Кабинетът "Желязков": какво може да се промени в България

Коментар на Даниел Смилов:

Правителството "Желязков", което вече е много вероятно, променя съществено политическата ситуация в България в следните посоки:

1. То е далеч от идеалното и не е дори задължително най-добрият вариант, възможен в този парламент. Но е по-добро от продължаване на парламентарната криза и нови избори. От тази гледна точка правителството ще предизвика въздишка на облекчение в обществото, което ще му даде някаква първоначален кредит на доверие.

2. Коалицията ГЕРБ-БСП-ИТН-АПС (както и тя да бъде наречена) счупва две разделителни червени линии на ГЕРБ, които всъщност бяха основната причина за поредицата от седем парламентарни избори. Първата червена линия беше ГЕРБ да не управлява (открито) с ДПС, тъй като "добро ДПС няма". В новия формат ДПС-Доган участва, макар че не е поканен в правителството, но гласовете му са договорени за парламентарното мнозинство. От това ще последват и управленски решения в полза на ДПС-Доган или поне цялата конструкция ще зависи от парламентарната им подкрепа. Втората червена линия на ГЕРБ беше "евроатлантическа" – да не се управлява с партии, които са проруски, особено след избухването на войната в Украйна. Включването на БСП нарушава и това "табу" на Борисов.

3. Падането на двете табута всъщност създава свръх мнозинство зад правителството "Желязков". След като едното ДПС на Доган е достатъчно добро, за да влезе в управлението, следва, че и другото ДПС-Пеевски не е толкова лошо. Това всъщност – парадоксално – е формулата, по която Борисов ще разкъсва неосъществения и бойкотиран от него "санитарен кордон" около Пеевски. "Ново начало" ще бъде приобщавано от ГЕРБ при гласувания по много законопроекти (както стана вчера в правна комисия по пакета "Сарафов") и особено при решения за назначения в регулатори, служби, агенции и съдебни органи. По същия начин, ако БСП не е чак толкова лошо от "евроатлантическа" гледна точка, защо пък и "Възраждане" да не бъде интегрирано при някои гласувания, с цената на приемане на важни за тази партия законопроекти.

4. Тъй като вратите ще са широко отворени към големи части от опозицията, в този парламент е вероятно да има "фалшива опозиция". ГЕРБ се разбират изключително добре и с "Възраждане", а особено с "Ново начало" и взаимодействието им има сериозна история. От тази гледна точка тези две формации ще са много удобни като вербална опозиция и де факто партньор на управлението, особено когато стане дума за важни назначения.

5. ПП-ДБ ще са еднозначна опозиция на това управление и това изглежда връща страната към някаква нормалност – в крайна сметка основни опоненти, между които има сериозни различия, могат да управляват заедно само по изключение, а не като правило. Опозиционността на ПП-ДБ няма да е по линия на решения, свързани с еврозоната или продължаващата интерграция на България в ЕС. Нито пък по отношение на разумна фискална политика. Но ПП-ДБ ще бъдат остро опозиционни по отношение на опитите да се интегрира Пеевски в управлението, да се окопае сегашното статукво в съдебната власт и службите и при назначенията в регулатори и служби. Също и при опити България да бъде вкарана в антиевропейски коалиции ала Орбан. Въпреки това ще бъде трудно за ПП-ДБ да се разграничава едновременно както от управляващите, така и от фалшивата опозиция. За избирателите също ще е трудно да се ориентират и това всъщност е един от големите първоначални шансове на новата "сглобка".

6. Може ли България да смени геополитическата си ориентация? Ориентацията на страната вероятно ще остане непроменена - т.е. тя ще продължава да се мени с промяната на вятъра. Удивително е как безсрамно се твърди от политици и медийни глави, че смяната на управлението във Вашингтон или Берлин трябва да води до коренна политическа промяна в България. И това се говори общо взето от същите хора, които са уж ревностни бранители на българския суверенитет и национален интерес. Промени, разбира се, в света стават и никой не трябва да си заравя главата в пясъка за тях. Но все пак черното няма да стане бяло, свободата няма да стане по-малко ценна, демокрацията няма да се обезсмисли и България ще може, ако иска, да остане част от свободния свят. Въпросът е дали в суматохата, подведени от очаквания за някакви колосални промени, няма да се окажем по недоразумение в позицията на Молдова или Киргизстан и да се върнем в съветска орбита. Новото правителство едва ли ще тръгне натам, но не е изключено да се впусне в проруска енергийна политика (ако получи знак от Тръмп, че няма да му връзва кусур).

7. Може ли да пострада свободната (либерална) демокрация? Съвременните демокрации са либерални демокрации, в смисъл че съчетават принципите на народния суверенитет и защитата на правата на човека и разделението на властите. Опитите за нелиберални демокрации са завършвали или с автокрация, или с като цяло малки корекции на съществуващия модел. Идването на Тръмп на власт ще доведе до някои корекции в САЩ, а може би и в Западна Европа, но като цяло либералната демокрация ще бъде запазена там. Пак по недоразумение, в Източна Европа може да има отклонения и радикализиране в автократична посока. Интересно е какво ще се случи в Унгария от тази гледна точка например. Въпросът е България да не се подведе в тази посока. Новата сглобка не дава ясен отговор на този въпрос засега, но все пак трябва да се доверим първоначално на демократичните и либерални заявки на партии като ГЕРБ и АПС.

8. Правовата държава ще укрепне ли? Съмнително е това. Като първоначална жертва на олтара на новото правителство заслужено ще падне кандидатурата на Борислав Сарафов за главен прокурор. Но впоследствие е много вероятно старите лобита в съдебната власт да се възпроизведат, особено ако Борисов успешно вкара Пеевски през задната врата в управлението. Най-малкото като взема заедно с него кадрови решения – право, което никакъв санитарен кордон не може да му отнеме.

Интересни времена настават. Партиите в управлението ще трябва много да обясняват, защо и за какво са заедно. Партиите в опозиция също ще имат подобна задача – да доказват, че са истинска, а не фалшива опозиция. Най-лошото, което може да се случи, е разюздано бухалкаджийство, гарнирано с геополитически опортюнизъм. Най-доброто – трудна коалиция, която успява да удържа стратегическата линия на страната, като задейства познатите клиентелни схеми около ГЕРБ и ДПС (тата), с повече или по-малко щедри порции и за БСП и ИТН.