Коментар на Никола Льокосен и Жан-Филип Делсол за в. “Фигаро”
Със своите средновековни пазари и може би зле охранявани лаборатории, Китай изпусна вируса, който бавно убива света. Но най-вече Китай премълча епидемията и ѝ позволи да се разпространи, лъжейки безсрамно за мъртвите. А Европа реагира вяло, упреквайки едновременно Китай и Русия, че са пуснали “опасни фалшиви новини” и “измамни медицински информации с невярни твърдения” за коронавируса.
Въпреки това поведението на китайското правителство не оставя никакво съмнение за волята за хегемония. Под красивото име “пътища на коприната”, то се опитва да подчини слабите страни на всички континенти. Китай нахлу в Южнокитайско море в ущърб на съседите си, скара се с Индия и се вмъква на нейна територии, подкрепя Венецуела, Северна Корея и Иран, с който договори “стратегическо партньорство” за 400 млрд. долара за 25 години. Но кой протестира освен САЩ, които засилиха присъствието си в Южнокитайско море?
Президентът Си Дзинпин първоначално заяви, разбира се, желанието си да даде “решителна роля” на пазара. Беше обещал връщането на правова държава. Но обещанията ангажират само онези, които ги получават! Както в банановите републики или при комунизма, той манипулира конституцията, за да може да остане доживотен президент. Партийният апарат се засили и не позволява на никого да диша. Интернет се контролира, данните са манипулирани, дори фалшифицирани от мощната държавна машина. Големите “частни” компании се управляват от апаратчици или техни близки роднини. Големите шефове на Dongfen, Fosun, Lucent Shanghai Bell, Hanergy или CALC изчезват под различни предлози. На всички нива компаниите остават финансово зависими от държавните пари и под контрола на държавната или местната власт и Комунистическата партия. Чуждите компании са добре дошли само за по-добро разграбване на ноу-хау. Открадната интелектуална собственост от Китай в САЩ представлява загуби, които се оценяват между 225 и 600 млрд. долара.
Не само икономиката е под абсолютен контрол, но и цялото общество. Един начин на мислене властва в Китай. Много членове на свободното духовенство са затворени. Независими журналисти и адвокати са поставени под домашен арест или изпратени в лагери. На 30 декември 2019 г. пастор Уанг Ий бе осъден на девет години затвор, защото неговата протестантска църква е твърде известна. Освен това през 2019 г. е имало над 10 хил. ареста на вярващи, в по-голямата си част християни. Законът забранява на непълнолетни да влизат в църкви, дори в онези, които са верни на партията. Уйгурите и тибетците, според добрите стари методи на тоталитарния комунизъм, са арестувани, разселвани, затваряни в лагери или избивани. На университета бе наредено да се придържа съм марксисткото учение. Ксу Джангрун, един от последните университетски преподаватели, осмелили се да критикуват Си Дзинпин, бе арестуван на 6 юли в дома си в Пекин. Хонконг се задушава от тиранията, в нарушение на договора, подписан при напускането на англичанитe.
Китай оцеля след рухването на маоизма, като прие някои капиталистически правила и се отвори за чужди инвестиции, привлечени от ниската цена на работната ръка и необятността на този нов пазар. Но тя си остава комунистическа диктатура, чийто успех е, че успя да съчетае един съучастнически капитализъм с бюрократичния и деспотичен империализъм, който вилнее там. Европа е малодушна. Тя търпи от страх от ответни наказателни мерки. Според Световната банка през 2017 г. средните митнически тарифи в реалната търговия са били 1,66 процента за Северна Америка срещу 3,83 процента за Китай и 1,79 процента за Европа. Но Европа не се присъединява почти никога към САЩ, Великобритания и Австралия, за да изобличи грабежа на Хонконг и да се противопостави твърдо на Huawei, заподозряна, че иска да шпионира света. Тръмп повишава митническите тарифи, на фона на нелоялната конкуренция на Поднебесната империя. А Европа си мълчи. Тя предпочита да уличи ГАФА (Google, Amazon, Facebook, и Apple), които обаче имаха смелостта да преустановят сътрудничеството си с хонконгските власти за предаване на лични данни, когато новият закон ги задължи да премахнат съдържание или да осигурят достъп до потребителски данни от кой да е акаунт в света.
Китай обаче е силен само заради слабостта на света и особено на Европа, докато залогът е цивилизационен. Още в зората на Ренесанса Западът изпревари Китай, признавайки и защитавайки индивидуалните свободи и инициативи. Пренебрегвайки ги, Китай изглежда днес като гигант с глинени крака, защото неговата основа почива изцяло върху държавата и партията, които унищожават един народ, вече съсипан от своето минало. Самата корупция, с която властта не се бори, за да печели от битката между клановете, е плод на тази политическо-административна тирания. Когато властта принадлежи на едно малко малцинство, партия или каста, и надзирава цялото общество, както господар робите си, единственият начин е да бъдат приети в сарая на апаратчиците или да ги обслужват. Корупцията става неразделна част от самото общество и управлението, като възнагражденията не се дават според заслугите или компетентността, а само според степента на сервилност. Масовото промишлено производство може да се развива количествено под командата на всемогъщата държава, но дигиталната и дематериализирана икономика може да процъфтява само чрез свободната креативност на актьорите. Китай ще залезе и няма да може да поддържа трайно просперираща икономика и солидно общество, докато е под игото на потисническо самодържавие.
Вместо да се снишава пред китайското всемогъщество в името на някои непосредствени индустриални интереси, Европа трябва да защитава своите ценности. Европейските лидери и организации в Брюксел би трябвало да го порицаят, пък било то и символично. Правят го с Русия на Путин, няма причина да не реагират по същия начин и с Китай на Си Дзинпин. В интерес на целия свят. Каквато и да е краткосрочната цена, по този начин Европа ще си върне основите на икономическия, интелектуален и духовен растеж, опиращи се на свободата. И ще бъде по-силна от Китай, който иска да противопостави една безправова държава на нашата правова държава.
Превод от френски: Галя Дачкова