Правото на жената да решава дали да роди или не, правото на зародиша да получи живот, правото на семейството да планира броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тема, която в последните месеци "подпали" Полша, а сега тресе САЩ. Кое натежава в това уравнение с три неизвестни и едно известно - вече оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, макар и в горните стойности, не се отличава особено от Европа. Стряскащите факти идват от статистиката от миналото. Ако съберем всички аборти, извършени от 1953 до 2018 година, ще установим с изумление, че почти една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този период са над 5 милиона, а това се доближава до броя на днешното българско население.
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са забранени. И лекарите, и жените се наказват със затвор. Колко са нелегалните аборти и колко жени са загинали от криминални опити за премахване на бременността, може само да се гадае.
През 1956, възможно е и това да става във връзка с Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са разрешени. Числата започват да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в криза. И налага ограничения. Нямат право на аборт семейни жени с едно дете. Тихомълком в тази графа влизат и жените с две деца. Цифрите на абортите продължават да растат.
"Много аборти имаше тогава", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е започнала работа през 1961 и добре си спомня за ситуацията от онова време, както и за промените. Трудовият ѝ стаж е преминал и в селото, и в Пловдив.
"Жените премахваха плода най-вече по социални причини. Повечето вече имаха две деца и трудно се справяха с отглеждането. В онези години жените работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много желаещи да абортират бяха точно такива жени. А като се прибави и мъж, който много пие и тежи на семейството, ясна е причината."
В онези години урбанизацията е в ход. Жилищната криза по градовете е жестока. Властта опитва да компенсира със строеж на блокове с маломерни апартаменти, но в един момент и те се оказват недостатъчни. Демографската криза расте. В онези години ловец номер 1 на Републиката - Пенчо Кубадински, излиза с призив към младите: Раждайте трето дете. Единствено то може да премести статистиката напред. Но няма как с магическа пръчка да се реши жилищната криза и рязко да се подобрят социалните придобивки. Затова се ражда следната идея: абортите да се направят непостижими - най-вече за омъжените жени с едно и две деца. През 1980 година в България са родени 129 176 деца, а са абортирани 156 056. Голямата част от неродените са трети деца. И тогава... въвеждат комисиите.
"В една комисия участваше лекар, акушерка и ОФ активистка", разказва Василка Стойчева. "В началото бяха дори по две. Жената, която идва за аборт, трябва да разкаже цялата си история на комисията, за да ѝ разреши тя да премахне плода. Някои от ОФ активистките бяха интелигентни жени, мълчаха си. Но често имаше и такива, които само след ден разнасяха цялата тази история из квартала. Много трудно им беше на жените... Признавам, че съм помагала със съвет на някои, за които ми е било особено жал, защото съм познавала и семейната им обстановка."
По онова време абортът по медицински причини включва и наличие на спирала. Така че тайната вратичка е била точно тази - да се сложи противозачатъчна спирала, да се направи рентгенова снимка и пак да се отиде на комисия.
Статистиката сочи, че въпреки тези затруднения, абортите в страната са или колкото родените деца или дори повече от тях. Пропагандата за третото дете се проваля. Комисиите продължават да работят до 1990, след което тихомълком се закриват.
"Неомъжените, особено по-младите, нямаха проблем да абортират", продължава Василка Стойчева. "Въпросът е, че имаха много ниска сексуална култура, на пазара нямаше предпазни средства, а повечето от момичетата не можеха и да вземат самостоятелно решение, защото родителите им се налагаха. Така обикновено те изтърваваха срока за аборт, изнасяха плода, раждаха и оставяха детето за осиновяване. Имаше случаи, когато връзката уж беше сериозна, уж на хоризонта се задаваше сватба, но в последния момент бащата се изплъзваше и... детето пак отиваше за осиновяване."
В годините на социализма Домове за деца без родители има почти във всеки голям град, много са и по селата. По същото време, когато в България се стяга разрешителната рамка на абортите, в Румъния тя направо се заключва. Там абортите са под пълна забрана. Статистиката сочи, че в този последен период на социализма поради тази причина в северната съседка на България от криминални аборти и техните последици са починали 10 000 жени. Колко са българките, загубили живота си поради същата причина, не се знае, никой не е водил такава статистика.
От 1979 година в България започват да растат месечните добавки за деца. Тогава цените на основни потребителски стоки се вдигат и като компенсация заплатите се увеличават с 25-30%, а месечните добавки за деца растат: от 5 лв на първо дете - на 15 лв, за второ от 15 лв на 25 лв, за трето от 35 лв на 45 лв, за четвърто и всяко следващо - по 15 лв. Средната месечна заплата тогава е около 120-130 лв. Абортите все така са или колкото родените деца, или повече. Само пропаганда не стига, през 1985 се приемат мерки, които имат някакъв ефект. На новобрачните семейства се отпуска заем за строителство или покупка на жилище в размер до 15 000 лв със срок от погасяване 30 години. При раждане на второ дете до четири години след първото, от заема се опрощават 3000 лв, а при раждане на трето - още 4000 лв. Младите семейства имат предимство и при отпускане на потребителски заем до 5000 лв със срок за погасяване от 10 години. И тук действа схемата на опрощаването - ако до 4 години след първото се роди второ дете, се опрощава половината от непогасената сума по заема, а при трето - целият остатък. Младите семейства се състезават да купуват жилища, но битката им не е никак лесна.
Точно тогава възникват големите панелни комплекси къде ли не. В този период - малко преди всичко това да отиде в историята, през 1985 са увеличени отново детските добавки. За първо дете, ако има и второ, тя става от 15 лв на 30 лв, при второ - от 25 лв на 30 лв, при трето - от 45 лв на 55 лв. Така само с добавките за три деца човек може да си докара една минимална заплата. Майките на деца с физически увреждания и самотните майки получават всички добавки в двоен размер. Пак през 1985 година майчинството скача от 8 месеца на 2 години, като обезщетението е минималната работна заплата. Малко преди тези решения, през 1984 година увеличават правото на майката да ползва болнични за болно дете със 100% обезщетение до 9-годишна възраст на детето, лекарствата и лечението на децата стават безплатни вече до 6-годишната им възраст, Всъщност някои от тези мерки, погледнато от призмата на времето, са чудесни - възможно е при друго развитие на обстоятелствата, те и да бяха дали някакъв резултат.
Едва през 2000 година настъпва промяна
Само че статистиката си остава същата. Настъпва преломната 1989, започват кризите в началото на 1990-те. Тенденцията за повече аборти от родени деца остава. Първата година, в която това се променя, е 2000-та. Тогава в България са родени 74 234 деца, абортирани са 61 378. Абортите са по-малко, но и родените деца са два пъти по-малко от броя им в предишните години.
После... всички знаем какво стана. Младите, които могат да създават деца, заминаха в други страни. Там раждат деца. Бабите и дядовците им се радват по Скайп. Това е нерадостната съдба на много семейства.
В последните години броят на абортите в България се движи около 22 000 - 23 000.
От 1953 до 2018 в България са се родили 7 038 856 деца. Абортирани са 5 929 503.
Автор: Веселина Божилова