворение - функционално и организационно, на Кралството: престолонаследника и министър-председател Мохамед бин Салман. Обвинението бе изразено и от възможно най-високата трибуна - на съвместната сесия на Арабската лига и Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС), провеждаща се в Риад тези дни. По този начин Саудитска Арабия скъси дистанцията между себе си и държави като Иран и Турция, които иначе лидират обвиненията в региона срещу Израел за извършен геноцид в ивицата Газа.

В изказването на саудитския престолонаследник и де факто управляващ Кралството, имаше и друг акцент: призивът Израел "да уважава суверенитета на братската Ислямска република Иран и да не удря нейните земи". Това се случва на фона на активизираните дипломатически контакти между Саудитска Арабия и Иран: външният министър на режима на аятоласите Абас Арагчи бе в Риад миналия месец, а тези дни в Техеран бе осъществена среща между началниците на генералните щабове на двете държави. В края на миналия месец двете държави, успоредно с други, участваха и в съвместно военно обучение в Оманския залив, след като седмица преди това Саудитска Арабия бе една от държавите, които наблюдаваха военните маневри, извършени от Иран, Русия и Оман в Индийския океан. Всъщност диалогът между Риад и Техеран, който се случва от повече от година насам, е една от малкото позитивни тенденции, развиващи се в региона на Близкия изток през последните години (макар предвид сунитско-шиитското съперничество между тях, летвата да е положена достатъчно ниско).

Процесът на повишаване на сигурността в Персийския залив като функция на преодоляването на споделената враждебност между Саудитска Арабия и Иран бе подкрепян от американците и логистично осъществяван от Ирак и Оман, но всъщност постигна резултат едва след като получи императивен тласък от намесата на Китай през 2023-та година. Това, което обаче "смаза" зъбните колела на веригата, задвижваща този процес, бе друго: войната между Хамас и Хизбула, от една страна, и Израел, от друга. Именно този конфликт придаде допълнително сцепление на сближаването между Риад и Техеран. А и не само на него, доколкото войната в Близкия изток допринесе и за загърбването на проблеми от двустранно естество между Египет и Турция. Погледнато от географските координати на Израел, кръвопролитието в Газа спомогна за обуславянето на два тематични вектора, насочени срещу Тел Авив - северозападен (Турция и Египет) и югоизточен (Саудитска Арабия и Иран). Въпреки че различията в интересите между тези държави ще продължават да формират отношенията им, именно войната в Газа направи така, че тези различия бяха смекчени, давайки път на консолидацията им под общия знаменател на опозицията срещу действията на Израел спрямо палестинците и ливанците.

Горепосочените думи на Мохамед бин Салман си кореспондират със ситуация, в която Саудитска Арабия и Иран приемат търсенето на допирни точки между тях като споделен интерес за двете държави.

За Риад работните отношения с Техеран предоставят базовата възможност да не се стигна до обструкции при функционирането на търговско-транзитните измерения на Ормузкия проток, през които Кралството изнася своите въглеводороди. Но в приличната с Иран комуникация Саудитска Арабия вижда и потребността да редуцира физическите рискове пред собствената си сигурност, идващи от хутите в Йемен (макар хутите да не са прокси на Иран в смисъла, в който е една Хизбула, близките военни отношения между тях и Техеран правят Риад да смята, че режимът на аятоласите може да играе сдържаща хутите роля). Чрез диалога с Иран Саудитска Арабия цели да остане и в страни от винаги възможната ескалация на напрежението между Техеран и Тел Авив (оттук Риад затвори и небето си за възможни атаки по иранска територия от страна на израелската бойна авиация).

За Техеран надграждането на отношенията с Риад гони базовата цел да възпрепятства създаването на арабско-израелска ос, насочена срещу Иран. Последното е особено важно в момента, когато иранската мрежа от прокси-сили търпи системна дерогация на своите бойни възможности под натиска на Израелските отбранителни сили. А шансовете за израелско-арабска консолидация се увеличават автоматично със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, доколкото текущата демократическа администрация във Вашингтон бе много по-нюансирана в отношенията си и с Израел, и с Иран. Въпреки че Техеран сам по себе си не може да възпрепятства евентуалното разширяване на Авраамическите споразумения на Израел, така че към тях да се присъедини и Саудитска Арабия, то чрез подобряване на отношенията си с Риад режимът на аятоласите може поне да отнеме една от основните мотивации за подобен ход от страна на Кралството.

Войната в Газа сложи прът в колелото на иначе споделеното желание между Мохамед бин Салман и Бенямин Нетаняху да официализират отношенията между държавите им, а саудитският престолонаследник имаше повод да бъде ядосан повече на израелския министър-председател, отколкото на иранския аятолах Хаменей. Предвид настроенията на арабската улица, обостряни от цивилните жертви в Газа, както и на традиционно консервативната и пропалестинска позиция на крал Салман, за неговия син стана практически невъзможно да продължи нормализацията на отношенията между Кралството и Израел.

Оттук за своето присъединяване към Авраамическите споразумения Риад положи допълнително условие (към вече съществуващите такива - САЩ да им даде допълнителни гаранции за сигурност срещу Иран и технология за развитие на ядрена енергетика): реален път за създаването на палестинска държава. Текущото правителство на Израел обаче е не само е против такъв сюжет, включващ перспектива за палестинска държава, но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом породи точно обратните тенденции в изпълнителната власт на Тел Авив, която вече говори за абсорбиране на земи от Западния бряг и Северна Газа (това бе част и от неосъществената "Сделка на века", която екипът на Доналд Тръмп предложи в първия мандат на републиканеца). Ако има нещо, което обаче Саудитска Арабия разбра през изминалата една година, то е, че Тел Авив би жертвал нормализацията на отношенията си с Риад, пък и с целия арабски свят, ако това е цената за недопускането на палестинска държава.

А това е ребус, който ще трябва да разрешава идващата администрация на Доналд Тръмп, която иначе е добра новина и за Риад, и за Тел Авив. Именно републиканецът има амбицията да приобщи Саудитска Арабия към Авраамическите споразумения, както и да реализира този път "Сделката на века", предвиждаща разрешаването на близко-източния конфликт между израелците и палестинците. Но вместо да чакат, Саудитска Арабия и Израел вече вдигат мизата, умишлено трупайки в предварителен порядък излишна баластра, която после, в процес на преговори, да хвърлят, правейки компромиси, така че да стигнат до приемливи за тях резултати.

С обвиненията за геноцид срещу Тел Авив и солидарността с Иран, Риад иска да покаже, че не трябва да бъде приеман като даденост от новата републиканска администрация и че ако Кралството не може да си гарантира сътрудничество с Израел, то поне може да минимализира рисковете, произтичащи от Иран. Нима Саудитска Арабия не е против войната в Газа от ден първи? Затова, ако обича, господин Тръмп да не иска прекалено много компромиси от Риад.

С приказките си за абсорбиране към Израел на територии от Западния бряг и Северна Газа пък Тел Авив се опитва да мотивира "най-произраелския президент", по собствените думи на Тръмп, да действа според собствените си политически заявки (да сложи ръцете си там, където му е устата, както биха казали американците). Пък и ако републиканецът задейства в първия си мандат политиката за "максимален натиск" срещу Иран, нима Израел не остана единствената държава, която я продължи междувременно? Затова, ако обича, господин Тръмп да не иска прекалено много компромиси от Тел Авив.

Със сигурност и Саудитска Арабия, и Израел са доволни от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. Но пукотът, който идва от Риад и Тел Авив, не е от шампанско, а от приятелски огън.