Сделката с Китай изглеждаше перфектна. Стопаните на хамбургското пристанище искаха да продадат 35% от терминалите за контейнери на голямата китайска корабостроителница Cosco. Очакваше се благоприятен икономически ефект за града, но сделката засега няма да се състои, защото министърът на икономиката Роберт Хабек наложи вето, поне докато тече съответната проверка. Хабек очевидно иска да възпре разширяването на китайското икономическо влияние.
Нова стратегия спрямо Китай
Този случай показва, че новото правителство в Берлин сменя стратегията и занапред зорко ще следи икономическите контакти с великата икономическа сила Китай, която се намира под авторитарно политическо управление. В момента се разработва икономическа стратегия по отношение на Китай, чиято цел е да се създаде дистанция и да се намалят икономическите зависимости. Пекин вече не е само търговски партньор – той е конкурент, ако не и противник.
Ето защо при проверката на китайски инвестиции в Германия правителството все повече разчита на оценките на тайните служби. И обръща все по-голямо внимание на скритите опити на Китай да получи повече влияние. В същото време Берлин се оглежда за нови търговски партньори и съюзници в Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион.
Така Германия се присъединява към твърдия курс, който вече от доста време следват държави като САЩ и Австралия. Гейл Хелт, бивша анализаторка за Китай в американското разузнаване ЦРУ, казва: „Китай има потенциал да постави под натиск всяка отделна страна в ЕС. Стига да иска“. Тя обяснява, че китайските фирми са принудени да подават информация на властта в Пекин и да изпълняват нейните указания, поради което тесните икономически връзки с китайски компании винаги крият опасности.
В епохата на Ангела Меркел на мода беше сближаването с Китай. Нарушенията срещу човешките права в тази страна, положението на уйгурите, стягащата се примка около Хонконг и заплахите срещу Тайван – всичко това оставаше на втори план за предишното правителство. Но войната на Русия срещу Украйна доста промени и отношението към Китай. Сега не бива да се допускат същите грешки, както по отношение на путинова Русия преди 10-15 години, предупреждават представители на тайните служби. Доскоро съществуваха опасения единствено заради китайския икономически шпионаж, днес обаче Китай клати самите основи на германското стопанство.
Пекин прилага в практиката огромните си финансови възможности, открито купува ноу-хау, инвестира засилено в германски компании, придобива изцяло отделни фирми. Комунистическата държава иска да се превърне в икономическа супер сила, като за целта се инвестира стратегически и целенасочено, включително и в критични сегменти от инфраструктурата – в случая на Германия.
Контраразузнаването проверява партньори и инвестиции
Ето защо Берлин поставя все по-високи препятствия пред чуждестранните инвестиции в страната. Предварителните проверки станаха по-строги, особено в оръжейното производство и в информационните технологии. Днес тайните служби играят ключова роля при тези проверки на инвестиционни намерения. В особено деликатни ситуации препоръките на контраразузнаването винаги се приемат съвсем сериозно, твърдят източници, участващи в такива процедури.
От 2017 година насам към контраразузнаването беше създадено звено „Проверка на инвестиции“. Това звено проверява всяка сделка с чужда държава от гледна точка на евентуалните военни предимства, които могат да бъдат извлечени. Контраразузнаването проучва лицата, които се крият зад определена фирма и техните връзки с държавни структури. В дъното на тези проверки е опасението, че определени чуждестранни инвестиции в Германия могат незабелязано да извлекат високотехнологични тайни от германските партньори и да ги предадат на съответното си национално правителство.
Автор Флориан Фладе