Русия помогна на Лукашенко да смачка опозицията. Сега Беларус може да плати за това със суверенитета си, пише Константин Егерт.
От 9 август 2020 година насам - деня, когато в Беларус избухнаха протестите срещу фалшифицираните изборни резултати, една личност сякаш доминира политическия пейзаж в страната. И това не е нито Александър Лукашенко, който управлява страната вече от 27 години, нито пък неговата основна политическа опонентка Светлана Тихановская. Тази личност е руският президент Владимир Путин.
Заедно срещу "разрушителния Запад"
След като силният човек на Русия поздрави Лукашенко за изборната "победа" миналия август, Кремъл последователно започна да затяга примката около съседната страна.
Лукашенко редовно се среща с Путин. В официалните комюникета от тези срещи задължително присъства поне една от следните две теми: руски заем за режима в Минск или пък доставки на руски газ за Беларус на ниски цени.
Тревоги буди и фактът, че от една година насам руските и беларуските въоръжени сили почти непрекъснато провеждат съвместни учения. Не толкова очевидна, но навярно много по-важна тенденция от последните месеци забелязват редица експерти, според които става дума за пълзящо превземане на беларуската тайна служба, все още гордо носеща името КГБ, от руската ѝ посестрима ФСБ. Широко разпространено е убеждението, че руският посланик в Минск Евгений Лукянов е бил служител както на съветския КГБ, така и на руския ФСБ.
Всички добре помнят как беларуските власти принудиха самолет на "Райнеър" да кацне в Минск, където служителите на КГБ арестуваха журналиста Роман Протасевич, известен критик на Лукашенко, и неговата приятелка - рускинята София Сапега. Малко след въздушното пиратство двете тайни служби гордо оповестиха, че ще задълбочат сътрудничеството си срещу "разрушителния Запад".
И Лукашенко, и опозицията разчитат на Москва
Експерти по тайните служби като Марк Галеоти смятат, че ФСБ е помогнал на беларуските "колеги" при провеждането на операцията по приземяването на самолета.
Сходни съмнения се появиха и във връзка със смъртта на беларуския активист Виталий Шишов, когото украинската полиция откри обесен в един киевски парк.
В Беларус се е нагнетила атмосфера на страх и тормоз. Чудно ли е при това положение, че протестите срещу режима почти заглъхнаха, а от страната избягаха хиляди хора? През юли Лукашенко задълбочи и конфликта си с ЕС, като се отказа от споразумението за връщане на нелегални мигранти и пусна хиляди хора от Близкия Изток, Азия и Африка безпрепятствено в съседна Литва - страна членка на ЕС. Литовските власти нарекоха това "акт на хибридна война".
Беларуският диктатор едва ли би заел толкова агресивна позиция по отношение на ЕС, ако не се беше договорил предварително с Путин. За Кремъл това взаимодействие с Минск е много удобен и евтин начин да покаже, че не изоставя съюзниците си в неволя - и същевременно да отправи сериозна заплаха срещу ЕС.
Противниците на Лукашенко обаче предпочитат да не споменават Путин - те продължават да говорят главно за режима на Лукашенко, като заплаха за Европа. В лични разговори някои от тях дори изказват предположението, че на Путин в един момент ще му писне от Лукашенко, и ще се съгласи да посредничи за излизането на беларуския президент от политиката. Подобни надежди обаче са голяма политическа грешка.
Русия вече овладява Беларус
Всички действия на Кремъл говорят за намерението Беларус да бъде анексирана под една или друга форма - дори ако официално продължи да се води държава с президент Лукашенко. На Путин дори не му се налага да повтаря Кримската си операция от 2014 година, за да постави Минск под пълен контрол. Достатъчно е Беларус да приеме руски военни бази на своя територия и да въведе руската рубла като национална валута.
Това означава, че Путин ще сложи ръка върху икономиката на Беларус и в крайна сметка ще позволи на подбрани руски предприемачи да овладеят най-ценните сегменти от стопанството на страната. В същото време Беларус ще бъде и удобен лост за влияние към Украйна на юг и към членката на НАТО Полша на запад.
На срещата на върха през юни американският президент Джо Байдън на практика прекрати международната изолация на Путин. Оттогава насам както в САЩ, така и в ЕС сякаш няма голямо желание за противопоставяне срещу такива тенденции, ако Путин продължи овладяването на Беларус. Беларуската опозиция също не може да се противопостави, защото повечето ѝ активисти бяха или убити, или вкарани в затвора, или прогонени.
Когато преди година в Беларус започна демократичната революция, само малцина можеха да си представят, че бруталността на Лукашенко, парите на Путин и сътрудничеството на техните две тайни служби в крайна сметка ще се окажат решаващи и ще поставят на карта самото съществуване на страната.