Партиите в парламента приеха актуализацията на бюджета, но първоначално заложената сума набъбна и стана по-голяма. В същото време се заговори, че България ще загуби пари по Плана за възстановяване и устойчивост. По темите пред ФАКТИ говори Георги Ангелов, старши икономист на Институт Отворено общество. Ето какво сподели той.
- Г-н Ангелов, намираме се в политическа турбуленция, но май скоро икономическата такава ще обърне приоритетите. Парламентът прие бюджет. Какъв е той според вас?
- Учудващо, но след приемането на бюджета и управляващи, и опозиция излязоха на трибуната на парламента и се поздравиха за добрата работа. Някои текстове в закона за бюджета бяха приети с огромно мнозинство от 220-230 гласа. Компенсациите за бизнеса, които реално фиксираха цената на тока на 25 стотинки на киловатчас, са пример за такава подкрепа от всички партии. Но все пак, трябва да отбележим, че първоначалната актуализация беше за около 2 милиарда, а в крайна сметка стана 3 милиарда. Така че не завиждам на следващия финансов министър, защото той ще трябва да положи големи усилия, за да удържи дефицита под контрол.
- Колко е реална опасността България да загуби пари по Плана за възстановяване заради политическата криза?
- Напълно реална е опасността, особено ако влезем в политическа спирала с безкрайни избори както през 2021 година. Нека да припомним, че България имаше амбиция да е първенец и да е сред първите страни с одобрен План за възстановяване и то още през пролетта на 2021 г., но заради въртележката от избори и липсата на редовно правителство и парламент реално Планът за възстановяване беше одобрен едва година по-късно, в края на април 2022 година. Ето пример как се стига до забавяне от една година. Ако още един път се забавим с още една година, това може да е фатално.
- По Плана за възстановяване има изискване до края на 2022-а около 70% от тези средства да са договорени и до края на 2023-а всичките да са договорени? Колко договорени и разписани имаме ние?
- В плана са разписани всички проекти и сега, след като имаме одобрението на плана и необходимите документи за контрол, ще започнат да се отварят процедурите. Така че в момента започваме от нулата. За сравнение, други страни имаха цяла година на разположение и вече са с обиколки пред нас.
- Вярно ли е, че тези пари няма да ни чакат като за България и ако ние не се справим с усвояването, парите остават и се разпределят?
- При нормалните еврофондове те са заделени за всяка отделна страна по формула и дори тази страна да се забави 7-8 години, те си остават за тази страна и могат да се усвоят дори в последния момент. Не е така при Плана за възстановяване – тук сроковете са много кратки, точно защото това е антикризисен план и трябва бързо да се приложи. Средствата, които не са договорени в срок, ще се пренасочат към държави, които действат по-бързо и имат готовност да ги усвоят.
- Парите идват и срещу реформи. Какви?
- Изискването „пари срещу реформи“ е друга фундаментална разлика между еврофондовете и Плана за възстановяване. При еврофондовете е необходимо да се договорят и усвоят средствата, след което се изпраща искане за плащане и Европейската комисия превежда парите на България.
При Плана за възстановяване няма нищо подобно. При плана за възстановяване първо се правят реформи, след това се подава искане за плащане, а изпълнението на проектите върви паралелно. С други думи, без реформи няма пари по плана.
България и Европейската комисия са договорили множество реформи, включително в правосъдието, енергетиката, образованието, здравеопазването, бизнес средата и т.н. Идеята е, че инвестициите в от плана за възстановяване ще имат много по-голям ефект, ако бъдат придружени с реформи, които да подобрят институционалната среда в България. Така парите няма да имат само еднократен ефект, а ще стимулират дългосрочно подобрение и дългосрочен икономически растеж.
- И какви реформи да очакваме, след като най-вероятно ще отидем на избори и служебен кабинет, който е с ограничени правомощия?
- Факт е, че много от реформите изискват и законодателни промени, но не е само това. Много реформи изискват наличие на политическа воля, т.е. ясно управленско мнозинство, което да може да реши как да подходи по съответната тема – например по отношение на правосъдието. Спомняме си, че служебното правителство стигна до този проблем миналата година през есента, когато трябваше да се вземе политическо решение за правосъдната реформа и за енергетиката. Тогава служебното правителство каза, че ще остави тези въпроси на редовно правителство и парламент.
- За един ден беше приет Законът за еврофондовете на първо и на второ четене…
- Това е добър пример, че парламентът може да се мобилизира и да приеме бързо необходимите закони, свързани с Плана за възстановяване. Но какво правим ако няма парламент?
- Ако пак влезем в изборна спирала, ще загубим още една година…
- 2021 година беше такъв пример – три пъти избори, парламент няма, редовно правителство няма, съответно никакви реформи не могат да бъдат приети.
- Огромен проблем за българската икономика е доставката на газ. На какво положение сме?
- В края на април бяхме практически на кота нула – спря руският газ, на който България разчита от десетилетия и съответно никога не сме се готвили за ситуация без руски газ. Но не останахме без газ, което е показател, че все пак има алтернативи, но е и доза късмет, защото през пролетта и лятото потреблението на газ е ниско.
От 1 юли вече не сме на кота нула – от 1 юли получаваме пълните количества азерски газ по 2.7 милиона куб. метра на ден, което покрива около половината потребление в момента и около една трета за цялата година. Така че сме на около една трета от целта. Останалите доставки се осигуряват месец за месец, което е възможно през лятото при ниско потребление, но би било рисково за зимата. Затова ни е необходим средносрочен или дългосрочен договор – или най-малкото договор за сигурни доставки през зимата.
- Според експерти хранилището в „Чирен“ е пълно на 30%. С колко нагнетена газ трябва да посрещнем зимата?
- Вече газохранилището е пълно на 35%. Това е сериозно подобрение, тъй като в средата на април беше около 16%. Но целта, която гласува Европейският парламент, е всички европейски газохранилища да се напълнят на 80% до октомври и 90% до ноември. А всъщност най-добре е да го напълним на 100%, за да имаме стратегически резерв.
Ние сме оставили Чирен да се пълни от Булгаргаз, като търговски резерв за зимата. Но във все повече европейски страни газохранилищата вече се считат и за държавен резерв и съответно правителствата също заделят финансови ресурси, така че да се гарантира максимално запълване. Всички обеми, които не могат да се запълнят от газовите компании, се запълват от държавата. Може би и България трябва да направи нещо подобно – например чрез финансиране от Българския енергиен холдинг, който и без това в момента има големи свръхпечалби от износа на ток.
- Виждате ли алтернативи за доставките и „Газпром“ напълно затворена страница ли е?
- В средносрочен план има много алтернативи – Румъния вече започна да добива газ от Черно море, азерският газопровод към Европа ще се удвои до 20 милиарда куб. метра, строят се множество терминали за втечнен газ, газовата връзка с Гърция е практически завършена, Израел и Кипър разширяват производството на газ и търсят пазари в Европа, а и глобалният пазар на втечнен газ става все по-развит и десетки държави произвеждат газ. Така че нямам притеснения в средносрочен и дългосрочен план. Предизвикателството е в краткосрочен план и най-вече тази зима.
„Газпром“ на този етап с това поведение не е желан партньор в Европа. Спомняте си само преди седмици Русия обеща, че който плаща в рубли ще има сигурни и евтини доставки на газ. А се получи точно обратното – бяха орязани доставките на газ и цените скочиха до небесата.