„Преразходът на болниците варира между 50 и 100% от цената на клиничната пътека за COVID-19. В различните лечебни заведения разходите са различни, тъй като те поддържат отделения, различни по степен на технологичност. Това винаги дава отражения върху общият разход. В момента събираме данни от болниците за конкретни суми, които в различните болници се явяват преразход“.
Това каза в интервю за ФАКТИ председателят на Управителния съвет на Българската болнична асоциация адвокат Свилена Димитрова. Свързахме се с нея, за да говорим за финансирането на лечението на COVID-19 у нас и подобренията, които са необходими в него.
В началото на разговора адвокат Димитрова обясни, че лечението на COVID-19 при различните пациенти струва различно, а финансирането му се случва по една и съща фиксирана клинична пътека. „Протичането на болестта при различните пациенти налага различни мерки, различни изследвания, различни лечебни алгоритми. Разбира се, това се отразява на цената на лечението, а пък цената е фиксирана. Беше избран този подход, което аз няколко пъти акцентирам. Когато избереш подхода да финансираш през здравните вноски на гражданите - през НЗОК, която се финансира директно от нашите здравни вноски, това не са парите на бюджета, това са нашите пари от здравни вноски, тогава подходът е само този – чрез клинична пътека. Тя е фиксирана, както и всички други клинични пътеки.
Как е ценообразувана обаче тази клинична пътека? Те започнаха от 600 лева – напълно произволно число. След това видяха, че тази сума е абсолютно недостатъчна и я увеличиха двойно. Нещо, което принципно за НЗОК е голяма стъпка – двойно увеличение. Въпросът обаче отново е на какво стъпваме, за да определим цената. Няма събрани обективни данни за това, а вече за толкова месеци на лечение всички болници разполагат с подробна информация за разходите във вътрешните си информационните системи. Тези данни могат да се съберат.
Този проблем би се преодолял, ако например държавата беше избрала подхода да финансира целево лечението и ефекта от пандемията през държавния бюджет, каквато всъщност е регламентацията на Закона за здравето. Законът казва, че организацията и финансирането на лечението на пандемиите по принцип се осъществява от държавата. В момента ние се справяме с нашите пари – на хората, не с тези на държавата“, каза тя.
На въпроса как лечението на COVID-19 би могло да се финансира директно от бюджет, адвокат Димитрова отговори: „Би трябвало да се направи фонд. Такъв фонд трябва и по принцип, защото тази пандемия ни дава един сценарии, който не е изключено да се повтори с други подобни непредвидени заболявания, които не са част от нормалния здравен фонд на една държава. Съответно с този фонд вече ще се посрещат нужди от непредвидим размер – от размер, които трябва да се уговори съобразно нуждата, не съобразно някаква фиксирана стойност“.
Такъв фонд би могъл да бъде и резерв за бъдещи непредвидени ситуации. „Ако не се ползва, той ще стои като резерв, но наистина ще се акумулира и ще бъде целеви“, каза адвокат Димитрова.
„Ако продължим да се движим по тази плоскост, по която се движим в момента, лечебните заведения ще задлъжняват все повече и повече, защото те няма да могат да си обслужват разходите. Октомври и ноември започнаха големите хоспитализации, съответно падежите на задълженията от октомври и ноември, имайки предвид, че повечето доставчици работят с 60-дневен период на отсрочване, ще дойдат декември. Покрай празниците дори и някой да мине метър, януари вече това ще стане въпрос номер едно.
Изключително много общински болници ще бъдат затормозени, защото те разполагат с много ограничени бюджети. Колегите от Русе ни алармираха, че там две болници приемат пациенти с COVID – общинската болница и университетската болница „Медика“. Общинската болница миналата седмица не е имала пари да си плати кислорода, а кислородът е от съществено значение на COVID пациентите. Някак са се оправили, но това ще продължи в перспектива. Ние затова алармираме държавата“, каза още тя.
„Предстои да проведем и разговори на ниво Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите. В Закона за извънредното положение миналата седмица бяха приети промени, посредством преходни и заключителни разпоредби на Закона за ДДС. С тези промени се даде възможност болниците да бъдат финансирани във връзка с пандемията. Това вече е път директно от бюджета на държавата към лечебните заведения, а не такъв път, който минава през нашите здравни вноски“, допълни председателят на УС на БАБ.
„Разбира се, трябва да има конкретни критерии, по които да се осъществи това финансиране. Трябва да се види в кое лечебно заведение какви са били разходите, да се направи нещо като одит. В никакъв случай не казвам, че на всички трябва да се разпределят еднакви суми. Много зависи от конкретните разходи на лечебните заведения, но трябва да започнем да работим в тази посока. За момента няма готовност да се работи в тази посока или поне на нас не ни е известно в Българска болнична асоциация“, каза адвокат Димитрова.
Относно това кога трябва да започнат разговорите за ново финансиране, тя каза: „Не мога да кажа, че непременно през януари ще има фалити на болници, но нещата изглеждат доста притеснителни. Предвид, че в държавата всичко се случва много трудно след 15 декември, се намираме в период, в който хората довършват някакви спешности. Ние обаче през цялото време се намираме наистина в условията на извънредност, на спешност и неотложност на тези решения, така че още в рамките на следващите дни ние ще отнесем въпроса първо към ресорното министерство, но с копие и към Министерството на финансите“.
На въпроса дали с подобряване на финансовото състояние ще се подобри самото лечение, адвокат Димитрова отговори: „При всички случаи има пряка връзка между това с какво боравим и полаганата грижа. Ресурсите не са без значение. Естествено, че има пряка връзка. Както каза и един колега онзи ден – в крайна сметка с 5 лева получаваш едно нещо, с 50 лева получаваш друго. Във всеки един сектор това е валидно, въпреки че и сега болниците правят всичко възможно. Има много лечебни заведения, които приемаха пациенти, защото те просто са дошли до тяхната врата – без дори още да са им разкрити леглата за COVID. Това също беше един много забавен процес от страна на НЗОК. За него алармира също и Българският лекарски съюз. Надявам след пресконференцията и посещението при премиера, това забавено прекомерно администриране да се овладее“.
„Когато болниците нямат анекси за пътеката COVID, те не могат да приемат и да отчитат по нея. Приемайки пациентите, те от една страна са в нарушение – да кажем, че това нарушение е наложено от държавата и не можем да кажем дали някой ще ги санкционира или не, но от друга страна, те не могат да отчетат пациента, не могат да получат финансиране за него“, каза председателят на Управителния съвет на Българската болнична асоциация адвокат Свилена Димитрова в края на разговора ни.