С посредничеството на САЩ, Израел и ОАЕ се разбраха за нормализиране на отношенията. Сделката е добър знак за страните в тази част на света, но има и един голям губещ, пише в коментара си Райнер Золих.
Без непременно да споделяме казаното от палестинския президент Махмуд Абас, аналитично погледнато той правилно е разбрал нещата: историческата сделка между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел може да бъде разглеждана като „предателство“ спрямо палестинския въпрос.
Абу Даби се съгласи на споразумение, което ще означава замразяване, но в никакъв случай няма да доведе до край на израелските планове за анексиране на палестинските територии. Това потвърди и израелският премиер Бенямин Нетаняху.
Лицемерна солидарност от всички страни
Пита се в задачата не можеха ли ОАЕ да постигнат повече за своите „палестински братя“ по време на преговорите. Очевидно това не е било особено важно за тях. Те имат други стратегически приоритети - тяхната мнима солидарност с палестинците е чисто лицемерие.
Това е несправедливо и много горчиво за палестинците. То показва една необратима тенденция: вече не Израел, а Иран и Турция все повече ще бъдат възприемани от много арабски държави като опасни нашественици в собствения им регион. И възпирането им за тях се превръща в основен приоритет. Особено що се отнася до Иран, те виждат в Израел естествен и много атрактивен партньор, тъй като страната е лидер във военното и технологично развитие, а самият Израел смята Иран с неговите съюзници в Сирия, Ливан, Ирак, Йемен и ивицата Газа за най-голямата заплаха за своята сигурност.
Очакваше се, че Техеран и Анкара ще реагират остро на сделката. На тях това споразумение обаче им дава шанс да се представят пред целия ислямски свят като всеотдайни съюзници на палестинците и по този начин да затвърдят властовите си претенции в региона. Всъщност и за тях “солидарността” с палестинците е само претекст, зад който прозират властовите им интереси.
Провалът на палестинските лидери
Истината е тази: палестинците отдавна загубиха от Израел битката за една истински независима държава. Темата днес не е част от международния дневен ред. Този факт обаче не се дължи само на израелската заселническа политика, промяната на приоритетите на арабските държави и на борещия се за преизбиране американски президент Доналд Тръмп. Дължи се и на дългогодишната неспособност на палестинските лидери да развият своята визия и да мобилизират ефективна международна подкрепа.
Донякъде вината ще е тяхна, ако в Близкия изток възникнат нови съюзи срещу интересите на палестинците, и ако и други държави, особено от Персийския залив, тръгнат и те да сключват мир с Израел. Това е катастрофално развитие за палестинците, но добър знак за всички останали страни в региона.