Време е на бял свят да излезе истината за провала в Афганистан. Западните демокрации арогантно игнорираха корените на афганистанския конфликт и се случи най-лошото. А НАТО също носи вина за конфликта, избухнал отново.
Онова, което се случва по афганистанските бойни полета, налага един-единствен извод: най-дългата война на САЩ, в която и НАТО се включи с голям ресурс, окончателно се провали.
През последните дни радикалните талибани-ислямисти успяха почти с един удар да превземат няколко провинциални столици. Сред тях е Кундус, столица на едноименната провинция, където години наред сигурността се гарантираше от германската армия - Бундесвера.
След като стана ясно, че САЩ и партньорите от НАТО се изтеглят безусловно от Афганистан, талибаните вече се чувстват като истински победители. И се държат като такива. Броят на цивилните жертви драматично нараства.
По данни на ООН, само в интервала между май и юли почти четвърт милион афганистанци са тръгнали да бягат нанякъде. И броят им непрекъснато расте. Много от тях търсят сигурност в столицата Кабул, други пък са решили на живот и смърт да търсят път към Европа, минавайки през съседните страни Пакистан и Иран.
Конфликтът от десетилетия е в задънена улица
Гражданската война в Афганистан, която вече от четири десетилетия се намира в задънена кървава улица, сега отново избухна с пълна мощ. В сърцевината на конфликта пулсира въпросът дали Афганистан трябва да бъде фундаменталистка мюсюлманска държава или не. Но как изобщо стигнахме дотам?
Западната коалиция, ръководена от САЩ, пропусна да влезе в диалог с талибаните, когато те бяха в най-слаби позиции. Става дума за периода непосредствено след падането им от власт през зимата на 2001 година. Западните демокрации арогантно игнорираха корените на афганистанския конфликт и поставиха своите военни и политически действия в зависимост от национални, вътрешнополитически фактори. В САЩ първоначално ставаше дума най-вече за възмездие заради терористичните атаки от 11 септември 2001 и за преследването на Осама бин Ладен.
По същото време за Германия решаващо беше да прояви пълна солидарност със своя най-важен съюзник и да помогне за възстановяването на Афганистан. Защото само по пътя на възстановяването германските избиратели можеха да бъдат убедени, че тази чуждестранна мисия на Бундесвера е нещо наистина необходимо.
Останалото е история. В онези години талибаните се укриха в граничните области между Афганистан и Пакистан, където успяха да възстановят силите си. Западните съюзници започнаха да сключват съмнителни съюзи с брутални местни военачалници, дадоха своя принос в насърчаването на корупцията и злоупотребата с власт в страната и постепенно внесоха военните действия чак до последното афганистанско село.
Ролята на САЩ
Войната в Ирак внесе объркване и отприщи нова терористична вълна. Годините си минаваха, Западът нямаше никакъв ясен сценарий за оттегляне със срокове и крайни цели, а американските военни през цялото време имаха последната дума на политическата и дипломатическата сцена.
И в един момент се появи президентът Доналд Тръмп, която поради вътрешнополитически причини през лятото на 2018 година започна формални преговори с талибаните - при това без да включва избраното афганистанско правителство и без да се съобразява много-много с партньорите от НАТО. А неговият наследник Джо Байдън циментира безусловното изтегляне от Афганистан с аргумента, че страната вече не поражда опасност от международен тероризъм. Но дали това наистина е така? Бъдещето ще покаже.
Вече няма вариант, в който войските на НАТО да се завърнат на афганистанското бойно поле. САЩ и техните съюзници в момента могат да направят само едно: да упражнят максимален политически и финансов натиск върху талибаните. Защото дори талибаните ще имат нужда от пари и от помощи, ако вземат властта в Кабул. За да заработи тази нова схема, ще се наложи по неволя да се установява сътрудничество и с трудни държави като Пакистан, Иран, Китай и Русия. Защото всекиму трябва да бъде ясно, че без активната подкрепа на Пакистан победоносният ход на талибаните не може да бъде удържан.
Отговорността на Германия
А Германия? Тя носи една морална отговорност: бързо и небюрократично да помогне на онези хора, които през годините добросъвестно сътрудничеха на германските военни и на цивилните помощни организации. Мнозина от тях може изведнъж да попаднат в полезрението на фундаменталистите като потенциални „предатели“. А екзекуциите на такива хора, уви, вече започнаха в Афганистан. Само дето правителството в Берлин все още не смее да прояви необходимата щедрост и смелост и да качи на самолетите за Германия местния афганистански персонал и семействата на тези хора. А това е истински позор!
Позорно е и обстоятелството, че една демократична и правова държава като Германия продължава да връща в регионите на бойни действия кандидати за убежище, чиито молби са били отхвърлени в Германия. В момента повелята на времето гласи точно обратното: спрете репатрирането!
Време е за истината. Жените и мъжете в униформите на Бундесвера близо 20 години изпълняваха в Афганистан едно политическо поръчение. Пред всички тях и пред цивилните жертви в Афганистан германското правителство и парламентът имат едно безусловно задължение: да извадят, обективно и без уговорки, на бял свят цялата истина за най-скъпата и най-кървава задгранична мисия на Германия. За да бъде избегнато повтарянето на същите грешки другаде. Например в рамките на сегашната мисия в Мали.