Вчера завзех апартамент в центъра на София в полза на общината. Бил е собственост на починал преди години човек, без преки наследници и от имота не се е интересувал никой, освен престъпници. Този път изпреварихме имотната мафия (както и в един предишен случай предшественикът ми Мария Ачкова), но за мен стои въпросът колко пъти, на колко места, година след година подобни казуси завършват по друг начин. Следващата пареща тема е как общината стопанисва тези апартаменти и как с тях се задоволяват жилищните нужди на крайно нуждаещи се граждани. Аз твърдя, че с правилно управление на 30-тината общински апартамента на територията на район Средец (най-малкият брой сред всички столични райони, впрочем) мога да осигуря по-качествена жилищна среда на неколкократно повече хора - в по-удобни апартаменти на не толкова престижни локации.
По този начин ще отсеем и истински нуждаещите се хора, от тези с нездрав интерес към апартаменти в топцентъра за стотици хиляди в ужасно състояние, за които общината не може да отдели средства за ремонт, но в които "социално слаби" са готови да вложат по 20-40 хил лв за ремонт с идеята да ги закупят след 5 години при наличието на сговорчив кмет и общински съвет. Сегашната наредба за общинските жилища обаче подхранва порочния модел и връзва ръцете за всякакви смислени инициативи за подобряване на положението. Затова и беше добре, че беше създадена работна група от съветници, които изготвиха проект на нова наредба, за който в момента тече обществено обсъждане. Въпреки някои подобрения, за съжаление основните проблеми не са адресирани. Ще дам предложенията си и ще информирам за резултата.