Никак не е трудно да се отгатне името на сваления премиер: Бойко Борисов. Събитието, изненадало почти всички национални и чуждестранни наблюдатели, се случи в разгара на зимата, лето Господне 2013.
Официално оповестената причина бяха масовите протести, в които участваха над 150 000 недоволни българи от над 30 градове и населени места / получили подкрепата на над 90% от населението!/.
Отстраняването на Борисов от властовия пиедестал беше замаскирано като доброволно подадена оставка.
Някои коментатори съзряха в този акт добре обмислен маньовър за завръщане на доскорошния едноличен управител на държавата на бял кон и повторно заемане на овакантения пост след победоносни избори. Други лансираха хипотезата, че всесилният Голям брат отвъд океана се е намесил, за да ускори и облекчи логичната развръзка на един предрешен властови провал. И двете обяснения не бяха подкрепени от сериозни доказателства. Така Борисов не успя да нареди името си в летописа на националните водачи, чиято съдба е претърпяла драматични обрати, но в крайна сметка са успели да съхранят личното си достойнство. Обратно, той вече се числи към групата на премиерите на прехода, които народът свали от власт след бурни протести и принудителни оставки: Луканов и Виденов. Неговата бляскава политическа кариера беше прекъсната внезапно; настъпи Падението (Край на първо действие)
Второ действие: Развенчаната харизма
Действителната стойност на един медийно конструиран харизматичен лидер проличава, когато се сблъска със сериозна криза в неговото господство над „тълпите” от последователи и симпатизанти. Такъв повратен момент Бойко Борисов изживя след ноември, 2011 г., когато спечели поредната триумфална победа на президентските и местните избори. Това беше апогеят на неговия феноменален 10-годишен поход към върховете на властта. Персоналната му съдба изглеждаше като красива приказка: ако поискаше, можеше да стане президент; или да посочи с пръст кой да е кандидат за едни предрешени избори за държавен глава; побеждаваше с лекота в политическите двубои опонентите от парламентарната опозиция; съветваше лидерите на други държави как да контролират поданиците си. Изобщо, показваше публично поведение на безспорен Властелин на държавата.
Всичко това е минало, което никога няма да се върне!
Лидерът, надарен с невероятен инстинкт за оцеляване, не забеляза опасността, наречена „пресищане от безграничната власт”. Докосвайки статута на едноличен диктатор, той пропусна да забележи как социалното недоволство на българите се трансформира в масов гняв, който изкара огромни маси народ на Улицата. После тази енергия се обърна персонално срещу него и личната му партия. Именно в този времеви интервал (есента и зимата на 2012/2013 г.) легендата за харизматичния Бойко умря. Във фазата на падението, когато трябваше да покаже качества на държавник, той се представи като посредствен политик, чиито дълбоко вкоренен провинциализъм, битовизъм и егоизъм отблъсна дори верни нему люде.
Ще посоча поредица от фрапиращи епизоди в публичното поведение на сваления премиер, които демаскираха грижливо извайвания имидж на харесван от народа герой.
Бягството. Да напуснеш полесражението в критичен момент е чиста проба дезертьорство. Такава е безпристрастната оценка за постъпката Борисов в онзи драматичен февруарски ден, когато заряза поста и остави съпартийците си и целия държавен апарат в пълно неведение.
Пръв се окопити президентът и след куртоазен упрек за емоционалното, несъгласувано с никого премиерско решение, пое отговорността да преговаря за предсрочни избори. После твърдите политически противници на режима „Борисов” постигнаха задкулисно съгласие да напуснат парламента и да се втурнат в познатата предизборна игра.
Внезапното бягство предизвика верижен процес на разпадане на доскоро желязната герберска доминация във властовите структури. Президентът и неговото служебно правителство, както и бойковите неприятели от опозицията излязоха на авансцената. Три месеца по-късно детронирането на Единоначалника вече е факт. Борисов влезе на последната права в предизборната надпревара като страхлив и непредсказуем политик. Аранжировките с двукратното пребиваване в болница, имащи за цел да събудят симпатии сред народонаселението, имаха обратен ефект.
Самоизолацията. Престоят в болницата на премиера в оставка заради високо кръвно налягане стана повод за първите публични съмнения в двуличие . Посещенията на духовните водачи на православните българи и мюсюлманската общност при Борисов имаха по-скоро ритуален характер, показващи състрадание към един принудителен изгнаник, чието триумфално завръщане предстои. Много скоро стана ясно, че отшелничеството е нож с две остриета:
На първо място, изолирани от своя лидер, строените за предизборна битка герберски кохорти започнаха да се демотивират, после да се разколебават и накрая - да се изправят едни срещу други.Братоубийствената война избухна. Медиите и публиката с настървение следяха как се заформят скандал подир скандал: от обвинения в груповщина и шуробаджаначество, до открити и толерирани от върха закононарушения.
Как се наричат онези, които нарушават законите? Престъпници! Така от преследвачи и „ хващачи” на криминални типове и цели банди, топ-лидерите на ГЕРБ се превърнаха в обвиняеми. Лозунгите, издигнати през февруарските бунтове „Долу мафията” и „Те ограбиха България” оживяха отново…
На второ място, прословутата твърда подкрепа от чуждестранните партньори (типична мантра в герберската пропаганда) видимо омекна, после заглъхна. За да се стигне до онзи момент, когато казусът с конституционните нарушения ( нерегламентирано подслушване, политическа корупция и др.) влязоха в дневния ред на европейските институции.
Така Борисов изпадна в ситуацията, която доведе до сваляне и оставка на екс-премиера Жан Виденов. Свои го предадоха, международната общност го изолира, опозицията тръпнеше кога ще предаде доброволно властта. С тази разлика, че днес генерал Борисов не е определян като „честен, но наивен” –характеристика, с която след началното сатанизиране се сдоби Жан Виденов.
Верижните гафове. Опитни аналитици споделят, че тези дни, преди заключителната фаза на изборната битка, Борисов не е във форма. Нещо повече, преживявал депресивна криза, която с труд преодолявал при публичните си прояви. Доказателства - колкото щете! Бягство от журналисти, отказ от даване на интервюта пред неудобни медии, затваряне в черупката на верни последователи и организатори на бодрячески предизборни срещи, видимо раздразнение при станалите дежурни освирквания и т.н.
Щом в разгара на битката си „гроги”, няма как да не правиш поредица от грешни ходове. Ето няколко типични гафове, недопустими за държавен мъж от най-висок ранг:
Телефонната подкрепа от премиера на Турция Реджеп Ердоган. Нямаше ли кой да предупреди доскорошния му колега Борисов, че всяка публично изразена позиция от лидер на Турция в навечерието на изборите ще му изиграе лоша шега? По лоша дори от тази, която спретна навремето Доган на Станишев, след коварните си реплики в с. Кочан. Мълчат лидерите на ЕС, мълчи Русия, дори Големият брат отвъд океана е безкрайно предпазлив . И изведнъж-турска подкрепа. Ако тя беше съпроводена с крупна икономическа изгода, предложена от стратега на динамично развиващата се южна съседка- проблем нямаше да има. Но ердогановото братско потупване по рамото вещае изборен срив за ГЕРБ!
Великденските откровения. Да се явиш на свещения за православните християни празник –Великден- в едно предаване, където по традиция разголват събеседника без притеснение от неговия ранг, е много рискована стъпка. За Борисов тя се оказа пълно фиаско – като изказ, заявени морални ангажименти и тест по държавническо поведение. Оставям встрани обвиненията срещу водещия журналист Кеворкян. Но изповедта на сваления премиер предизвика буря от негодувание в интернет пространството и на празничните семейни и приятелски трапези през Великденските празници.. Размерът на щетите ще разберем на 12 май…
Злополучната „среща” в прокуратурата. Тук няма какво да се разсъждава. Правозащитникът Михаил Екимджиев е кристално ясен: на срещи ходят частни лица; обвинени публични фигури имат съвсем друг статут – да свидетелстват, а после да се защитават срещу повдигнатите обвинения. А те са безпрецедентно силни и вече аргументирани -чрез признанията на участващите в тайни завери срещу свои и чужди неудобни персони.
Мутренският разговор в дома на Борисов. Проблемът не е само в лексикона. Отдавна се знае, че общуването на махленски-полугангстерски, кръчмарски език, е органична част от манталитета и стилистиката на бившия бодигард и топ-полицай. Не пошлостта на езика, а наглостта в изказа е онова, което ще накара мнозинството българи да загърбят бюлетината на ГЕРБ и нейния символ- Бойко Борисов. Въпросът, който стои със страшна сила над главите на гостите и домакина на „седянката” в Банкя е: изрекли ли са думите, които изтекоха на „борсата с флашките”? Или става дума за скалъпени записи!
След като прокуратурата се ангажира с автентични доказателства, значи краят идва!
Трето действие: изборната нощ в НДК и събитията след това!
Този акт от спектакъла „Падение” предстои да видим на 12 май. Ще дойде ли Борисов като истински мъж, за да обясни на традиционната пресконференция защо загуби безвъзвратно властта и емоционалната привързаност на много българи? Или ще се покрие отново в здрача, преживявайки сам „като куче!” своя грандиозен провал. Това е неговата дилема, от която няма добър изход.
Защото после предстои съдебно дело.
По ирония на съдбата –като това, което преживя в края на живота си първият му Учител по политика- Тодор Живков.