“Може да се каже, че все пак две важни неща се случиха в 46-тото Народно събрание, макар че то не може да се похвали с особено голяма законодателна активност, което е основната му задача. Първото нещо беше, че все пак беше финализиран законопроектът за преместването на Бюрото за защита от главния прокурор към Министерството на правосъдието. Това наистина беше финализирано макар и в последните часове на парламента. Това обаче е само една малка първа стъпка - донякъде символична, имайки предвид неограничената власт на главния прокурор в България. Тази стъпка, именно защото е символична, показва, че с много усилия нещата могат да се случват, но много трудно, че трябва наистина да се полагат много усилия и то систематични, постоянни и неотменими”.
Това каза в интервю за ФАКТИ адв. Петър Славов - част от “Групата за натиск” в 43-тото Народно събрание и “Демократична България”. Разговаряхме с него относно законодателните инициативи на 46-тото Народно събрание, ключовите събития от краткото му съществуване и бъдещия 47-ми Парламент.
“Другото важно нещо е, че все пак на първо гласуване в зала беше гласуван Законът за съдебната власт (б.р. закриването на специализираното правосъдие). Нямаше време да влезе в сила, но се видя кои партии подкрепиха връщането към нормалното правосъдие и премахването на тези съдилища и прокуратури, които хората все повече наричат извънредни и са известни под името “спецове” - така наречените прокуратура и съд на властта.
Интересното тук е, че включително БСП подкрепи този законопроект на “Демократична България”. Това макар да не е обвързващо и законът да не влезе в сила, то е ангажиращо за тях. Надявам се, че си дават сметка, че в следващото Народно събрание, където се надявам този законопроект да бъде внесен още в първите дни, БСП ще си припомнят, че в разпуснатия вече 46-ти Парламент те са подкрепили тези наши предложения. Надявам се тогава да ги попитаме ще ги подкрепят ли отново или всичко е било един предизборен театър с оглед настоящата кампания. Това е едно знаково гласуване, макар да не е окончателно. Би могло да се окаже от съществено значение, когато се търси подкрепа за окончателното връщане към нормално правосъдие”, посочи адв. Славов.
На въпрос за законодателството, което произлезе от 46-тото Народно събрание, адв. Славов отговори: “Много слабо. За времето, което работи това Народно събрание прие по-малко законодателни актове от предходното, което работи само в 9 заседания и актуализира един доста сериозен закон - Изборния кодекс. В 45-тото НС все пак машинното гласуване беше въведено почти навсякъде, бяха коригирани някои доста сериозни пропуски и проблеми на изборното законодателство. Наистина 46-тото НС и депутатите в него остават в сериозен дълг към българските граждани, към обществото.
Очакванията към тях, освен за съдебна реформа, бяха в посока към още много други належащи законопроекти, включително такива, каквито аз съм предлагал за внасяне и отстояване на колегите, които бяха народни представители в това НС - като започнем от промени в Закона за обществените поръчки с тези "in house" безобразия, чрез които видяхме, че са изтекли 8 милиарда лева. Тази вратичка, през която буквално се заобикаля законът, спешно трябва да се затвори.
Можем да дадем пример и с високите наказателни лихви при забавяне на плащане за комунални услуги, от които си патят всички български граждани. Има много важни законодателни промени, не толкова обемни сами по себе си, но належащи, които можеха да се случат, но за съжаление част от тях не бяха внесени”.
Адв. Петър Славов коментира още засиления парламентарен контрол в 46-тото НС. “Парламентарният контрол, като основен елемент на парламентаризма в една парламентарна република, беше важен. Получихме информация, която беше крита години наред, което също е нещо положително. Парламентарният контрол обаче е само част от функциите на едно Народно събрание. То неслучайно се нарича законодателна власт и именно там се коват законите, което е основната му задача. Приемам, че парламентарният контрол беше нещо важно и полезно. Научихме доста нелицеприятни неща. Сега остава по отношение на всички тези разкрития за злоупотреби да се приемат конкретни законодателни инициативи, за да се затворят пробойните в законите. Видяхме какви огромни пари на данъкоплатците са изтичали по всякакви направления. Като започнем от Банката за развитие, раздадените кредити на няколко фирми в колосални размери и без яснота дали ще бъдат върнати, тези "in house" поръчки за над 8 милиарда лева, с които са сключвани договори за строителство без да са приключили дори отчуждителните процедури по терените и т.н., и т.н. В това отношение 47-мият Парламент го чака много работа и се надявам наистина народните представители да работят сериозно и по отношение на законодателни инициативи, защото само с изслушвания не става”.
“Оказа се, че точно по линия на парламентарния контрол с моите колеги - Мартин Димитров, който беше действащ народен представител в 46-тия Парламент, и с Методи Андреев успяхме да свършим някои практически неща извън парламента, които поне за мен са доста съществени и полезни. Ще спомена премахването на този абсурд, който нарекохме квазиданък - паспортизацията на сградите. Той беше разписан в една наредба на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Именно по линия на изслушвания, на поставяне на въпроси към министър Комитова в парламентарния контрол, успяхме да говорим с нея, да предоставим нашите предложения за изменения на наредбата, тя ги възприе и премахна този абсурд, който щеше да струва на всяко домакинство нещо от порядъка на от 300 до 500 лева до края на годината. Близо едни 3 милиарда лева по наши сметки щяха да бъдат иззети за нещо, което нито беше практически осъществимо да се случи до края на годината - всяка сграда да има технически паспорт, включително и заварените такива, нито можеше това да се направи качествено и полезно, без чисто проформа някой да разпише две-три страници документи и да каже “готово”, но да вземе средствата. Ето нещо полезно, което успяхме да реализираме по линия на парламентарния контрол, макар и извън парламента.
В тази посока се сещам и доста други добри неща, като например забраната, която министър Бойко Рашков издаде - служителите на КАТ да прекратят тази зловеща практика да се крият по храстите и да изскачат пред шофьорите в последния момент на пътя, за да ги излавят в нарушение и да ги глобяват. Тази забрана съществуваше в закона до 2017 година и тогавашното мнозинство на ГЕРБ и патриотите я отмениха с абсурдни аргументи. Това е едновременно опасно - всички си даваме сметка, че особено за един по-неопитен водач, когато му изскочи отпред полицая, как може да набие спирачки и да стане верижна катастрофа, а насърчава и корупционните практики. Казвам всичко това, за да илюстрира, че не е задължително човек да присъства в Народното събрание, ако има желание наистина да променя нещо в обществото в положителна насока. Стига да е упорит, става и по други начини”, допълни адв. Петър Славов.
Разговорът премина към Кирил Петков и Асен Василев, които вчера обявиха, че ще се явят на парламентарните избори на 14 ноември. На въпрос дали тяхната формация и “Демократична България” ще могат да формират управление, адв. Славов отговори: “Ключовото за мен тук е да се формира едно мнозинство около “Демократична България” и новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Включително и с тях - в ролята им на служебни министри, работихме доста добре. Едни от първите въпроси, които бяхме поставили на Асен Василев беше за КТБ и събираемостта по отношение на масата на несъстоятелността - нещо, което неговите предшественици традиционно замотаваха и смотаваха под килима, не искаха да отговарят конкретно на въпроси какво се случва по отношение на този грабеж отпреди няколко години. Очевидни бяха действията в посока спиране на корупционни практики, изясняване на източванията - как са се случвали, как могат да бъдат предотвратени. За мен логичното е да се търси сътрудничество. Как точно ще се случи това на ниво ръководство на двете формации, вече е нещо, което самите те ще кажат и ръководството на “Демократична България”. Аз участвам там като гражданско лице от гражданската квота.
За мен е добре да се помисли как двете формации да не са преки конкуренти и, както някои хора се изразяват, едни други да не “бракониерстват” подкрепата у хората с демократични десни убеждения, а по-скоро да помислят как ветрилото да бъде разтворено максимално и да се привлекат максимално много хора, започвайки от център-ляво, минавайки през център-дясно, стигайки до дясно на политическия спектър, където стои “Демократична България”. Чухме изявлението на Кирил Петков, че те добре знаят как да използват десни инструменти за леви цели. Струва ми се, че с този подход могат доста успешно да привлекат хора от център-ляво, включително и български граждани, които със сигурност са разочаровани от някои от партиите на протеста, които поеха доста сериозни обещания пред тях, а на практика не изпълниха нищо”.
В края на разговора с адв. Петър Славов говорихме за лустрацията у нас. Самият той е застъпник на идеята на лустрация в България, както и цялата “Група за натиск”, която се очерта в 43-тото НС - Петър Славов, Методи Андреев и Мартин Димитров. В 46-тото НС не се чуха сериозни разговори за лустрация у нас. На въпроса дали вижда възможност в следващия парламент лустрацията да започне да се обсъжда, той отговори: “Ако присъстваме в следващия парламент, може да сте сигурна, че темата ще бъде поставена още буквално от ден първи на 47-мото Народно събрание. Това, което свършихме в 43-тото НС не беше никак малко, но може да се надгради. Постигнатото по отношение на проверките в Закона за защита на класифицираната информация във връзка с даването на достъп до такава - такъв да се дава само на лица, за които няма данни за тежки зависимости с бившата Държавна сигурност и репресивния апарат на Българската комунистическа партия. По отношение на допълнителните мерки, които въведохме в т. нар. Закон за досиетата - да се проверяват районните кметове, главните секретари на общини, на регулатори и т.н. Всичко това може да бъде доста сериозно допълнително, надградено, включително с изменения на Конституцията за каквито доста се говори и във връзка с необходимата съдебна реформа. И там има много какво да се свърши, включително да помислим за една идея, която нашият колега Методи Андреев доста упорито развива - лустрация против корупцията или нещо като български закон “Магнитски”. И това трябва да се помисли, да се търсят конкретни законодателни решения”.
“Много ми се иска да видя как “Демократична България” отчита вота на гражданите от последните избори, отчита подадените преференции, отчита тежестта на всеки един човек в тези листи и този път това да има значение при подредбата на новите, включително дори да се помисли нещо, което много пъти съм казвал - да има предварителни избори, да се помисли за отваряне на листите към гражданите на протеста именно чрез такива предварителни избори. Има много хора, разочаровани от партиите на протеста и неизпълнените обещания и “Демократична България”, стараейки се да изпълни програмата си и поетите ангажименти, има всички шансове да привлече всички тези хора като симпатизанти, а защо не - някои от тях, които са силно граждански активни, и като кандидати в листите”, завърши адв. Славов.
2 509 864 българи заявиха на Референдума от 2016 г., че депутатите трябва да се избират на мажоритарни избори в два тура, но политическия елит и неговите кукловоди не позволяват това да се случи, а в техните медии темата е табу.