По-малката ми дъщеря имаше рожден ден. През живота ни преди пандемията рожденият ден винаги се превръщаше в празник на радостта, днес обаче нещата са малко по-сложни. В случая един от очакваните гости не беше ваксиниран и аз, като баща, бях изправен пред алтернативата да постъпя или като някаква предпазлива дребна душица, или като човек, който омаловажава опасността. Реших да бъда „дребната душица“. И помолих госта да си направи PCR-тест.
Малко пред купонът да се развихри дъщеря ми изникна със съобщението, че една от приятелките ѝ, която била вече на път, още нямала ваксинация, а пък си била забравила теста вкъщи. Но дали изобщо си е направила тест, зачудих се мълчаливо аз. И предложих нейните родите да ми изпратят резултата от теста по Уотсап. Те веднага го сториха. Господи, какви времена настъпиха! Чувствам се хем малко като агент на Щази или надзирател в наказателен лагер, хем пък изпитвам удовлетворението, че успешно съм спрял вируса пред прага на дома си.
Четвърти епизод на един сериал, който нямаше нужда да бъде сниман
Когато човек има няколко деца, кладенецът на търпението му трябва да е бездънен. Но покрай този рожден ден усетих, че антиваксърите са на път да пресушат кладенеца на моето търпение. Да, хората край Рейн са отворени и веселяци, но всичко си има граници. Германия е залята от четвъртата вълна на пандемията от коронавируса: четвърти епизод от един сериал, който, ако питате мене, изобщо нямаше нужда да бъде сниман. Но благодарение на антиваксърите всички се оказахме в четвъртия епизод. Боя се, че когато кошмарът с пандемията окончателно приключи (стига, разбира се, наистина да приключи безусловно) аз ще съм станал по-лош човек. Хващам се, че като гледам някое тв-предаване с антиваксъри, направо ми пада пердето и часове наред търся по форумите най-саркастичните и обидни определения за тези хора.
През последните месеци с огорчение и гняв разбрах, че няма нужда да си учен или вирусолог, за да говориш (къде смислено, къде не) пред милионна публика за вируса. Достатъчно е да си, примерно, актьор: в своите филмови роли актьорите винаги говорят умни неща, нали така? С тази малка разлика, че във филмите те просто са наизустили текст, написан от други. И всъщност може да се окаже, че този актьор или тази актриса, които от телевизора ме поучават за вредата от ваксините, всъщност са просто кухи глави. Ето, че пак се ядосах!
"Дяволски серум" ли?
Имали ли сте разправии с антиваксъри - в семейството си или в своето обкръжение? Слава Богу, на мен това ми случва рядко. Наскоро един приятел от Аржентина ми изпрати видео срещу тези „дяволски серуми“ – един дявол знае какво очакваше да му отговоря. Едва ли се е надявал да му пиша: „Леле, колко си прав! Най-после някой да прозре истината! Защо ли на мен самия още не ми беше хрумнало?“. От мен той все пак получи отговор: че явно се е включил в отбора на големите идиоти. И че много го ценя, но ако иска да си останем и занапред приятели, най-добре никога повече да не споменава за пандемията и ваксинациите.
Любопитна подробност за този мой приятел, впрочем: За да не му ограничават правата в Патагония, той си извадил подправен ваксинационен сертификат. Дали един принципен човек си вади фалшив документ? Не знам… Наскоро ме поканиха да напиша статия на тема: Защо баш ние, германците, световните шампиони по добра организация, все още не успяваме да овладеем вируса. Тогава се сетих, че вече съм го писал този текст – по време на третата вълна. А през пролетта сигурно пак ще трябва да го пиша... Защото ако Германия продължава да се бори срещу вируса със същия съмнителен ентусиазъм, положително ще стигнем до добавено време, продължения, че и дузпи.
Какво се случва с Германия?
От чужбина вече ни гледат с недоумение. Ама как тъй, германците имат достатъчно ваксини, пък не се имунизират по-масово? Горчива ирония на съдбата… Та нали иначе тъкмо ние, германците, високомерно повдигаме вежди към съседите. Абе италианци… Испанци, какво да ги правиш… Пък за французите изобщо да не говорим! Както и да е. В момента Германия не изглежда никак добре в борбата срещу коронавируса. Опасявам се дори, че така ще бъде още доста време – със сигурност поне до следващия рожден ден на дъщеря ми. А на антиваксърите ще каже следното: Ако ви дойде акълът в главата, идете да ви бият една ваксина, а после заповядайте да празнуваме! Ние край Рейн сме весели и гостолюбиви хора.
Автор: Оливер Пипер