Според прогнозите на бившия премиер, или ГЕРБ ще сформира кабинет заедно с "Има такъв народ" и подкрепата на ДПС и ВМРО, или ще се стигне до невъзможност за съставяне на правителство и извънредни избори наесен.
ДВ: Господин Костов, вчера публикувахте в "Медиапул" своята консолидирана прогноза за парламентарните избори. Според нея основателните хипотези за политическия хоризонт са само две - ГЕРБ да сформира кабинет заедно с "Има такъв народ" и подкрепата на ДПС и ВМРО, ако вторите влязат в парламента, или да се стигне до невъзможност за сформиране на правителство и извънредни избори наесен. Какви рискове произтичат от тази фрагментация и несигурност?
Ив. Костов: Добър въпрос. Първият риск е за политическа криза, ако се сбъдне втората хипотеза. Тя ще се изрази в това, че Народното събрание не може да състави правителство. От което ще последва период, в който парламентът може да предприеме определени действия за промяна на изборния закон например, но може и да не предприеме. При всички случаи това ще се проточи до края на лятото. Това е рискът за политическата система. Вторият риск е за самата политическа констелация, която господства в България в последните 12 години. Има реална опасност тази политическа констелация с тези участници да не може да просъществува и да възникне друг политически баланс, особено след едни предсрочни избори.
ДВ: В тази връзка, според консолидираната прогноза, базирана върху сондажите на няколко социологически агенции, БСП ще загуби по-голям процент от представителството си в следващото Народно събрание от ГЕРБ. Според Вас стартираха ли протестите процес на сериозна промяна на политическия терен?
Ив. Костов: Протестите със сигурност са дали много силен тласък и са създали опасност за това политическо статукво. Предположението, че и БСП ще загуби толкова много означава, че те не са спечелили от протестите, а напротив. Тук има едно съмнение, че е възможно този картел от социологически агенции, който при последните девет избора сме констатирали, че поддържаше БСП и изтегляше всички прогнози в полза на нейното надценяване, не само да се е разпаднал, но да обслужва сегашното статукво. Тогава е възможно резултатите да не са точно такива, каквито ги прогнозират социолозите.
ДВ: Другата въпросителна е по отношение на избирателната активност, както и вие констатирате в статията. Казвате, че не е ясно дали "страхът или съпротивата ще вземе връх". Но не може ли точно страхът в резултат от "лошото управление на здравната криза", както пишете Вие, да мотивира съпротивата?
Ив. Костов: Бих разсъждавал по този начин, ако не беше мощното доминиране на управляващите в медийната среда. Ако следим медиите в България, ще видим, че във Великобритания са измрели много хора, че в Гърция затварят, но ще прочетем много малко за абсолютния провал в управлението на кризата у нас. Тук-там го казва някой независим наблюдател, но това не се подема от медиите. Те се правят, че не забелязват, че България е в челната група на държавите, загубили най-много хора на глава от населението. Освен това имаме една значителна необяснена смъртност миналата година, която никой не е регистрирал в света освен нас. Ние имаме най-малко имунизирани хора в Европейския съюз. Тези неща не са поантата на обществения дебат. Те не стигат до много хора. Повечето може би си мислят, че кризата се управлява добре. Те са облъчвани непрекъснато от манипулации и мислят, че българските управляващи се справят. Което очевидно не е така. Очевидно е обаче за мен и за хората, които наблюдават процесите отблизо.