Някои български общественици продължават да се чудят защо аджеба ''Репортери без граници'' ни отреждат позорното 111-то място по свобода на медиите. От снощната вечер има един много съществен пример. Който е гледал и слушал внимателно до край печалния мач България-Унгария, завършил 3:1 в полза на маджарите, а след това е проследил информационния поток в ред спортни и всякакви други издания, знае за този пример. Но случилото се може да бъде прочетено само във ФАКТИ. И то не за първи път.
А какво се случи снощи ли? В добавеното време на въпросния мач, публиката, макар и скромна на брой за толкова важен мач-бараж за класиране на Евро 2020, започна да скандира по адрес на министър-председателя на Република България - Бойко Борисов. Всеки гледащ българското футболно първенство и всеки посещавал протестите в София през последните 4 месеца, се досеща какво се скандира срещу него. И това, което се скандира, не е нещо хубаво, не е нещо, което трябва да се поощрява по принцип, но е нещо, което се случва. И в крайна сметка е форма на протест. Не е редно да я игнорираш, да се правиш, че това не се е случило. А точно това се случи и в това е големият проблем. Коментаторът на мача - доайенът Петър Василев, изобщо не отрази стореното от привържениците.
Чакахме, чакахме, през цялата вчерашна вечер и днешния ден, но същото - никой не отбеляза този факт. Много щяхме да се радваме, ако снощи Петър Василев беше осъдил поведението на привържениците, щяхме да се радваме, ако и някой друг колега го направи. Но... Гробна тишина. А в този ред на мисли, колкото и да не харесваш един човек, да го обиждаш на всеослушание никак не е прилично. Не е и ефективно. Обидата е нещо безполезно.
Та, точно и заради такъв тип мълчание, спестяване на информация, сме на това 111-то място. И няма да мръднем, по-зле ще става, ако се продължава по този начин.
А за да Ви покажем, че игнорирането на хули по премиера Борисов не е прецедент, прилагаме този материал на Господари на ефира, който е отпреди 2 години: