Коментар на Емил Соколов, български студент във Великобритания:
Нюансите са важни. Върховенството на правото няма алтернатива. Защитата на малцинствата е част от това, но Истанбулската конвенция е само един от начините да се постигне такава защита. Същото важи и за концепцията ''реч на омразата''. Да гарантираш правата на малцинствата може и без тези две неща.
Когато в резолюцията на ЕС относно корупцията и върховенството на правото се вмъкне призив за приемане на конвенцията и борба срещу омразната реч, нещата придобиват силен идеологически характер. ЕС поставя българите пред фалшива дилема. Ако искате върховенство на правото, приемете конвенцията. Българският народ ясно показа, че е против този документ.
Това упорство и политизиране е излишно и само вреди на справедливата кауза. Върховенството на правото не зависи нито от конвенцията, нито от възприемането на реч на омразата. Никаква изненада не е, че БСП нямат да гласуват за резолюцията, когато нещата са поставени така. ГЕРБ също няма да я подкрепят. Съгласни или не, двете партии са последователни в позициите си. Хем вълкът сит, хем и агнето цяло. Традиционните ценности ще са непокътнати, а корупцията неосъдена.
Тук най-големият губещ ще е демократичната общност. Как ще гласува Радан Кънев, който преди месеци не подкрепи друга резолюция, която искаше от България да ратифицира Истанбулската конвенция? Ако сега даде подкрепата си, веднага ще бъде обвинен в безпринципност. Не е като да няма основания. Статуквото в лицето на ГЕРБ и БСП печели. Да си принципен в безпринципността си пак е някаква последователност. Опозицията не може да си позволи това, когато иска да е алтернатива на този модел.
ЕС показва непознаване на българската политическа обстановка. Ако ще имат дебат относно върховенството на правото и корупцията, той не бива да бъде обвързван с други второстепенни теми, които могат да предизвикат морална паника. Прост реалполитик е това. ГЕРБ и БСП ще ползват всяка вратичка, за да отклонят вниманието от корупцията в страната. Така формулирана резолюцията на ЕС дава на статуквото картбланш отново да бяга от отговорност, като обвини за всичко джендърите.