Наблюдателят на ТАСС Андрей Шитов публикува обширен материал за това кое е по-лошо за президента на САЩ Доналд Тръмп: импийчмънта или 25-та поправка в Конституцията. Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора.
В края на 2020 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп, републиканец, беше признат за човекa, който буди най-голямо възхищение в съотечествениците си. В анкета на Gallup, която се провежда 12 години подред, той за пръв път измести от почетната позиция своя предшественик Барак Обама.
След по-малко от няколко седмици в чужбина се обсъжда сериозно съвсем друга тема - ще издържи ли Тръмп в Белия дом до встъпването в длъжност на неговия наследник, демократът Джо Байдън, т.е. до 20 януари? Може ли настоящият лидер да стане първият по рода си президент на САЩ, срещу когото е задействана процедура по импийчмънт два пъти или е отстранен от власт въз основа на 25-та поправка на Конституцията на страната?
Причината за клюките са бурните събития в периода от 6 до 7 януари на Капитолийския хълм във Вашингтон, когато Конгресът беше атакуван от радикални поддръжници на Тръмп при обобщаване на крайните резултати от изборите през ноември, донесли победа на Байдън. Залите за срещи и офисите в Капитолия бяха временно превзети от тълпата. Законодателите и служителите трябваше спешно да бъдат евакуирани.
Един от нападателите бе прострелян от пазачите, а един полицай по-късно издъхна от раните си. Общо петима души бяха убити при безредиците; десетки, включително над 50 полицаи, бяха ранени. Откакто сградата на Конгреса беше изпепелена от силите на британската корона, нахлули във Вашингтон преди повече от 200 години, цитаделата на американската демокрация не е ставала обект на подобно сътресение.
На всичкото отгоре се оказа, че в залата, където законодателите се криха няколко часа, е имало мъж, заразен с коронавирус...
Кой въпрос е по-важен?
Разбира се, на този фон възниква традиционният въпрос: „Кой е виновен?" И отговорът на него изглежда очевиден: всички пръсти сочат към Тръмп. Според мен това е естествено, но все пак мисля, че самият въпрос не е основният сега за Америка и американците.
Според мен за тях е много по-важно да решат друг класически въпрос: „Какво да правим? Как да живеем по-нататък, как да преодолеем разделението и конфронтацията, подобно на идеологическата и информационната гражданска война?“
Обесването на всички кучета на стария водач е може би най-лесният начин. Във всеки случай той напуска сцената: според дефиницията на политологичния портал RCP, с действията си Тръмп всъщност вече е предал властта на Байдън: „Две седмици преди графика, той му даде президентската мантия“. Но какво да кажем за онези избиратели (а има повече от 74 милиона души), които гласуваха за републиканеца на изборите през ноември? Всъщност много от тях, като него, продължават да вярват, че победата е открадната от тях.
„Катастрофалният водовъртеж"
На 6 януари част от тези хора се събраха до оградата на Белия дом във Вашингтон на митинг „За спасяването на Америка". Тръмп, който дойде при тях, каза: „Никога няма да се предадем, никога няма да признаем поражение, ще спрем тази кражба!" И добави: „Ние... ще отидем до Капитолия", защото „слабостта не може да върне страната, трябва да покажем сила!" По-рано на същото място личният му адвокат Рудолф Джулиани призова за съдебен процес.
Самият Тръмп обаче не се присъедини към атаката, а се върна в резиденцията си. Хиляди активисти обаче стигнаха до Конгреса, където техният авангард смачка неочаквано слабите полицейски кордони и нахлу в сградата. Началникът на полицията в Капитолия подаде оставка.
По-рано Тръмп призова своите привърженици в Конгреса и преди всичко вицепрезидента Майк Пенс, който председателства Сената, да отхвърлят, по негово мнение, „нечестните" резултати от изборите в ключови щати. Но Пенс предупреди предварително, че това надхвърля неговите „предимно церемониални" правомощия и не се опита да попречи на Байдън да претендира за победата.
Оттогава Тръмп не е комуникирал с Пенс. Но това не е само вицепрезидентът. Републиканският лидер на Сената Мич Макконъл заяви по време на дебата: „Ако резултатите от тези избори бяха отменени просто с необосновани изявления на губещата партия, тогава нашата демокрация щеше да попадне в смъртоносна спирала".
„Цялата страна никога повече няма да признава изборните резултати", обясни политикът. „На всеки четири години ще има борба за власт на всяка цена".
„Миг на голямо безчестие и срам"
Политическата ситуация в САЩ и обсадата на Капитолия предизвика единодушно възмущение. Тя беше осъдена от всички бивши президенти на страната, включително републиканеца Джордж Буш-Младши. „Отвратителен и сърцераздирателен спектакъл. Това е начинът, по който резултатите от изборите се оспорват в някоя бананова република", написа Буш.
Що се отнася до демократите, най-старият от тях - Джими Картър - нарече инцидента „национална трагедия". Бил Клинтън тълкува „безпрецедентната атака срещу Капитолия, Конституцията и цялата страна“ като последица от „повече от четири години разпространение на политическа отрова“, т.е. лъжи. Според Обама „историята с право ще запомни" случилото се като „момент на голям позор и срам за страната ни".
Много други политици, включително членовете на партията на Тръмп, се изказаха в подобен тон. „Няма нищо патриотично в това, което се случва на Капитолийския хълм", заяви сенаторът от Флорида Марко Рубио. „Това е антиамериканска анархия, като в третия свят."
„Силна тълпа атакува Капитолия в опит да попречи на хората да изпълняват конституционния си дълг", заяви представителят Лиз Чейни. „Няма съмнение, че президентът формира тази тълпа, провокира тази тълпа и говори пред нея. Той дръпна предпазителя".
Изисквания на демократите
Настоящите лидери на демократите, разбира се, още повече не се стесняваха в изявленията си. Байдън нарече деня на нападението срещу Конгреса „един от най-мрачните в историята на страната" и каза за участниците в тази акция: „Това не бяха протестиращи, не смейте да ги наричате така! Това беше бунтовна тълпа. Бунтовници, вътрешни терористи!"
„Сега можем да добавим 6 януари 2021 г. към краткия списък с дати в американската история, които завинаги ще бъдат покрити със срам“, заяви лидерът на Демократическата партия в Сената Чък Шумър пред избрания президент. „Това е последното, кошмарно и незаличимо наследство на 45-ия президент на САЩ [Доналд Тръмп]“, добави той.
Шумър предложи Пенс и членовете на сегашното правителство на САЩ незабавно да предприемат действия за отстраняване на Тръмп от власт въз основа на 25-та поправка на Конституцията, която допуска такава възможност (бе приета след убийството на Джон Ф. Кенеди и уточнява как и на кого може да бъде прехвърлена най-високата власт в САЩ, ако държавният глава не е в състояние да изпълнява задълженията си). В противен случай, според мнението на сенатора, конгресмените „трябва да се срещнат отново, за да импийчнат президента".
Малко по-късно говорителят на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси поиска същото. „Тъй като той вчера призова за бунт", каза тя за Тръмп на 7 януари, „той трябва да бъде отстранен от власт. Въпреки че остават само 13 дни от мандата му, всеки от тези дни може да се превърне в кошмар за Америка".
В същото време Пелоси заяви, че е разговаряла с председателя на Комитета на началниците на щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили относно това дали е възможно да се ограничи достъпа на „небалансирания президент" до ядрените ракети. Според нея той я уверил, че всички необходими предпазни мерки вече са налице. По-рано и десетте живи в момента бивши министри на отбраната на САЩ се обявиха за прекратяване на споровете около изборните резултати и срещу всякакви опити за включване на военните в тези спорове.
Къде е „най-добрият изход“?
Пресата, и не само либералната, също подкрепя предсрочното отстраняване на Тръмп от властта. Ако, да речем, не се очакваше нищо друго от The New York Times или The Washingtion Post, тогава редакционната статия на The Wall Street Journal зарадва дори толкова известен либерал като бившия американски посланик в Москва Майкъл Макфол. Постът, който той разпространи в „Туитър“, беше озаглавен „Последните дни на Тръмп. Най-добрият изход би бил доброволната му оставка, за да спаси САЩ от нова процедура по импийчмънт".
Между другото, Макфол нарече 6 януари „най-лошия ден на американската демокрация". Попитах го: това не е ли дозата на същото лекарство, което сте предписали на други страни, включително Украйна? Той не отговори.
Към настоящия момент нито един от предложените варианти за отстраняване на Тръмп от власт не изглежда реалистичен. Очевидно той не бърза да подава оставка: според The New York Times е по-вероятно Тръмп да си даде един вид снизхождение - президентско помилване - преди да напусне Белия дом. Освен това подбуждането към бунт сега е добавено към списъка с обвинения, заради които той може да бъде подведен под наказателна отговорност след загубата на правния му имунитет.
Вярно е, че теоретично Тръмп е можел да подаде оставка, така че неговият правен наследник Пенс да напише същата индулгенция. Но първо той все още трябва да се помири с това и като цяло Пенс очевидно не иска да се включва в съмнителни игри. По-специално, според изданието Business Insider, той е против използването на същата 25-та поправка на Конституцията, която всички смятат за най-краткия път до ранното отстраняване на настоящия президент на САЩ.
Що се отнася до новия опит за импийчмънт, за него може просто да няма достатъчно време - особено след като в Сената работният график остава в ръцете на републиканеца Макконъл. Както и да е, наблюдателите смятат, че необходимото мнозинство от гласовете за осъждането на Тръмп в Сената сега е невъзможно да се спечелят.
„Това е само началото"?
Сега самият Тръмп казва, че се готви за „плавен" трансфер на властта, въпреки че няма да отиде на инаугурацията на Байдън. Накрая той призна, че „Конгресът одобри резултатите" от изборите и в Америка настъпи времето за „възстановяване и помирение".
В ретроспекция президентът осъди :насилието, беззаконието и вакханалията", извършени в хода на „чудовищната атака на Капитолия" и обеща „възмездие" на онези, „които нарушиха закона". Но той ги смята само за „демонстранти" и казва за себе си, че винаги е „воювал в защита на американската демокрация" и „незабавно е изпратил Националната гвардия и федералните сили за сигурност да защитят сградата на [Конгреса] и да изгонят натрапниците". По-рано се смяташе, че Пенс го е направил.
Обръщайки се към своите „прекрасни поддръжници“, Тръмп каза: „Знам, че сте разочаровани, но също така искам да знаете, че нашето невероятно пътуване тепърва започва“. Той не спомена Байдън.
Между другото, допитване на YouGov показа, че републиканците в САЩ, макар и с минимално мнозинство (45% срещу 43%), все още подкрепят акцията на Капитолийския хълм. Демократите единодушно (96%) я осъдиха.
Горните цитати са от видео съобщение, споделено от домакина на Белия дом на 8 януари чрез „Туитър“. Сега той вече не е достъпен там: на същия ден социалната мрежа за постоянно блокира личната страница на Тръмп, позовавайки се на „риска от по-нататъшно подбуждане към насилие“. Компанията потвърди, че за първи път блокира профил на държавен глава.
Тръмп разглежда тази стъпка като „забрана на свободата на словото“ - макар и от частна компания, но основана на върховенството на закона в САЩ. Той каза, че води преговори с „различни други сайтове“ и не изключва „изграждането на наша собствена платформа в близко бъдеще“.
Но въпреки че е убеден, че той и неговите поддръжници „няма да бъдат принудени да мълчат“, всъщност те избиха от ръцете му почти основното политическо оръжие на Тръмп.
Чисто политиканство
По мое лично мнение всичко описано по-горе е чисто политиканство и от двете страни. С други думи, хората се кълнат в лоялност към ценности и идеали, всъщност те търсят само собствената си моментна изгода.
Америка на път към „Майдан"?
Това ми е много познато: по този начин САЩ винаги са водили спорове за пропаганда с Русия. Те казват: "Истината е изцяло на наша страна и просто трябва да я приемете." В същото време Тръмп като националист признаваше на другите правото на собствени мнения и интереси, докато либералните глобалисти не допускаха това.
И при сегашната вътрешна конфронтация в САЩ те се държат по абсолютно същия начин. Има много примери за това, но ето един, който по очевидни причини привлече вниманието ми: Нина Хрушчова, внучка на бившия съветски лидер, а сега с американско гражданство, в коментар за Project Syndicate заяви, че нападението над Капитолия е било „толкова предсказуемо, колкото и шокиращо“, защото, според нея, Тръмп разбива демокрацията в продължение на четири години. Има и библейски цитат:„Който смущава дома си, ще получи вятър за свое наследство“.
Опитите за повече или по-малко обективен поглед върху ситуацията, ако има такива, са изолирани. Например, американското еврейско списание Tablet припомни, че миналото лято „леви бунтовници", ядосани от убийството на афроамериканеца Джордж Флойд, окупираха района със същото име в Сиатъл за един месец, разграбиха и изгориха там полицейско управление. А за атаката срещу главния Капитолий, която сега във устата на всички, изданието пише, че това е просто „поредното вписване в каталога на американския упадък“.
Американците, които вървят един срещу друг, се нуждаят най-вече от обща истина. Междувременно, докато всеки има своя, само ще се мечтае за мир.
Източник: Агенция "Фокус"
Превод и редакция: Иван Христов