Повече от седмица вече управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева води битка за защита на своя авторитет и авторитета на институцията, която представлява.
Във вторник бордът на изпълнителните директори разгледа, но не се произнесе по твърденията, че като висш служител на Световната банка през 2017 година Георгиева е оказвала натиск върху служители на банката да повишат изкуствено рейтинга на Китай в класацията Doing Business („Да правиш бизнес”).
Георгиева отрече категорично изводите на кантората „Уилмър Хейл”, но влиятелни издания като „Файненшъл таймс” констатираха, че доверието в МВФ е безвъзвратно накърнено от подозренията за китайско влияние, а лондонското списание „Economist” направо призова управляващият директор да подаде оставка.
Бордът на МВФ още не се е произнесъл по достоверността на изводите на „Уилмър Хейл”, нито пък САЩ и другите основни „акционери” във Фонда като Япония и големите европейски държави.
„Битката на Кристалина Георгиева продължава, но истинският трус е самото спиране на доклада „Да правиш бизнес”, смята Джудит Кели, декан на Факултета по публични политики към университета "Дюк" и член на независимата група за оценка на доклада. Защото през 17-те години, в които беше издаван „Да правиш бизнес” позиционирането на страните в тази класация се превърна не само в основно условие за привличане на инвестиции, но и в стимул за икономически реформи.
В статията Ви във „Вашингтон пост“ казвате, че докладът Doing Business е много влиятелен. Защо?
Докладът „Да правиш бизнес“ е влиятелен, защото подрежда в класация държавите според тяхното икономическо представяне. Докладът се отразява широко, има голяма публичност, инвеститорите се съобразяват с него, а държавите го възприемат като индикатор за способността им да привличат инвестиции, а също така той оказва влияние и върху рейтингите на правителствата във вътрешнополитически план.
И ето защо държавите се конкурират за първото място. Тъй като се състезават, те предприемат реални реформи и политики с цел не задължително да постигнат икономически растеж, а по-скоро да заемат по-високо място в класацията.
Каква е методологията на този доклад, как се изготвя класацията? Не става ли въпрос за чисти данни?
Методологията се различава за всеки от 12-те различни показателя, по които се изготвя докладът „Да правиш бизнес“. Някои от тези показатели са базисни - например колко време отнема на една току-що регистрирана компания в съответната държава да се включи в електропреносната мрежа. Това са просто данни за електропреносната мрежа, до колко е развита и колко е лесен достъпът до електричество.
После, има други показатели, свързани със сключването на договори. Основната методология, която Световната банка използва, е проучване на мнението на експерти, които са питани въз основа на местното законодателство колко време трябва или колко трудно е да сключиш определен вид договор.
И за да са съпоставими тези проучвания от различните държави, което е цялата идея на класирането, банката измисля хипотетични сценарии. Ако една компания произвежда продукта Х и е с размер Y, колко дълго би отнело да се получи разрешително. Това е базисната методология по показателите, които не изискват просто чисти данни за електричество или нещо подобно.
Има два начина, по които системата работи, и те не са изцяло лоши или пък политически повлияни. Банката е авторът на тази класация, иска държавите да извършват реформи и има желание да работи с правителствата за реализирането им.
Една държава вероятно може да впечатли банката с усилията си, като я уведомява за предприетите стъпки в определен сектор и за всички закони, които се приемат с цел страната да се изкачи по-високо в класацията. Определено има възможност за ангажиране на банковите служители и Световната банка се опитва да изгради предпазна стена между хората, които правят препоръки за реформите, и служителите, които в действителност обработват данните за доклада.
Как се оказва политическо влияние върху хората, които подготвят доклада?
Тук наистина става дума за отношенията между Световната банка и някои от големите страни членки. В миналото безспорно сме наблюдавали усилия от държави като Китай и Русия да повлияят на доклада. Едно от първите неща, които се опитаха да направят, беше да окажат натиск за начина, по който се определя индексът и за съдържанието на доклада като цяло.
Друг вид усилия, които държавите полагат, е да повлияят на собственото си класиране. Разбира се, те често се свързват с банката и се оплакват от отреденото им място. Този вид натиск е нещо напълно обичайно за служителите на Световната банка, особено от страна на големите държави - те често имат възражения, ако не са на желаното от тях място.
Разбира се, това е ставало ясно и през минали години - през 2016-а и 2018-а, когато бяха първоначалните индикатори, че някои служители откликват на подобни опити и действия. Докладът беше временно спрян през август миналата година, а сега вече беше взето решение да бъде спрян въобще.
Какъв ефект ще има спирането на доклада?
О, Боже, това е като земетръсна вълна в редица страни по света. Трябва да разберете, че има държави, включително Русия, където господин Путин заповяда да се направи необходимото държавата да се класира на еди-кое си място в класацията „Да правиш бизнес“. Сега сме тук, а трябва да се изкачим до там! Индия и Китай също си поставяха подобни цели. Дори и по-малки държави се опитват да привлекат инвеститори, като казват, че работят за подобряване на позицията си в доклада.
За да постигнат това, в някои страни са създадени цели ведомства, които да работят за подобряване на позицията в „Да правиш бизнес“, да реализират реформи, които са съобразени с доклада. Затова много чиновници от такива ведомства, които тази седмица отиват на работа, си задават въпроса: „Какво ще правим сега?“.
И какво следва наистина? Докладът ще бъде заменен с нов или пък друга институция ще запълни вакуума?
Вече има други институции, които подготвят подобни доклади. Световната банка не е сама в това поле. Институтът „Брукингс“ например има редовни доклади, които оценяват икономическия просперитет на държавите.
Но причината Световната банка да е толкова влиятелна е фактът, че е Банката. Другите може и да изготвят доклади, но могат ли техните доклади да имат такъв ефект? Сега Световната банка даде да се разбере, че прави крачка назад и че ще се опита да осмисли как да продължи. Сигурна съм, че се обсъждат редица възможности, а и това е добър шанс да бъдат направени някои подобрения. И, да - те прекратиха доклада „Да правиш бизнес“, но това не означава, че няма да го заменят с нещо подобно в бъдеще.
Ще почакаме и ще видим. Много дирекции и агенции в различни държави, които са работили по доклада „Да правиш бизнес“, ще трябва да почакат, преди да се избистри новото решение. Тук стои и въпросът за държавите: „Какво да правим с влиянието - как да мислим за това?“.
Разследването за манипулиране на класацията удар повече срещу Световната банка ли е, или по-скоро е срещу Кристалина Георгиева и другите замесени служители?
Не съм участвала в разследването, само съм го чела. Предстои да видим какъв ще е ефектът. Но определено не мисля, че точно това ще се окаже проблем за Световната банка. Да, този доклад е емблематичен, но те имат много голямо портфолио. За Световната банка като институция това би било малък проблем. Не мисля, че някой ще каже: „О, Боже, оказват влияние върху големите международни организации!“. На нас ни е известно това - разбира се, че се оказва натиск. Това не е шокиращо. Не е шокиращ и фактът, че има служители, които вероятно се поддават на такъв натиск.
Но скандалът може ли наистина да нанесе фатален удар върху репутацията на Кристалина Георгиева на международната финансова сцена?
Не бих спекулирала, тъй като нямам вътрешна информация. Знам това, което всеки друг чете. Отговорът на този въпрос ще зависи от много неща, които все още са в развитие. Много политици се замесват в различни скандали и има безброй начини да излязат от тях.