Коментар на Веселин Стойнев
Дойде, видя и не ни освободи. А толкова ни се искаше европейският главен прокурор Лаура Кьовеши поне да изиграе ролята на арменския поп, на когото да се оплачем от нашия главен прокурор Иван Гешев. Но колкото и пъти журналистите да я питаха дали му има доверие и какво мисли за дейността на българската прокуратура, тя отговоряше вежливо, че не ѝ е работа да дава оценки или да се доверява на някого, който е извън юрисдикцията ѝ. Знаем си го, ама все пак... А и нали самият Гешев не си поплюва и коментира всякакви теми.
Какво каза Кьовеши
Все пак ние ще си употребим визитата на Кьовеши всекиму според потребностите. Бившите управляващи и подопечните им медии ще изкарат, че едва ли не румънката е подкрепила Гешев - щом грам критика не е отправила срещу него. Останалите ще търсят знаци - че първото ѝ посещение като европейски главен прокурор е тъкмо при нас, в най-корумпираната страна от ЕС. И че постоянно говори за независимостта на прокурорите - та нали нашите са под казармения каскет на Гешев.
Всъщност Кьовеши дойде да си свърши работата. Да ни натисне да си изпълним квотата от 10 делегирани прокурори за новата Европейска прокуратура (ЕП), понеже засега са назначени само четирима, след като шестима бяха отхвърлени. Размотаването приключи тъкмо след нейната визита: Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет започва идната седмица процедура за избор на шестима нови европейски спецпрокурори. Кьовеши освен това дебело подчерта, че стои зад независимостта на десетимата и ще огласи веднага пред медиите всеки опит за политическо влияние върху тях.
Но предупреди и да не очакваме чудеса - сложните дела, с които се занимава ЕП, няма да се увенчаят бързо с присъди. Насърчи обаче подаването на сигнали от медии и граждани - директно в централата на ЕП в Люксембург или в българския ѝ офис, включително на български език. И почти помоли да не затлачваме европейското обвинение с дребни случаи от рода на: земеделски производител откраднал 10 000 евро.
Меката европейска сила Кьовеши
А нашият голям прокурорски проблем продължава да е институционално всевластната фигура на главния прокурор и настоящата му персонификация Иван Гешев. И най-обнадеждените си знаеха, че след твърдата американска сила „Магнитски” европейската ще е мека, дори и Кьовеши да е с ореола на смел и непобедим рицар. Но мощта на меката сила е тъкмо в това - не да те принуди да действаш правилно (понеже няма правомощия), а да те убеди сам да го направиш. Или по-точно - да насърчи онези, които могат да принуждават. Защото тъмните сили в българската прокуратура вероятно само леко ще се приведат и ще пуснат вятъра по темето си. Но гражданите могат да притискат партиите, които все още си правят оглушки, да подкрепят прокурорска реформа. Няма нужда да чакат светлия пример как Европейската прокуратура разследва ефективно тежки престъпления. За разлика от нашата.
Няма нужда и да блокират Съдебната палата, за да не пускат Гешев на работа, който и без това работи предимно върху пиара си. По-добре да протестират пред Висшия съдебен съвет и пред партийните централи, които чрез него пазят статуквото, чиято черешка е Гешев. Да отидат пред централите на ГЕРБ, ДПС и "Патриотите", за да покажат на всички, че Гешев значи Борисов, Гешев значи Доган, Гешев значи Каракачанов. Но Гешев значи и Нинова и граждански натиск над „Позитано” 20 вероятно би помогнал на БСП да се откъсне от хлъзгавите си позиции и решително да застане в отбора на реформаторите на съдебната система.
В предизборна ситуация разбуждането на обществена нетърпимост към сегашната прокуратура е най-добрата възможност гражданите и медиите да изискат от всички партии ясни позиции за реформирането ѝ. И на тази основа да се състави следизборно реформаторско мнозинство. А и самата тази перспектива поне би омекотила прокуратурата до „Гешев с човешко лице” - ако той няма свободата и способността да се прероди или оттегли.