"Най-напред жените поискаха да гласуват, а после да правят каквото си искат с живота в тях", "Значи, като става въпрос за аборта - всяка сама си решава за нейното тяло, а когато е за ваксините - всички трябва да се ваксинираме, все едно искаме или не искаме", "Абортът не може да е забранен, но не може и 100 процента да е разрешен, жените да си носят отговорността, когато правят секс"...
Тези коментари от български форуми са по тема, която не срещна толкова силен отзвук в България, както беше например с Истанбулската конвенция - правото на аборт. Една от причините е, че това право е уредено в България още от миналия век - от 1956-а година, с известни ограничения в периода от 1973 до 1989, когато аборт е бил разрешен при бременност в резултат на изнасилване, ако бременната е неомъжено момиче до 18 години или жена над 45 с едно живо дете.
Темата за аборта прошумя за кратко в становище, появило се на бял свят през 2019-а година от името на Светия синод на Българската православна църква (БПЦ), което по-късно самата църква оттегли и приписа като инициатива на ловчанския митрополит Гавриил. В него се коментираше Националната стратегия за детето 2019-2030 г. и наред с искането религията да стане задължителен предмет в училище и противопоставянето на телесните наказания за деца, се настояваше за забрана на абортите и да не се внушава на децата, че "абортът е суверенно право на майката". В същата тази 2019-та, когато организираните и добре финансирани кампании срещу абортите и сексуалните малцинства набраха сила, с темата се заигра и лидерът на "Атака" Волен Сидеров с аргумента, че се обсъжда в напреднали страни като САЩ, Великобритания и Полша. В различни публични изяви той предлагаше да започне дискусия "за" или "против" забраната на абортите в България предвид демографската криза и високата смъртност, призовавайки и църквата да се намеси. Но активността му спадна поради липса на сериозен интерес.
Какво показват данните
Абортите в България намаляват и причините са комплексни - от една страна влияят по-доброто здравно образование и по-високата сексуална култура, лесният достъп до контрацептиви, но също и миграцията, в т.ч. на жени във фертилна възраст, застаряващото население, както и изборът на все повече жени да имат деца на по-късна възраст. Последното вече е ясно изразена тенденция в повечето развити държави.
През 2010-а година абортите са 31 548, през 2013-а - 29 505. Седем години по-късно, през 2020-а година, абортите са 19 150, от които 13 282 терапевтични и 5863 спонтанни. Близо две трети от тях - 13 282, са извършени предимно от жени на 30 и над 30, ясно изразена тенденция в последните повече от десет години (терапевтичният аборт включва прекъсване на бременността по желание и прекъсване на бременността поради медицински показания и се финансира от държавата). Данните на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерството на здравеопазването сочат, че миналата година са извършени 18 856 аборта, като почти една трета от тях са спонтанни - 5726. А половината от всички аборти са на жени на 30 и над 30 години - 9793.
Според проучване на Guttmacher Institute - американска неправителствена организация, чийто фокус е репродуктивното здраве и контролът на раждаемостта, в Източна Европа процентът на нежеланите бременности е намалял с 64 на сто между 1990-1994 година и 2015-2019. В същия този период процентът на абортите е намалял със 70 на сто. Делът на нежеланите бременности, завършили с аборт, е намалял от 81 процента на 67. През 2015-2019 година в региона е имало общо 6 370 000 бременности годишно. От тях 3 290 000 бременности са били нежелани, а 2 170 000 са завършили с аборт.
За сравнение данните за Западна Европа са значително по-ниски. Там процентът на нежеланата бременност е намалял с едно на сто между 1990-1994 година и 2015-2019. В същия период процентът на абортите е намалял с пет на сто. Делът на нежеланите бременности, завършили с аборт, остава около 38 процента. През 2015-2019 година е имало общо 2 770 000 бременности годишно, от които 990 000 са били нежелани, а 377 000 са завършили с аборт.
Нестихваща дискусия
Дискусията за репродуктивните права на жените и правата им - кога да решат да прекратят бременността си или да станат майки, периодично се повдига от различни религиозни групи и националистически организации. В България абортът обикновено е представян и като виновник за демографската криза, макар причините за все по-малкия брой деца, които се раждат, да са съвсем различни - независимо от платеното майчинство, едно от най-дългите в Европа.
Преди време "Български фонд за жените" събра митовете за аборта, един от които е демографският проблем. Организацията припомни данните за тези над 1,5 милиона българи, които живеят, работят и отглеждат децата си в чужбина; за това, че в България средната продължителност на живота е най-ниската в ЕС - 74,8 години; за най-голямата бедност, застаряващо население, критичните проблеми в здравеопазването. "Нежелана бременност в лош за двойката момент би означавала повече самотни майки, повече изоставени деца, по-лоши финансови възможности, което от своя страна означава по-малък шанс за второ дете. Затова абортите не са проблем на демографията", заключават от БФЖ.
Църквата прокламира, че животът започва със зачатието и куп организации бранят "правата на плода" - термин, известен заради делото "Роу срещу Уейд", установило през 1973-а година абсолютното право на аборт в САЩ в първия триместър на бременността. Върховният съд на Съединените щати отмени това знаково решение. Но съществува Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и нейният член 8 - за правото на неприкосновеност на личния и семейния живот, включително правото на свободен избор на репродуктивно здраве. В България това право отдавна е гарантирано от държавата. Тези, които искат да лишат българските жени от него, още не са разбрали, че е необратимо.
Автор: Емилия Милчева