"Най-добрият начин да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е истински мачо, той уважава смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките", казва алжирският писател Буалем Сансал в интервю за "Фигаро". Според него ислямизмът лека-полека настройва Франция на ислямски час. "Ислямът не идва в една страна, за да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, за да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да превърне тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка религия, на всяка идеология", разсъждава писателят.
Буалем Сансал е френскоговорящ алжирски писател, цензуриран в Алжир заради критичната му позиция към властта. Той е много добре познат във Франция и Германия, страни, в които романите му се срещат голям успех и където е получавал множество награди.
- Във Франция 2020 г. беше белязана от пандемията на Covid-19, но и от новата вълна атентати. Как анализирате тази толкова особена година?
- Няколко неща ме поразиха:
1. Невероятната истерия, завладяла Франция по време на пандемията, която буквално премина в граждански бунт, да не кажа гражданска война, по повод на всичко: хидроксихлорокина, триото Раул-Перон-Тусен, карантината срещу свободите, икономическите последици, вероятните недостатъци и предполагаемите предимства на ваксинацията. Най-малкото, което може да се каже, е, че правителството не беше на висотата на всички тези въпроси. От каква болест страда той, кой знае?
2. Поведението на медиите ме шокира и притесни. То ми напомни Алжир от 70-80-те години, с неговата единствена партия, политкомисари, с нощните процеси, публично изгаряне на книги, журналистите, които искат смъртта на предателите.
3. Поведението на населението. Притиснато в менгемето между политическата и медицинската власт и техните противоречиви предписания, то или се разбунтува, или се подчини, и в двата случая без да се опитва да разбере истински.
4. Поведението на ислямистите, които се възползваха от слабостта и разделението на страната, за да се опитат да я довършат, нещо, което винаги са правели, когато животното е ранено, е да се втурнат към плячката. Обяснението е, че те са били силно засегнати от пандемията в своите квартали или са решили да почакат гнилият плод сам да падне. В тяхното съзнание пандемията е наказание от Аллах, така че тя работи за тях. Търпениe, лудост и макиавелизъм са трите съставки на тяхната природа. Така или иначе, Европа и Франция са отслабени за дълго време. Ислямизмът има светло бъдеще.
- Как гледат ислямистите на пандемията във Франция, но и другаде по света, особено в Алжир? Виждат ли в нея възможност за осъществяването на своята кауза?
- За ислямистите всичко е възможност, за да продължат напред със своя план, но те умеят също да чакат, да се отдръпват, за да скочат по-добре, да се спотайват, за да всеят неяснота, после да изненадат и тероризират, те умеят също да губят и да променят стратегията си. Това е цяло военно изкуство. Пандемията ги устройва, тя убива, подрива обществото и правителството. Но извън това, мисля, че ислямистите днес се намират в необичайна ситуация, която ги принуждава да преосмислят своя план. Първо, има процес на нормализация между арабските страни и Израел. Той ги обърква, те не знаят дали това е накба (катастрофа - б. ред.) или е чудесна възможност за тях. Знаят, че ще бъдат сурово наказани в арабските страни, които се договарят с Израел и че той ще побърза да им предостави технологията за борба с тях, но това е също така чудесна възможност, защото радикалният ислямизъм ще избуи в тези страни. В Мароко започнаха демонстрации срещу накба, те ще се разширят и разпространят в арабския свят и ще се пренесат на нови основи във френските предградия. Атентатите срещу евреи ще се засилят, трябва да се притесняваме от това. Специално светска Франция, приятелка на Израел и Мароко, ще бъде мишена.
Другият феномен, който ги кара да се замислят, е новият подход на Турция, който преминава от политическия ислям към повсеместен военен ислям в Армения, Либия, Сирия, Средиземно море. Това е мечтата на суровите ислямисти - да излязат от нелегалната проповед и самоделния тероризъм, за да мобилизират уммата (общността на вярващите - б. ред.) и да преминат към джихад под знамето на велик халиф. Без умма и халиф, който да я води на джихад, ислямът е сирак, не може да победи, това е основно верую. Крехкото състояние, в което се намират арабският свят, Европа, Америка и шиитски Иран, е рядка възможност, ислямизмът и халифът Ердоган не могат да не се възползват от нея.
- Пет години след атентатите от 2015-а, какво разкриват обезглавяването на Самюел Пати, както и тези в базиликата “Нотр Дам” в Ница? Наистина ли сме напреднали в битката срещу ислямизма?
- Франция напредна в битката срещу тероризма. Службите за сигурност придобиха опит и изградиха връзки на сътрудничество с европейските и магребински служби за сигурност. Политическият ислям се чувства добре, дори е арогантен, успя да се наложи като неизбежен събеседник на държавата по всички въпроси, свързани с исляма, предградията, ислямската икономика, имиграцията, интеграцията. В някои сфери неговото влияние граничи със съвместно управление. Никой, дори на най-високо държавно ниво, не шава, ако няма до себе си мюсюлманин на служба, имам, ислямолог, асоцииран ислямист, за да му подшушва въпросите и отговорите. Със своите безбройни асоциации и изтощителния натиск, който упражняват над обществото, ислямизмът лека-полека настройва Франция на ислямски час.
Към въпроса за исляма се подхожда само от утопична гледна точка. Виждайки състоянието на исляма в мюсюлманските страни, интелектуалната нищета в трудовете на неговите “учени”, дори в дълбокоуважаемия университет “Ал Азхар”, регреса, до който води ислямизмът във френските предградия и до какво се свежда ислямската култура, човек се пита откъде Франция ще намери този просветен ислям, който е изчезнал от самия мюсюлмански свят още през ХII век. Ислямът на/във Франция е това, което е в мюсюлманските страни, нито повече, нито по-малко.
Тези, които говорят за просветения ислям, който щял да омагьоса света, всъщност имат само една цел - самите те да се просветят и да вземат своя дял от бизнеса. Ислямът, като всички религии и идеологии, може да процъфтява просветен само в общество, което се развива в просвещение. Тези, които се въртят около въпроса за исляма на/във Франция, са чиновници, натоварени с мисия, апаратчици.
- Някои наблюдатели във Франция продължават да сочат като отговорен нашия републикански и светски модел. Какво мислите за това?
- Казвам, че грешат. Ислямът не идва в една страна, за да страда от нейните правила и да им се подчини, той идва, за да проповядва и обръща във вярата, с ясната воля да превърне тази страна в мюсюлманска, това е неговото естество и това е естеството на всяка религия, на всяка идеология. Той взема от тази страна това, което му допада, свободата на изразяване, свободата на предприемачество и т.н., приспособява се към онова, което не му харесва или го отхвърля и се стреми с всички средства да го промени в своя полза. Ако не успее, си отива или създава около себе си ислямска общност, затворена за света.
Ислямистите са тези, които заклеймяват републиката и светския характер, не мюсюлманите. Ние не трябва да се съобразяваме с техните искания, а да ги обърнем към републиката, светския характер, спазването на националното законодателство и да се борим с тях, ако откажат да се подчинят.
- Ако се откажем от карикатурите, имаме ли шанс, ако не да отложим насилствения ислямизъм, то поне да улесним интеграцията на мюсюлманите?
- Както не може да се иска от един корсиканец да живее като елзасец, от един католик да живее като протестант или евреин, така не може да се иска и от един мюсюлманин да живее като атеист или християнин. Това, което може да се иска от всички и да им се припомня, ако го забравят, е да се съобразяват с националния модел, определен от закона. Това е пътят за интеграция на мюсюлманите, който много от тях приемат без затруднение и който има свои привърженици дори в мюсюлманските страни, включително най-правоверните. Свободата на съвестта, свободата на изразяване, свободата на критика, на богохулство са част от френския модел, който споделят много страни по света. Но най-добрата интеграция е тази, която мюсюлманинът извършва сам, на драго сърце; задължителната интеграция го тласка към такия (престореност), а такията го тласка към комунитаризъм, ислямизъм и сепаратизъм. Националният модел не е конфекция, това е дълбоката душа на страната, нейното ДНК, нишката, която свързва нейните жители отвъд различията. Пазете се от новоизлюпени магьосници, които биха искали да ѝ посегнат.
Най-добрият начин да насърчите ислямизма е да му отстъпите. Ислямистът е истински мачо, той уважава смелия и презира страхливия, който го умолява и му ближе подметките.
- Какво пророкувате за 2021 г.? Ако трябва да пожелаете нещо?
- Излишно е да пророкувам, вече знаем каква ще бъде 2021 г. - карантини, масови фалити, претоварена администрация, по-непоследователни от всякога правителства, гневни народи. Моята кристална топка ми казва, че 2022 г. ще бъде интересна за живот, народите ще искат да излязат от кошмара на 2020-2021 г. Моето пожелание и съвет е да престанат да позволяват да ги водят за носа и да се научат да реагират в началото на кризите, а не да чакат да бъдат погълнати, за да започнат да се оплакват и да търсят виновници.
Превод от френски: Галя Дачкова