Отидете към основна версия

3 833 55

Евродепутатът Цветелина Пенкова пред ФАКТИ: България има нужда от развиване на нови ядрени мощности

  • евродепутатът-
  • цветелина пенкова-
  • ядрена-
  • енергия-
  • българия

Европейският парламент даде възможност за повече частни инвестиции в ядрената енергетика, казва тя

ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

328 от членовете на Европейския парламент подкрепиха включването на ядрената енергия и природния газ в списъка на зелени и устойчиви енергийни източници, обхванати от т.нар. таксономия (класификация) на Европейския съюз. На пленарна сесия в Страсбург с 278 „за“, 328 “против“ и 33 „въздържал се“ евродепутатите гласуваха и отхвърлиха възражението на Делегирания акт на Регламента за таксономията. Това означава, че планът за действие на Европейската комисия за финансиране и стимулиране на зелените инвестиции ще позволи на частните капитали да финансират проекти в тези сфери. По темата пред ФАКТИ говори Цветелина Пенкова, член на Делегацията на българските социалисти в ЕП и вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергетика в Европейския парламент.

- Г-жо Пенкова, Европейският парламент (ЕП) призна ядрената енергия за зелена. Какво означава това за обикновените хора? Как можем да го обясним на разбираем и прост език?
- Ядрената енергия бе включена в списък-класификация, който съдържа стопански дейности, които се определят и дефинират като зелени и устойчиви, т.нар. таксономия на ЕС. Този списък се използва от финансовата индустрия, за да се ориентират инвеститорите в какви проекти могат да вложат парите си. Много институции и финансови фондове имат изисквания да инвестират предимно в „зелени и устойчиви проекти“. Този списък е важен за стимулиране на инвестиционната активност. Така се гарантира определена предвидимост и ще позволи на много частни инвеститори да вложат средства в проекти, свързани с развитието на ядрената енергия и ядрени мощности.

- Това ще се отрази ли по някакъв начин на цената на електроенергията. Това се питат хората?
- Европейският съюз и България имат интерес от развитие на базови енергийни мощности. Актуалната геополитическа обстановка, нарушените доставки на суровини, процесът по възстановяване от пандемията, резкият скок на нуждите на индустрията и потребителите оказват сериозно влияние върху всички цени. Ядрената енергия е постоянен и независим от метеорологичните условия, нисковъглероден източник на енергия. Тази енергия е на доказано по-ниски и достъпни цени, което дава стабилност и сигурност. Изграждането на нови ядрени мощности в България и ЕС ще гарантира стабилна електроенергия на достъпни и по-ниски цени.

- Как ЕП ще стимулира развитието на сектора. Липсата на електроенергия е осезаема и Европа го разбра това по трудния начин?
- Тепърва Европейският съюз ще има нужда от повече електроенергия. Очаква се в следващите 7-8 години консумацията на електроенергия в ЕС да се увеличи почти двойно. Процесите в индустрията и транспорта вървят към електрификация. Появява се необходимост от изграждането на допълнителна инфраструктура за алтернативни източници на енергия, сградите следва да станат по-енергийно ефективни, отоплението на някои части на ЕС ще мине на електричество. Появява се необходимост от зарядни станции и умна електропреносна мрежа, която да издържа на по-високите натоварвания. Именно инвестициите в ядрена енергия и нови базови мощности ще помогнат на Съюза да стимулира т.нар. необходима икономическа трансформация, която да отговори на нуждите и очакванията на европейските граждани. Таксономията е добър пример, чрез който Европейският парламент показва, че разбира нуждата от допълнителни инвестиции и разработване на нови технологии.

- Какви опции открива това признаване на ядрената енергия да се развива не само на държавно ниво, но и на такова на частните капитали? Изобщо обсъждат ли се финансови проекти в тези сфера в ЕП и на ниво ЕС?
- Дълги години съм работила във финансовия сектор. Класификацията за зелени и устойчиви енергийни източници (таксономията) е определяща за това дали дадена инвестиция е допустима и позволена за определен инвеститор. Европейският парламент като регулатор запази доверието на инвеститорите, след като включи ядрената енергия и природния газ в този списък-класификация. Има много фондове, които ще инвестират в ядрени проекти само и единствено, ако те са в „списъка на зелените и устойчиви стопански дейности“. По този начин се премахна опасността от т.нар. „оттегляне на средства от сектора“. Можем още да добавим, че без инвестиране в ядрена енергия, трудно ще говорим за постигане на целите на Зелената сделка и зеления преход. На ниво ЕС се отваря възможността за задълбочено разработване на иновативни и нови технологии, по отношение на третирането и използването на ядрения отпадък, удължаване на експлоатация на вече съществуващи АЕЦ, както и развитие на допълнителни проекти за производство на електрическа и топлинна енергия, включително за производство на водород.
През 2022 г. имах възможността да се срещна с представители на финландската ядрена компания Teollisuuden Voima Oyj (TVO). През март тази година компанията пусна първия нов ядрен реактор в експлоатация в ЕС от 2007 г. насам. Този проект е изграден предимно с частно финансиране. Средно между 40% и 50% от ядрените проекти са финансирани от частни инвеститори и именно заради това е важно, че успяхме да подсигурим възможността за свежи пари в развитието на ядрени проекти.

- Природният газ също получи такъв статут – на зелена енергия. Как обаче ЕС ще си гарантира енергийната независимост?
- Когато говорим за енергийна независимост, засягаме въпрос от стратегическа значимост както за ЕС, така и в частност за страната ни. Когато говорим за енергийна независимост на ниво ЕС има ясна цел - ограничаване на енергийната зависимост на Съюза от трети страни. За да може да бъдат постигнати целите на Зелената сделка Европа трябва да се фокусира в 3 направления – инвестиции във възобновяеми източници, кръгова икономика и собствени ресурси и инвестиции в нови базови мощности. Или диверсификация, диверсификация, диверсификация. В контекста на настоящата ситуация ядрената технология и природният газ са от ключово значение за гарантиране на енергийната сигурност и независимост на Съюза. България, като част от този Съюз, има нужда от развиване на нови ядрени мощности. Инвестирането в този тип енергия ще даде възможност на Европа да придобие известна степен на автономност, когато говорим за енергийния сектор. В момента зависимостта от трети страни е голяма, а геополитическата обстановка създава сериозни пречки пред функционирането на енергийния сектор. Приоритет трябва да са европейските граждани и възможностите, които им предоставяме. Достъпни цени на електроенергията могат да се гарантират единствено чрез диверсификация. Тя може да се постигне ефективно с включването освен на възобновяеми източници и на ядрените технологии в енергийния микс. Енергийната независимост, обаче, не означава смяната на един доставчик на ресурс с друг. Говорим за промяна, а не замяна. Решението за Европа (и България) е диверсификацията – чрез собствени ресурси, възобновяеми източници на енергия и инвестиции в ядрени мощности.

- Доколко в дългосрочен план ядрената енергия е най-ефикасният начин за постигане на целите на Зелената сделка?
- По смисъла на предложението на Европейската комисия, подкрепено от Европейския парламент, ядрената енергия и природният газ се определят като преходни енергийни източници. Това означава, че страните членки могат да разчитат на тези технологии като доказани и достъпни по пътя им на преход към климатична неутралност до 2050 г. От тази гледна точка това решение беше важен знак за прагматичния и рационален подход на европейските институции в подпомагането на страните членки в постигането на тази крайна цел. Така държавите членки могат да разчитат на тези източници на енергия в един средновремеви хоризонт от 20-30 години, което би позволило предвидимост и стабилност за енергийните системи.
Що се отнася до по-конкретните параметри на самия делегиран акт, газови проекти със зелен етикет могат да получават разрешителни за строеж до 2030 г. под условие, че ще преструктурират своята дейност към нисковъглеродни газове до края на 2035 г. По отношение на нови ядрени централи – 2045 г. е времевата рамка, до която могат да получат строително разрешение. Държа да отбележа, че при необходимост тези срокове могат да бъдат преразгледани и удължени.
В качеството си на вицепрезидент на Групата за подкрепа на ядрената енергия в Европейския парламент посетих в Южна Франция проект за експериментален реактор за ядрен синтез. От гледна точка на новите и иновативни технологии и в дългосрочен план това е бъдещето. Има още няколко десетилетия, докато разберем дали тези проекти ще са икономически смислени за реализиране и за това трябва да се осланяме и на вече добре развитите ни технологии.

- Каква е общата философия на ЕС, за да може да се запази енергийната стабилност на съюза?
- Енергийната стабилност на ЕС предполага, първо, да бъдат подсигурени доставките и второ, това да се случва при възможно най-добра цена. Що се отнася до енергийната независимост на ЕС в един средносрочен и дългосрочен план, тази обща философия се базира на четири основни стълба. Първият е диверсификация на доставчиците и маршрутите, като имаме предвид, че няма изградена в достатъчна степен мрежова инфраструктура за пренос и достатъчно капацитет. Но диверсификацията е необходима, за да има конкуренция и цените да вървят с тенденция надолу. Зависимостта само един източник и маршрут е твърдо неразумна и нездравословна политика. Вторият основен стълб е изграждане и развитие на проекти за енергия, идващи от възобновяеми източници, като усилията трябва да са в посока намаляване на административните режими по издаване на разрешителни за такъв тип проекти, но и към разработване на надежди и сигурни технологии за съхранение на енергия от ВЕИ. По това направление ключов аспект е и повишаване на нивата на енергийната ефективност, в това число на сградите и в транспортния сектор. Давам за пример, фактът, че сградният фонд в ЕС консумира 40% от произвежданата енергия и образува 36% от емисиите на парникови газове. Това трябва да се промени и начинът е модернизиране и обновяване на този сграден фонд, правейки го по-малко енергоемък. В допълнение енергийната ефективност на сградите се отразява пряко в намаление на сметките за отопление на домакинствата, като по някои анализи с около 50%. В същото време това покачва цените на имотите.
На трето място, както стана дума, развитието на базови енергийни мощности, в това число ядрена енергетика, е стратегически важно с оглед нарастващите потребности от електроенергия във връзка с електрификацията на транспорта. Последният стълб са собствени ресурси и резерви в границите на ЕС. Противно на общоприетото схващане, Европа не е изчерпала всичките си газови находища. Има значителни резерви, които вече са картографирани и които могат да ни помогнат да намалим зависимостта си от външни източници. Според най-новите изследвания, ако използваме комбинираните запаси от газ в ЕС и Норвегия, ние може да получим еквивалентна сума като обемите, които внасяме от Русия за около 20 години. Това е значителен ресурс, който не трябва да пренебрегваме. По този начин могат да бъдат създадени работни места и да се развива потенциалът за иновации в тази сфера.

- На фона на това, което се случва в ЕС, ние в каква позиция сме? Експерти твърдят, че АЕЦ „Козлодуй“ има гориво за малко над година напред… Пряко зависими сме от Русия! А после?
- България е страна в ЕС, с наличие на критична инфраструктура, чието функциониране зависи пряко от доставки от Русия - на петрол за рафинерията „Лукойл“ и на ядрено гориво, резервни части и експертиза за функционирането на ядрените реактори в АЕЦ „Козлодуй“ . Затова трябва да бъдем по-рационални, давайки си сметка, че в практически смисъл влошаването на отношенията с Русия може да ни постави в ситуация, за която не сме подготвени и нямаме готова алтернатива или надежден план за действие. Защото и за преструктуриране на производствения цикъл в рафинерията в Бургас към технологична възможност да работи със суровина извън руския петрол са необходими значими инвестиции и време. Що се отнася за ядрената ни централа, вече са обявени плановете за диверсификация на доставките на ядрено гориво, но трябва да се има предвид, че това е бавен процес и може да стане най-рано през или след 2024 г. Процесът е сложен и в момента е на етап изготвяне на анализ на безопасността с оглед издаването на лиценз, че алтернативният тип гориво, в случая доставян от „Уестингхаус“, е технично съвместим с нашите реактори, които са руски. Гарантирането на високи стандарти за безопасност са основен приоритет.
Що се отнася до наличните резерви, страната ни разполага с необходимото свежо ядрено гориво за година и половина – две напред. Затова нека не залитаме в крайности и да си даваме ясната сметка, че надеждна алтернатива по тези две направления не се постигат от днес за утре.

- Защо и как се промени глобалната философия на Зелената сделка, която бе доста амбициозна. Предвид искането за затваряне на въглищни централи, ние бяхме доста ощетени. Сега какви хоризонти има пред нас?
- Действително последиците от войната в Украйна, руските санкции и контрасанкции промениха сериозно средата, в която трябва да постигаме целите на Зелената сделка. Европейската комисия дори зададе нови по-амбициозни параметри за увеличение на дела на чистата енергия, но несигурните доставки на природен газ разклащат тази амбиция в някаква степен. Виждаме, че страни като Австрия, Германия, Италия и Нидерландия вече обявиха плановете си да рестартират дейността на свои въглищни централи, именно поради намаление на доставките на газ и откриващи се дефицити. Това е въпрос и на политическо национално решение, а като перспектива е на масата, но при строга необходимост за покриване на потребителските нужди. Но не мисля, че подобен ход би могъл да застраши дългосрочно усилията за борба с климатичните промени. Именно признаването на ядрената енергетика за зелена инвестиция е решението, което може да гарантира потребление, покриващо изискванията за достатъчно големи обеми, с почти нулев въглероден отпечатък и при нормални цени.

- Как ще се развие и темата с цената на въглеродните емисии, която също е пряко свързана с прилагането на Зелената сделка. Очакват ли се корекции?
- За около две седмици след първия неспешен опит да бъде прокарано това законодателство, големите политически групи в Европейския парламент успяха да постигнат съгласие за реформата на схемата за търговия с емисии (ЕТS) и създаването на Механизъм за въглеродна корекция по границите (CВАМ). По същество Европейският парламент се съгласи да започне преговори по реформата на ЕТS с предложение, което е по-малко амбициозно от това на Европейската комисия в краткосрочен план, но постига по-високо общо намаляване на емисиите на CO2 до 2030 г.
Беше установена и добра връзка с механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (СВАМ). Той ще даде защита на европейската индустрия от международни конкуренти, които не спазват нашите климатични цели. Всяка стока, попадаща в обхвата на търговията с емисии, която се внася от трети страни в ЕС, ще трябва да мине през сертифициране от националните власти, за да се установят и декларират вредните емисии, които са отделени за производството ѝ. Ако те са повече от допустимите нива в ЕС, ще трябва да се закупуват сертификати на пазарната цена към дадения момент, на която се търгуват квотите за емисии в ЕС. Това на практика ще предпази европейската индустрия от нелоялна конкуренция и ще задържи работните места тук.
Все пак трябва да отбележим, че предстоят преговорите между Европейския парламент, Съвета и Комисията и окончателното споразумение може да се отклонява от тази позиция на Европейския парламент. Очаква се тези преговори да стартират в рамките на Чешкото председателство без да е ясно колко време ще продължат.

- Оказва се, че близо 1 млрд. лв. по-малко ще получи България по Плана за възстановяване и устойчивост. Това лош сигнал ли е към българските власти? Вашият коментар по темата?
- Първоначалното разпределение на средствата по Националните планове е много ясно разписано в Регламента за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост. Там индикативно са разпределени безвъзмездните средства, до които страните членки имат достъп и ясно се посочва, че до 30% от това финансиране ще претърпи актуализация до 30 юни 2022 г. Трябва да отбележим някои неща. Първо, тези средства не са „загубени“. Те не са по европейски програми. Това е целеви ресурс, предназначен за възстановяване на икономиката. Българската икономика бележи ръст. Това е добра атестация за българската индустрия и бизнес. Първоначалното разпределение бе направено на база на очаквания за икономически спад с 4.4% на страната ни. В момента България бележи ръст от 4%. Има голямо разминаване.
Тези пари се пренасочват към икономики, които имат по-голяма нужда от тях. Към момента има и опити от страна на правителството на България да се потърсят допълнителни финансови механизми за стимулиране. Второ, критиките срещу правителството на България по темата за Националния план за възстановяване и устойчивост са изопачени. Важно е и да отбележим, че този регламент е подписан и от правителството на ГЕРБ през февруари 2021 г. Също така първоначалната версия на Националния план, предложен от правителството на ГЕРБ, не отговаряше на базовите критерии. Той нямаше как да бъде приет. Отговорността за забавянето пада сериозно върху тях. Не мога да определя това като лош сигнал, но има още много работа по темата. Политическата криза в България препъва процеси, които са основополагащи. Имаме нужда от работещ парламент, за да могат да се приемат необходими законодателни промени, за да може страната ни да се възползва от ресурсите по Плана. До 2023 г. трябва да са входирани всички проекти, за да се използват средствата до 2026 г. Ще следим внимателно развоя на събитията.

Поставете оценка:
Оценка 3.2 от 13 гласа.

Свързани новини