Алваро Корея си спомня този ден отлично: на шести юни 2001 година тръгнал с лодката си за риба. Нещо напълно обичайно за младия тогава мъж. Но този път уловът бил различен - на няколко километра от северните брегове на остров Сан Мигел той видял в морските води бели пакети. "Бяха големи колкото три-четири тухли, наредени една до друга", спомня си днес.
Алваро бързо се досетил какво може да има в пакетите и решил да не ги докосва. Но силният северен вятър ги довял до брега, на плажа на Рабо де Пейше - град с около 10 000 жители. Някои от тях започнали да събират белите пакети, но повечето нямали никаква представа какво съдържат: чист кокаин.
"Помня и как някои пълнеха водни чаши с кокаин и ги продаваха по 25 евро", казва Алваро, който днес е почти на 50 години. "Имаше и такива, които мислеха, че това е брашно - никога не бяха виждали наркотици."
"Излишният" кокаин
Ветроходната яхта, от която се изсипали пакетите, пренасяла 500 кг кокаин, чиято цена на черния пазар навремето би била 40 милиона евро. Яхтата пътувала от Венецуела към Балеарските острови, но се повредила от лошото време. На капитана бързо му станало ясно, че с дрогата на борда няма да успее да влезе в пристанището на Сан Мигел, за да закара яхтата на ремонт.
Поради това решил да изхвърли по-голямата част от товара в морето - и така изведнъж променил живота на жителите на Рабо де Пейше. Хората от селото изпаднали в наркотично опиянение и немалко от тях стигнали до болницата.
"Докарваха ни все повече хора със свръхдоза. Само за един уикенд доведоха деветима, които трябваше да приемем в спешното отделение", разказва навремето пред португалската телевизия медицинската сестра Луиза Куна. "Двама от тях бяха приели твърде много кокаин. Другите не можеха да обяснят за каква дрога става дума."
Бедното богато градче
В Рабо де Пейше се усеща силно социално напрежение. Много хора живеят натясно, основен източник на доходи е риболовът. Покрай наркотиците обществото започна да се разцепва, спомня си един от местните жители. "Едно от поколенията в града трябваше да търпи лишения, а друго изведнъж потъна в пари. Преди те също бяха бедни, а днес се разхождат с вратовръзки."
Алваро Корея споделя: "Мнозина забогатяха за сметка на бедните хора. Някои от тях бяха задържани от полицията и влязоха в затвора".
Но нито спечелилите, нито загубилите искат да говорят открито за случая. Търговците на кокаин от Рабо де Пейше получили присъди от до пет години, а капитанът на злополучната яхта бил осъден на 11 години. Непосредствено след задържането си той успял да избяга от затвора в столицата на острова Понта Делгада, но две седмици по-късно бил заловен отново.
Проклятието на дрогата
20 години след случката тя още тегне над Рабо де Пейше като проклятие, смята Алваро Корея. Климатът в града е отровен: "Наркотиците се оказаха бич и донесоха само беди на нашия град".
Но пък синът му Рубен Корея вижда в случката шанс, от който би искал да се възползва. Той пише роман, вдъхновен от историята с кокаина. А следващата му стъпка ще е да направи телевизионен сериал за кокаиновото опиянение в неговия град.