Страните от Западните Балкани все още висят в чакалнята на ЕС, но вината не е единствено тяхна. Да, в региона все още ги няма очакваните реформи, а нерешените конфликти си тлеят. Но разширяването на ЕС се намира в застой не само поради това. Със същата сила като спирачка действа и опитът от последните вълни на евроразширяването, които доведоха до сериозно отрезвяване както в Брюксел, така и в отделните европейски столици.
Държавите бяха неподготвени
Караниците с Унгария и Полша заради върховенството на закона показват по особено потискащ начин, че подготовката за прием изобщо не е достатъчна, за да бъдат истински обвързани новите държави със стандартите на ЕС. А когато прие и Кипър, ЕС доброволно внесе на своя земя един териториален конфликт, който усложнява не само отношенията с Турция. Ето защо държави като Франция по принцип с основание настояват, че ЕС най-напред трябва сам да се реформира преди да се пресилва с приемането на нови членове.
Би било недалновидно
Брюксел няма да прояви далновидност, ако още отсега назове датата за приемането на Западните Балкани – дори и тази дата е чак 2030 година. Защото в момента още никой не знае в какво състояние ще се намира тогава както самият ЕС, така и въпросните държави. На тези държави днес трябва да се предложи сътрудничество в пълен обем, но под равнището на еврочленството. Защото Европа няма право да отстъпва този регион на Русияи на Китай.
Николас Бусе, ФАЦ, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"/ www.faz.net