Едва 32% от румънските избиратели гласуваха вчера за нов парламент. Корупцията и шуробаджанащината във властта буквално смазаха доверието на гражданите в държавата и нейните институции.
Колко победители може да има в едни и същи избори? След обявяването на първите прогнозни резултати от парламентарните избори в Румъния, за победители се обявиха както управляващата Национално-либералната партия (НЛП), така и опозиционната Социалдемократическа партия (СДП). А новият екологично-либерален алианс Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС, който е трети, се радваше на своя "исторически изборен резултат".
Тези парламентарни избори обаче ще влязат в историята преди всичко с друго: от началото на демократичните промени в Румъния, т.е. през последните 31 години, не е имало толкова ниска избирателна активност, както на тези избори. А това е странно, имайки предвид, че по времето на комунистическата диктатура поколението на моите родители можеше само да си мечтае за свободни и честни избори. На 6 декември 2020 две трети от румънските избиратели предпочетоха изобщо да не гласуват.
Пълни молове, празни изборни секции
Щеше да е поне малко утешително, ако този факт се дължеше на пандемията от коронавирус. Само че нещата не са толкова еднозначни. Вярно е, че хората изпитваха и страх да не се заразят в изборните секции, макар че там бяха взети всички необходими хигиенни мерки. И все пак: бих могла да си обясня притесненията на възрастните хора с предварителни заболявания. Но какво да кажем за младите между 18 и 24 години, чиято избирателна активност се оказа най-ниска? Същевременно моловете са препълнени с пазаруващи - и то когато училищата са затворени поради високия брой на инфекциите. Става ясно, че страховете от вируса явно не са чак толкова големи.
Ниската избирателна активност е шамар за политическия истаблишмънт на Румъния, който със своята корупция и шуробаджанащина буквално смаза доверието на гражданите в държавата и нейните институции. Мнозина румънци реагират на това развитие с отчуждение от политиката. Пък и откъде да се вземе доверие към политиците? Хората преживяха не едно и две разочарования. Те бяха свидетели на това как ръководената преди от Ливиу Драгня посткомунистическа СДП, която и сега е начело в изборните резултати, навремето разхлаби антикорупционните закони и подкопа независимостта на правосъдието. Междувременно Драгня се намира в затвора заради корупция.
Мнозина румънци участваха в масовите протести срещу СДП и Драгня, включително и на 10 август 2018, когато правителството използва сълзотворен газ срещу мирни демонстранти. Под ръководството на Марчел Чолаку партията се опитва да започне начисто и да подобри имиджа си с известни лекари, които издигна като водещи кандидати.
Много от румънците, които бяха протестирали срещу корупцията, бяха обаче разочаровани и от НЛП на премиера Людовик Орбан, която участва в правителство на малцинството и е подкрепяна от президента Клаус Йоханис. Не е забравен и фактът, че имаше времена, в които НЛП управляваше в съюз със СПД, поради което мнозина я смятат за част от политическия истаблишмънт.
Никакви надежди?
Но и вълните на съпротива срещу този истаблишмънт крият опасности. Голямата изненада на тези избори бе, че в парламента ще влезе и националистическата формация Алианс за единство на румънците. Много румънци доскоро се чувстваха горди, че в тяхната страна, за разлика от много други места в ЕС, няма дясноекстремистки партии в парламента. Ето, че това се промени.
И все пак има и поводи за надежда. Най-малко 265 000 румънци, живеещи в чужбина, са участвали в тези избори - т.е. двойно повече, отколкото на последните парламентарни избори през 2016. Преобладаващата част от тях е подкрепила екологично-либералния алианс Съюз за спасение на Румъния-ПЛЮС - това е нова проевропейска партия, която се разграничава от посткомунистическия блок и се ангажира в борбата срещу корупцията. Дали този Алианс - като възможен по-малък партньор в бъдещо коалиционно правителство - би могъл да възстанови поне донякъде доверието на румънците към политиката? Надеждата умира последна.