Гол, минута преди края на първото полувреме на кризата с пандемията. Френският президент, с изненадващ финт, получи топката от Ангела Меркел и реализира най-големия си външнополитически успех. Петстотин милиарда заем за рестартирането на европейската икономика! Само хора, които са чули Германия да взима заем, могат да преценят постижението на голмайстора. В чия врата се озова топката? Във вратата на евроскептиците, на крайно левите бунтовници и крайнодесните националисти. На всички, които предричаха разпадането на европейския съюз. Никоя от техните формации не може да постигне това което отбора на Макрон-Меркел постигна.
От чисто банкерска гледна точка, какво са 500 милиарда за 500 милиона европейци? Нищо, или капка вода в морето. Само на пръв поглед обаче. Постижението е с огромен политически отзвук. Всички световни борси литнаха нагоре. Тези пари не са за ядене и пиене, а за големи европейски проекти. Здрава крачка в правилна посока. Тази на истинската европейска солидарност. Макрон предупреди – разпределението ще бъде предимно към най-нуждаещите се страни.
Как стана така, че Меркел, която не понася Макрон се съгласи да подпише? Нейното решение е решение на отговорен политик. От Аденауер до Хелмут Кол, и Герхард Шрьодер до Ангела Меркел, всички немски управляващи имат една постоянна мисъл – да не им се напомня никога близкото минало. Никога повече Германия да не желае да бъде сочена с пръст като доминираща Европа сила. В настоящата криза, която тепърва започва, имаше ли друг полезен ход? Стриктно прилагане на немската конституция, изправяне до стената на Кристин Лагард, омаломощаване на ЕЦБ, край на еврото и край на Европейския съюз? Германия излизаше победител и дойч марката ставаше най-силната монета в света. Пари на заем? Достатъчно беше Берлин да щракне с пръсти и кредиторите отпускаха милиарди без никаква лихва. Това печеливш ход ли е? Много ясно че не! Защо? Защото скъпата марка щеше да направи продукцията ѝ непродаваема. В същото време, поне половината европейски икономики щяха да фалират. Германия осъмнала обкръжена от вълна безработни и освирепели хора? Спомените от миналото можеха да се превърнат в антинемска необуздаема вълна. Никоя страна в Европа не познава така добре като Германия, лавината, която мизерията може да отприщи. Германците съзнават, че са мотор на съюза. Те не желаят да са "валяк". Ето защо, подобен ход в никакъв случай не беше печеливш за Берлин. Германия сама срещу САЩ, Русия и Китай, рискуваше да се сбогува с комфорта, който ѝ осигурява европейския съюз. Затова Меркел се довери на Макрон и пренебрегна конституционните съдии от Карлсруе. Канцлерката заложи цялата си тежест, която не е малка в това решение. Освен това, тя познава историята на страната си и знае, че документа издаден през 1949г се казва „Основен закон“ - Grundgesetz, а не Конституция. Той е издиктуван на представителите на окупираната зона наименувана ГФР, от страните победителки – САЩ, Англия и Франция . Ако те бяха отказали да подпишат този документ, единствената друга възможност е била да станат граждани на ГДР.
Макрон и Меркел не постъпиха демократично. Да, те смачкаха фасона на европейските институции. Вярно е, но спасиха положението, поне за сега. На финансовите пазари не се дават кредити срещу "демократични" процедури. И не са Гърция, Италия и Испания, които ще протестират. Инициативата на френският президент им дойде като изневиделица. Макрон върна надеждата в страните на Южна Европа, които Германия до сега обвиняваше в разточителство. Ще има все пак гласуване. След дъжд качулка, но не може без съгласието на всички. Именно това дразни Макрон. Да се съкратят сложните административни пречки, които не позволяват бързото взимане на решения. Той счита, че не може да се чака съгласието на всички, преди да се задейства. Макрон и Меркел фактически направиха реформата, от която ЕС се нуждае спешно.
В настоящата ситуация например се знае, че богатите Австрия, Холандия и Дания са против. "Мравките от Север не искат да делят със щурците от Юг". Мач на „бедни срещу богати“ в центъра на Съюза - никой не желае да види. Това е задния двор на Германия и Ангела Меркел притежава всички необходими качества, за да ги вкара в строя. Поляците и унгарците на пръв поглед са винаги контра. Слабото им място са парите, които получават от европейския бюджет. Ако се опънат, рискуват да загубят част от еврофондовете. Следователно тяхното съгласие подлежи на пазарлъци, което означава, че нищо не е загубено.
Пред Меркел и Макрон остава цяло второ полувреме. То ще мине бързо, защото фирмите се задушават и безработицата расте. Ако икономическата криза се превърне в социална, евроскептиците ще се опитат да изравнят. Единственото разрешение е Меркел и Макрон да вкарат втори гол.