По-малко от денонощие след като новите управляващи сътвориха скандала с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС стана е ясно, че попаднаха в капан, от който измъкване без тежки последици няма! При това капанът е саморъчно направен. Така че няма на кого да се сърдят, освен на себе си.
Първо, взривено е гражданското общество. При това зарядът на недоволството е значително по-мощен от този през февруари т. През зимата сред редиците на гневните младежи бързо навлязоха провокатори и маргинали, което нанесе вреда както на имиджа, така и на единството на протестиращите. На вчерашните и днешните митинги преобладаваха хора от т.нар. мълчаливо мнозинство, повечето с житейски и професионален опит. Което веднага пренасочи публичните акции от искане за преразглеждане на злополучното решение към натиск за оставка на правителството.
Второ, минирано е единството на БСП - водещата партия в квази-коалицията , излъчила т.нар. програмен кабинет. Как иначе да се тълкува фактът, че над 1/3 от соцдепутатите са изразили несъгласие с натрапеното им решение, а четирима от тях не дадоха гласа си за кандидатурата на Пеевски. Вътре в партията разслоението и разнопосочното говорене са още по-големи. Ставащото е предвестник на нови трусове и евентуално – на разцепление в столетницата.
Трето, унищожен е още на старта крехкият положителен рейтинг на правителството. Представено пред публиката като отбор от експерти, то сътвори грандиозен гаф, като центрира вниманието си не върху икономиката и социалната политика, а върху политическото кадруване в силовите структури. Титулярът Пламен Орешарски за броени часове загуби голяма част от началния кредит на доверие, с който по традиция се ползват премиери, заложили личния си авторитет и съдба в името на национална кауза / какватов този момент е измъкването на България от тресавището на кризата/.
Четвърто, международната политическа подкрепа за кабинета „Орешарски”, дадена доста предпазливо и със закъснение от група влиятелни световни лидери, е поставена под въпрос. Европейският съюз, едва отдъхнал от кошмарите по времето на едноличния режим на Бойко Борисов, очевидно е шокиран от скандалния факт, че една от емблематичните фигури на българската олигархия и медиен магнат-монополист, е взела под контрол ключовите структури на националната сигурност, каквито са ГДБОБ и ДАНС.
Освен Станишев и Орешарски, в капана попадна и самият Пеевски. Трябва да е бил пълен наивник, за да предположи, че новото му назначение ще се посрещне с публични адмирации. Или пък е разчитал, че могъщата му медийна империя ще отбие ударите на евентуалните политически и лични врагове. Което не се случи, главно заради мощния демараж в социалните мрежи, осъществен броени минути след злополучния вот в парламента. За пореден път в кратката българска история на интернет базираните медии беше демонстриран огромният им потенциал за мобилизиране на гражданската съпротива. Само че сега се получи ново качество: интернет пространството е завладяно и дирижирано от интелигентни лидери на мнения а поръчковите драскачи и вманиачените анонимни типове останаха в периферията.
И още един, безпрецедентен за България факт: във виртуалното пространство и на Улицата, в протестиращото множество се сляха партийно неутрални личности , от една страна, с идеологически ангажирани граждани, от друга. За първи път спонтанно се надигат антитурски /анти-ДПС/ възгласи от българи, които не са демонстирали ксенофобско поведение досега.
Усетил смъртната опасност, г-н Пеевски направи тактически ход, с който вкара своите съдружници във властта в конституционна безизходица. Той заяви готовност да се оттегли , ако парламентът преразгледа неговото назначение. Иначе казано, да го освободят, и върнат отново на депутатската скамейка. Подобно искане е недопустимо, коментират вещи юристи. Човекът, пожелал да възглави ДАНС, може да бъде отстранен от поста само по една процедура - като остане извън парламента. Така авторите на новата законова уредба на статута на ДАНС, приета скорострелно / като политическа услуга за ДПС и персонален жест към Деян Пеевски/, попаднаха в собствената си клопка.
Печеливш партиен и личен/лидерски изход няма. Триото „Станишев-Местан- Орешарски” ще изсърба докрай попарата, която надроби броени месеци след като протестиращият народ показа червен картон на ГЕРБ и Борисов, и жълт на всички партии от статуквото. И ако за Пламен Орешарски може да има някакво извинение, доколкото в миналото се е придържал към експертни позиции , Станишев и Местан са с богат опит в явните и задкулисни политически сделки. Непростимо е , ако не са калкулирали очевадния риск, който крие заплетената от тях интрига с назначението на Пеевски. На първия вече му искат оставката негови партийни другари. Вторият не е застрашен пряко, защото властовата конструкция в ДПС се поддържа от други мотиви и механизми. Стъпка назад е логичното решение, но тя няма как да заличи политическата поразия, която БСП-ДПС сториха на себе си и за страната.
Но истинският потърпевш ще е премиерът. Неслучайно горещият картоф „Пеевски” непрекъснато е подхвърлян от видни социалисти към Орешарски /той бил инициаторът за нещастния избор, той обосновал решението, той носил служебна отговорност и прочее/. За втори път в своята политическа кариера Орешерски ще изпита коварството на партийните му съдружници.
Само че всички персонални и кариерни вълнения на тази тема може да се окажат напразни. Усетили силата на гражданския натиск, протестиращите вече издигнаха в упор следващото политическо искане „Оставка на правителството!” При надигащата се нова вълна от гражданско недоволство срещу всички партии на Статуквото, това може да се окаже пряк път към скорошни предсрочни парламентарни избори. И към ново пропадане на българската икономика. Този път - от криза към катастрофа!
P.S.
Валякът, с който политическата олигархия мачка народа вече 23 години, се нарича пропорционална избирателна система.
Ако искате истинска промяна, подкрепете: 100% мажоритарни избори с възможност за отзоваване на депутатите.