В 13:00 часа журналистът Димитър Кенаров и неговият адвокат Стоян Мадин ще внесат жалба в Софийската градска прокуратура. Жалбата е за нанасяне на телесна повреда и престъпление по служба и се отнася до събитията от нощта на 2-ри септември, когато Кенаров беше задържан от полицията по време на антиправителствените протести в София, докато ги отразява.
Журналистът по-късно разказа, че върху него е било упражнено насилие, че журналистическият му статус не е бил зачетен от органите на реда, въпреки че многократно е показвал журналистическата си карта, че камерата му е била отнета. Видяхме и кадри, в които лицето му е видимо посинено.
„Месец по-късно все още не са известни резултатите от вътрешната проверка в Министерството на вътрешните работи, нито някой е поел отговорност по случая. Напротив, в редица изказвания, представители на Министерството се опитаха да неглижират инцидента и да отрекат да е имало неправомерни действия от страна на полицията“, казват от Асоциацията на европейските журналисти-България.
От ФАКТИ се свързахме с журналиста Иван Радев - член на Управителни съвет на АЕЖ-България, за коментар относно случая. Разговорът ни четете в следващите редове:
- Г-н Радев, каква е ролята на АЕЖ-България във внасянето на тази жалба до прокуратурата?
- Става дума за жалба до прокуратурата. Димитър Кенаров като потърпевш и адвокатът му сезират прокуратурата, която трябва да предприеме съответните действия по закон. АЕЖ още от самото начало се ангажира с този случай и с другите случаи на пострадали журналисти от 2-ри септември. Ние още от същата нощ сме ангажирани със случая на Димитър Кенаров, така че оказваме пълно съдействие той да си потърси правата, да се разбере кой носи отговорността и какви са всички обстоятелства около случая.
- Случаят е от 2-ти септември, днес е 6-ти октомври - мина повече от месец. За какво говори това, че все още няма яснота, включително не сме видели и записи?
- Това е интересен въпрос – защо още нямаме яснота. Ние настояваме още от първия ден за яснота, започна някаква вътрешна проверка, която не се знае докъде е стигнала, не се знае какво точно ще стане, но сигналите, които наблюдаваме са точно противоположни. В дните след инцидента имаше изказвания на висшестоящи в МВР, които се опитаха да снемат отговорност, да кажат, че не се е случило, че не е имало насилие над журналисти. Дори имаше едно изказване: „Някой журналист ако е хвърлил бомба, какво – да не го задържаме ли?“, внушаващо, че вероятно Кенаров е правел нещо нередно и затова е бил задържан.
Всъщност там няма заповед за задържане. Ясно е още от самото начало, той беше освободен без да му бъде връчена заповед за арест. Това, което се случило е, че е започната тази вътрешна проверка в МВР, на която не възлагаме особено големи надежди с оглед на това, което е вече декларирано.
Другото, което се случи е, че Кенаров обжалва самото си задържане. Задържанията по принцип подлежат – така е записано в закона, на незабавно обжалване. Ако някой е задържан, би трябвало още докато е в ареста да може да подаде жалба и съдът да прецени дали е задържан правомерно или не. Това в България не се случва точно по този начин и делата се насрочват за след доста време – след няколко седмици. Оказа се, че в този случай още няма насрочено дело за това дали задържането е правомерно или не.
На този етап Кенаров и адвокатът му - а и ние заставаме зад това решение, ще сезират прокуратурата, която би трябвало също да провери действията на полицията основно за нанасяне на телесна повреда и за злоупотреба с правомощия. Това е напълно в кръга на отговорност на прокуратурата.
- Нека хипотетично да приемем, че полицията в онази вечер не е знаела, че става дума за журналист. Към днешен момент обаче това е ясно – става дума за журналист, който е работел, който се е идентифицирал. Как ще коментирате реакцията на държавата?
- Още в същата вечер е ясно, появиха се и кадри, които би трябвало да се вземат предвид при разследването. Още в момента на задържането си той казва, че е журналист, крещи, че е журналист, после вече е ясно, че е показал журналистическата си карта, тя е била разглеждана много пъти. Цялостната реакция е на неглижиране на случая, въпреки че в даден момент вероятно е бил освободен през нощта, когато вече се е намесил някой и са разбрали, че е по-добре да го освободят. В крайна сметка обаче нищо не показва, че са зачели правото му на журналист, изобщо правата на журналистите да отразят и да си вършат работата.
От самото задържане на всички нива, още от най-ниско ниво до най-високо ниво на главен секретар на МВР, министър, които отричат, опитват се да неглижират – това говори за една целенасочена политика.
- Ако прокуратурата не успее да вземе мерки, които се сметнат за необходими какво ще следва?
- Има си съдебен път. Първо се обжалва самото задържане, паралелно се подава тази жалба до прокуратурата, която е за наказателна отговорност, той има право да търси отговорност от държавата за щетите, които е претърпял – материали и нематериални. Има и материални щети в случая, защото неговата камера, с която е снимал е изчезнала при ареста и до ден днешен не му е върната. Има съдебни стъпки, които предстои да се случат.
- В контекста на това, че вчера ситуацията в България беше обсъдена на пленарен дебат в Европейския парламент и се говореше включително и за правата на журналистите, според Вас, какъв знак е за Европа това, че един журналист внася жалба в прокуратурата заради неправомерни действия срещу него?
- Този казус стои отворен. Ако видите и системата на Съвета на Европа, която е за подобни сигнали, там казусът на Димитър Кенаров стои отворен, тоест държавата до момента не е отговорила и не е предоставила отговорите, които са необходими в такъв случай. Всички международни организации очакват отговор от държавата и очакват разследване на държавата. Разследване, което трябва да стигне дотам, където трябва да стигне едно независимо, обективно разследване в подобен случай. Това е важно, за да не се повтарят подобни случаи. Държавата със своите действия сега трябва да покаже, че тя не би допуснала повторения на подобни случаи. За съжаление не виждаме такива действия и това ни кара да се притесняваме, че подобни случаи са възможни и в бъдеще.