Добромир Живков пред ФАКТИ: Президентът навлиза в политически територии, в които не би следвало да оперира

Политическият живот в страната се раздвижва. След броени дни се открива предизборната кампания за вота на 2 октомври. От какви позиции тръгват партиите. По темата пред ФАКТИ говори Добромир Живков, управител на социологическа агенция "Маркет линкс".

- Г-н Живков, как гледате на политическия пейзаж. Какви тенденции виждате?
- В сегашния момент бих отбелязал тенденцията президентът да навлиза в политически територии, в които не би следвало да оперира. Разбира се, това се осъществява през действията на служебния кабинет, който вече открито и с чувство на вина към руската държава говори за възстановяване на преговорите с „Газпром“.

- Каква още е ролята на президента Румен Радев. С встъпването си служебният кабинет поде редица рокади?
- Да, и не само рокади. Да си припомним фразата на Радев за хаоса в енергетиката, която впоследствие се налага от говорителите на кабинета. На всички е ясно, че проблеми с доставките на газ има почти цяла Европа, че ЕК е против плащането в рубли. Също така е ясно, че тази криза ще бъде временна и че не сме чак толкова зависими от природния газ. Затова ми се струва, че темата е целенасочено преекспонирана и то с политическа цел. В този монолог и убеждаване, че доставки от „Газпром“ са неизбежни, се говори за цени на куб. м. за танкери, пристанища, слотове газопроводи, но не се споменава нищо за война, за демократични ценности, за потенциални загуби от подобно решение на държавно ниво, а не на ниво частна компания.
Проблемът за мен е, че решението за „Газпром“, както и постоянните атаки и заявки за ревизия от служебния кабинет към предишните управляващи,

правят президента пряк участник в предизборната кампания,

а това е неприемливо. Такава за мен беше и ревизията на управлението на ГЕРБ в първия кабинет „Янев“ от май миналата година. Ревизия и политически действия с дългосрочни последици би следвало да се извършват от редовни правителства. Мотивите за подобни действия от страна на Радев, отвъд традиционно декларираната от него социална чувствителност, остават неясни.

- Управлява ни служебен кабинет, но имаме и съвкупност от кризи. На хората до политика и избори ли им е в момента…
- Не бих казал, защото много хора са гневни, че трябва да гласуват четири пъти за година и половина, но обществото неизбежно се настройва за поредния вот не на последно място и поради факта, че партийните ядра постепенно се мобилизират.

- „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ няма да се явят заедно на изборите. Кой губи и кой печели от това?
- Бих казал, че окончателно валиден отговор не можем да формулираме. Все пак, шансовете на потенциална коалиция да бъде първа политическа сила на изборите и досега продължават да са много високи.

По последните данни съвместно явяване в някаква степен разколебава общо около 1% от избирателите, които подкрепят една от двете политически сили.

В конкретния случай „разколебани“ не е равнозначно на „загубени“, тъй като от твърдо подкрепящи "Продължаваме промяната" или "Демократична България", те се изместват към „не решили“. По наши оценки,

допълнителният потенциал, който подобна коалиция би могла да постигне, е в рамките на 2-4%.

Основно формиран от феномена на гласуването за победителя. Именно това явление донесе победата на „Продължаваме промяната“ през ноември 2021-а.
Ако приемем хипотезата за първи резултат на изборите, то прекият губещ би била партия ГЕРБ, но също така и останалите партии, които подкрепиха вота на недоверие. ПП и ДБ биха показали, че обединение е възможно и биха получили първия мандат за съставяне на кабинет. Не на последно място евентуална такава победа би била символна и би могла да добави още обществена енергия за завършване цялостната обществена трансформация.

- Определете от какви позиции тръгват другите партии. Да започнем с ГЕРБ и БСП?
- ГЕРБ влиза в кампанията в много

добра форма и с основателна претенция да бъде първа политическа сила.

Твърдото ядро е относително константно и достатъчно мобилизирано, за да даде една много добра основа. Проблемите на ГЕРБ са два. В електорален план те имат ограничена периферия от симпатизанти, които трудно биха конвертирали в собствени избиратели. Вторият е свързан и с първия, а той е високата степен на негативизъм към модела на управление на ГЕРБ и Борисов.

След ДПС, ГЕРБ е втората най-широко отхвърляна партия като потенциален участник в следващото управление.

Както казах по-горе, затова темата „Газпром“ и атаките от служебния кабинет към предишните управляващи са в най-голяма полза за ГЕРБ, защото изместват политическото напрежение от оста статукво-антистатукво по оста евроатлантизъм-путинофилство, където ГЕРБ се надява да пробие изолацията си през „Демократична България“ или „Продължаваме промяната“.
БСП успя да покаже, че може да бъде част от широка коалиция с ролята на сериозен фактор в нея. Това консолидира и може би ще мотивира техните избиратели да ги подкрепят на 2 октомври. Вътрешната опозиция, публично легитимирана от президента и отрицанието между него и г-жа Нинова, може да бъде в ролята на пасив в сегашната ситуация с известно изтичане на гласове към „Български възход“ и „Възраждане“.

БСП е в много деликатна ситуация и казуса „Газпром“.

От една страна мисля, че никой не се съмнява, че те подкрепят подобна инициатива, но в ситуация на открит конфликт с Радев, пряката подкрепа за подобни действия би означавала единомислие с президента, което от комуникационна гледна точка е недопустимо.
ДПС сякаш повече по стечение на обстоятелствата поеха курс към нови избори с ясното съзнание, че рискът, при който няма да постигнат нивото от ноември 2021-а, е съвсем реален.

С позициите си по редица теми и особено с активната защита на г-н Пеевски срещу решенията по закона Магнитски, ДПС може да засили собствената си политическа маргинализация.

Да не забравяме, че чакаме и позиция на ДПС по заявката на служебния кабинет за възстановяване на преговорите с „Газпром“, където ще следим как партията ще удържи баланса между евроатлантизма и интересите на „Газпром“.

- „Възраждане“…
- През последните месеци „Възраждане“ изглежда достига определена точка на насищане и въпреки по-широката периферия, понастоящем не е видим значителен потенциал за растеж. Може би поради това по-радикалните изяви на „Възраждане“ водят до втвърдяване на ядрото и загуба на симпатизанти, което определено е правилната тактика в началото на кампанията.

Основен проблем на „Възраждане“ е, че трудно изпълва с ново съдържание тезите на патриотичните формации от последните повече от 10 години.

Антисистемната заявка на г-н Костадинов търси нови пролуки след ковид мерките, но еврозоната е още далеч и затова вероятно ще остане в ограничения тематичен обхват на загубения суверенитет и личната му интерпретация на национален интерес. „Възраждане“ макар и да има притегателна сила със своята антисистемност, върви по утъпкания път на много други национал-популистки формации в Европа. Обичайно те споделят антиевропейски позиции, защитават идеята за националната държава, превръщат в цел на агресивната си реторика конкретни социални групи – имигранти, хора с различна сексуална ориентация и т.н. Отнасят се с видимо уважение към режима в Москва. С това искам да кажа, че поне аз не виждам някаква особена политическа иновация у „Възраждане“, както ми се струва, че други правят.

- „Има такъв народ“…
- „Има такъв народ“ са около зоната на електорален колапс, от който е почти невъзможно да успеят да се възстановят дори до нивото, необходимо за влизане в парламента. Причините са до голяма степен ясни, но ставаме свидетели на историческо явление в рамките на период от година и половина, в който ИТН е в ролята на една от най-големите и ярки падащи звезди на българския политически небосклон.

- „Български възход“…
- Подкрепата за партията на Стефан Янев е около 4% и може би до самите избори няма да има достатъчно яснота дали формацията ще се поздрави с успех, или не.

Последната публична поява на г-н Янев буди известни притеснения

по отношение на неговите базисни разбирания за принципите на демократичната държава. Разбира се, че за разпределението на политическото влияние представителството на „Български възход“ в парламента или отсъствието на такова е много важно, но не по-малко важно е да се питаме как подобни, уж иновативни, решения в областта на държавното управление могат да мобилизират определени хора.

- Партията на Цветан Цветанов обяви, че няма да участва. Каква реакция е това?
- За мен това е трезва самопреценка на реалните възможности на този политически проект. „Републиканци за България“ се движи по естествената траектория на затихващо обществено влияние с финал в състояние на политическа хибернация.

- До нас се води война. Как тя влошава допълнително картината у нас?
- В негативен аспект, с войната започна да набира сила нова приливна вълна на пропутинската пропаганда в страната, за която, за съжаление, си дават сметка до около 1/3 от българите. Останалите приемат всички такива тези и послания като естествена част от публичния дискурс, което не може да не ни провокира непрекъснато да задаваме въпроса до колко е автентичен обществения ни дебат, как се формира и под влиянието на какви субекти.
От друга страна, виждам отзвука от войната и като оздравителна трансформация.

Години наред хибридната война срещу европейската цивилизация и ценности разклати демократичния обществен консенсус в редица държави.

Авторитарните режими в различните им вариации успяха да се позиционират като умерено привлекателен контрапункт, но само на теория, базирана на либералната демокрация и то за обширни социални слоеве. Това се отнася и за нас, българите, като нация, а също така и за развитието на политическия ни живот.

В много бърз порядък войната завърши процеса на демаскиране

на тези фалшиви наративи, опитали да прикрият зад класически концепции като консерватизъм, национализъм и патриотизъм, мащабна корупция, олигархични интереси и престъпен геополитически реваншизъм. Вече всяка държава, нейното управление и политическо представителство, трябва ясно да се позиционират по тази ос, а това е не рядко е болезнено, защото разкрива дълбоки и порочни зависимости на редица представители на обществените елити. Затова смятам, че преминаваме и през един оздравителен етап от тази гледна точка.
Надявам се, че това социално и политическо и разделение, заедно с трансформациите, които провокира, може да ни помогне да достигнем до някакъв базисен национален консенсус, който да ни даде цел отвъд постигането на модерна и добре работеща демокрация, което устойчиво ни се изплъзва вече почти 33 години.