Ясно е, че нарушаването на Конституцията и декларацията с невярно съдържание ще бележат остатъка от предизборната кампания с удари по Радев и Петков.
Това ли е новата почтеност, която ни проповядват и представят за промяна? - се питат някои. Други са учудени от действията и приказките на държавния глава от последните месеци, та и днес.
Но! От това нищо няма да произтече - Кирил Петков продължава участието си в изборите и ще бъде депутат, а мандатът на Румен Радев изтича през януари, така че дори откриването на процедура по импийчмънт на президента след 14 ноември се обезсмисля.
Враговете им ще останат разочаровани.
Предизвикателствата пред страната ни са много по-сериозни: цените на всичко вървят главоломно нагоре; животът поскъпва, а ние ставаме още по-бедни от най-бедните в ЕС, които пак сме ние; борба с корупцията няма, не е имало и никога няма да има, докато Гешев е главен прокурор и нему подобни се назначават като такива; изправени сме пред дилемата - ваксина или пълен локдаун; следващият парламент може да произведе отново едно голямо нищо и т.н.
Истината е, че българите се въртим в омагьосан кръг и нищо от това, което ни се предлага, не е в състояние да ни избави от кашата, която сами сме си забъркали. И мисля, че е крайно време да се приемем такива, каквито всъщност сме. Защото не можем с едно изтласкване от земята да надскочим селския си тарикатлък и стремеж към келепирджийство в живота. Това е еволюционен процес, който протича много, много бавно - стъпка по стъпка, крачка подир крачка.
Лично аз за себе си научих едно - нито да вярвам на промотирани добри намерения, нито на мили думи и клетви във вярност, когато в крайна сметка става въпрос за власт, постове и пари.
Действията говорят достатъчно за хората и казват повече за тях, отколкото сме готови да чуем. Стига да можем да слушаме.