Общ протест на таксиметровите и автобусните превозвачи се готви на 25 ноември. Протестът е обявен срещу нелегалния превоз.
От ФАКТИ се свързахме с Красимир Цветков от Националния таксиметров синдикат, за да разберем какви са причини на синдиката да изрази готовност във включване в протеста.
„Естествено подкрепяме тази кауза - за справяне с нерегламентирания превоз. Заявеният протест е във връзка с ветото на президента и връщането на предлаганите промени с криминализирането на нерегламентирания превоз. Нашата позиция е, че наистина справяне с този проблем трябва да има. Да, нужно е прецизиране на текстовете. Нека да се дефинира разликата между това що е споделено пътуване и това що е нерегламентиран превоз, така, както президента Радев е изразил волята си, но за нас проблемът на нерегламентирания превоз е с особено голяма сила. Говорим за дейност, в която участват много хора, която има всички белези на организирана, която е системна – тоест се прави по занятие. Не се прави инцидентен превоз, а хора излизат да го работят това нещо“, каза той и уточни, че говори за хората, които извършват превоз през платформите за заявка на автомобил.
„В момента у нас в особено големи мащаби функционира една руска такава – „Максим“. Въпреки произнасянето на Комисията за защита на конкуренцията миналата година, с което ги забрани и наложи незабавно преустановяване на дейността, въпреки произнасянето на няколко съдебни инстанции, които потвърдиха решението на КЗК, те продължават да работят. Тоест за тези хора явно няма закон и явно няма кой да им го наложи, което е по-тревожното за нас“, допълни Красимир Цветков.
Той отдели три конкретни искания на Националния таксиметров синдикат по отношение на Наредба 34, която се отнася до таксиметровия превоз на пътници. Общественото обсъждане на наредбата ще продължи до 28 ноември.
„Ние имаме три основни притеснения по отношение на наредбата. Първото от тях е за началната такса. Започнахме разговори за изменение в начина, по който се формира началната такса с Министерството на транспорта в края на 2019 година. Предложихме на Министерството на транспорта начинът, по който се формира началната такса да бъде изменен и тя да стане три пъти минималната цена за километър. Таксата би станала 2,31 лева в София, при 0,77 лева за километър на дневна тарифа. Смятаме, че ефектът от това нещо за шофьорите ще бъде повишаване на рентабилността на техния труд и подобряване на работната среда. От гледна точка на клиентите, това ще означава защита на техния интерес – няма да има отказ от късия курс. Сега масово – от 80% от оплакванията, които постъпват във фирмите, постъпват заради отказ на шофьорите да изпълнят късия курс.
Ние сме правили около 1500 анкети по темата и сме ги предали на Министерството на транспорта. Тези анкети показват готовност на крайния клиент да плати една цена в границите между 2 и 3 лева. Над 3 лева вече определено не са готови да платят, затова ние спираме на този вариант – три пъти минималната цена на километър в населеното място. Реално това би било едно увеличение от 1,54 лева спрямо сега, без да пипаме цените на километър“, обясни председателя на синдиката.
Като второ искане, той определени: „Определено точката, с която в наредбата се връщат 8-те години за първоначална регистрация на такси ни притеснява. През лятото Народното събрание прие изменения в Закона за автомобилните превози, според които, остана горната граница – 15 години. Законодателят изрично махна текста с долната граница от 8 години за първоначална регистрация, което ние приветствахме. Смятаме, че това е една мярка, преценена от законодателя кога и защо да се направи, мярка, която беше в полза на шофьорите, които формират таксиметрово предприятие. Позволяваше им по-динамично обновяване на автомобилния парк с по-висок клас автомобили на изгодни цени. Връщането на тези 8 години смятаме, че работи на чисто лобистки принцип за конкретни фирми, които продават таксиметрови леки автомобили на лизинг с доста високо оскъпяване. За нас това е признак за несъобразяване с волята на законодателя, провежда се лобистки нюанс в това нещо. Тревожното е, че се отнема възможност на малкия търговец, на шофьора, който инвестира в по-висок клас автомобил, за да бъде конкурентен на пазара по този показател“.
Третата точка, което притеснява таксиметровите шофьори в наредбата, Красимир Цветков определи: „Неизясняването в отношенията кой какъв е в таксиметровия бизнес. През лятото измениха думата „превозвач“ с „регистриран търговец“. Тук идва резонният за нас въпрос за кой точно търговец говорим. За нас, шофьорът, който работи от името на превозвача и за собствена сметка, без значение дали е самоосигуряващо се физическо лице или едноличен търговец, за нас той също е регистриран търговец по смисъла на търговския закон. Считаме, че се получава един хаос кой точно е търговецът, какви права ползва, какви са неговите задължения. Всичко това създава условията за едни недобри практики, които така или иначе съществуват в таксиметровия бранш. С такива текстове не виждаме категорично послание за справяне с този проблем“.
Цветков поясни и какви са началните такси в Европа: „Наши колеги правиха проучване как е решен този въпрос в редица добре работещи европейски таксиметрови практики. Примерно в Мадрид съотношението е 1:3 – първоначалната такса е три пъти цената на километъра. В Берлин е 1:2, в Атина е 1:5, в Прага е 1:2, в Будапеща е 1:2,5, в Копенхаген и Париж е 1:3. Тоест първоначалните им такси са три пъти по-високи от цената за километър. В Лондон, където е 2:1 – едно от малкото места, където е 2:1, говорим за 2 паунда за километър, за сериозни пари. Имаме преценка къде е прагът, до който можем да стигнем, над който вече ставаме неприемливи за клиента на базата на проучвания, на анкети, които сме правили с тях. Ние виждаме как е готов да плати клиентът, за да получи услугата. Говорим за положение, в което в момента ние на определени разстояния сме по-евтини от градския транспорт. Няма логика шофьорът да прави безкрайно действия, които са нерентабилни за него“.
В края на разговора като друг проблем, председателят на синдиката очерта още: „Нашите цени в момента са регламентирани през 2012 година. През 2012 година минималната заплата в България беше 290 лева по данни на Националния статистически институт. Средната заплата е 750 лева. Към днешна дата – 8 години по-късно, от 1 януари минималната е 650 лева. Средната заплата е около 1450 лева. Това са години, през които ние сме изоставали по този показател. Осем години никой не е правил нищо по нашите цени, а сега идват и ни питат защо ще вдигаме. Животът стана друг през тези осем години“.