За спада в цената на електроенергията
В България системата на електропроизводство е така тотално доминирана от държавата и зад нея естествено стоят добре известните ни олигархични интереси, които са проникнали и са я прихванали в плен на държавната политика, че ние нямаме представа къде е цената на тока. Нямаме представа колко струва да се произведе един киловатчас електроенергия в Българи, нямаме представа колко струва тя да бъде пренесена, да се поддържа тази система, тъй като всичко е предмет на политически решения, каза по време на пресконференция на открито пред народното Събрание икономистът Георги Ганев.
Имаме един регулатор, който си играе нагоре долу с цените. 2012 г. си играеше нагоре, а тази – надолу. Опасението ми е, че зад това смъкване на цената на тока за някои категории крайни потребители стои фактическо вдигане на цената за друга категория крайни потребители, особено бизнеси, което за тях ще е много вредно и което е още по-страшно – стои декапитализация на цялата електропроизводствена, електропреносна и електроразпределителна система в България. Дефакто отнемат се тези пари от предприятията, които служат за поддръжка на цялата тази система, допълва Ганев.
Знаем, че една система особено мрежова, каквото е електропреносната и разпределителната, ако не се поддържа, един ден ще се срине. Опасението ми е, че тези малко по-евтинки цени, колкото за лятото, които сега се гласуваха, е възможно да допринесат още повече към декапитализацията и евентуалния срив на българската електроенергийна система, но няма как да ги знаем всички тези неща, защото всичко е срито в някакви кабинети, папки и някакви политици, чийто телефони не знам кой точно знае.
Няма връзка между актуализацията на бюджета и промяната на цената на тока, но знаем добре, че електроенергийният холдинг и НЕК, са в много сериозно финансово затруднение, припомни Ганев. Имат дългове, които са основно генерирани по проекта АЕЦ „Белене”, на които им идват падежите и трябва да се плащат, а няма кеш и съответно това намаляване на цената на тока няма как да помогне в това отношение.
За актуализацията на държавния бюджет
Има един макроикономически аргумент, който управляващите се опитват да развият, и именно, че растежът основно ще идва по линия на увеличаващият се износ, а това е нещо, което финансовият министър не обича, защото не може да облага. Финансовия министър обича вноса, а той страда тази година. И двете партии, които стоят зад това правителство казваха, че неправилно се бюджетира в обратната посока и че България трябва да заложи 1 млрд. лв. приходи повече. Това беше само преди 9 месеца. А сега не им стигат парите на тези хора, които казваха, че трябва да се заложи 1 млрд. лв. повече. Този милиард е скрит в контрабанда, необлагане на цигари, алкохол, горива. На власт сте – извадете ги тези 1 млрд. лв. обложете контрабандата и спрете контрабандните канали, вдигнете приходите. Очевидно е, че става въпрос за липса на воля. Ако тези пари наистина са в тази контрабанда е въпрос на политическа воля парите да бъдат събрани. Ако ги няма в контрабандата значи са лъгали миналата година. Няма средно положение. Или лъжат сега или са лъгали миналата година.
Това, което заяви премиерът е, че ще бъде емитиран дълг от 1 млрд. лв., от които 500 млн. лв. щели да отидат за фискалния резерв, в момента е ненужно. Фискалният резерв е над лимита, не съществуват никакви основания да се очаква, че ако се бюджетира нормално до края на годината, той ще падне под законовия си лимит. 100 млн. лв. са социалните разходи, за които можеше да има някакво политическо оправдание, такава им е идеологията. Смятат, че трябва да се направят – ОК. За останалите 400 млн. лв. нямаме идея какво може да стане. Естествено като не знаем – започваме да подозираме. Имаме основание да подозираме, че нещо се крие и зад тези 400 млн. лв. и всичко, което е най-близо до ума е, че тази сума по добре известните ДДС канали ще бъдат „канализирани” към едни наши приятели.
За налагане на вето върху актуализацията на държавния бюджет
Президентът има право да наложи вето и има основание, най-малкото защото както вървят нещата в момента, законите се приемат със 70-80 гласа „за”. Дори да приемем, че трябва да се актуализира бюджета, ние като граждани имаме право да искаме поне 121 гласа. Ако президентът наложи вето то може да бъде обърнато със 121 гласа, а не с мнозинство на присъстващите в пленарна зала. Така че има политически, граждански и дори икономически основания президентът да наложи вето.
За опасността от санкции от страна на Европейския съюз
Съществуват две нива на опасност. Първото ниво, на което може да получим сериозен удар откъм Брюксел, е спиране на евро фондовете, поради съмнение в начина, по който се харчат парите. Второто ниво е до такава степен да се влошат докладите по мониторинга, на който са подложени България и Румъния, че България да започне поетапно да бъде изваждана от процеса на вземане на решения в ЕС. Има такъв член в договора с ЕС, който дава възможност при систематично неспазване на правилата и етикета в ЕС, да започне България постепенно да бъде лишавана от право на глас в различни тела на Съюза до пълно суспендиране на нейното право на глас. Да си изхвърлят от ЕС не може, но може да загубим гласа си за много неща, обяснява Ганев. Това е драстично решение, което не може да стане бързо.
За електронното правителство
Аз не мисля, че въвеждането на електронно управление изисква твърде много бюджетни разходи. Мисля, че ако това е приоритет, а то би трябвало да е, това ще е една реформа, която може да се предвиди в следващия бюджет. Той трябва да влезе за обсъждане в парламента през септември. Електронното правителство е нещо напълно желателно и колкото повече общуваме с правителството по електронен път (безлично, без да имаме среща с бюрократи, които да ни въртят номера и особено ако се приемат принципите на мълчаливото съгласие) тогава средата за много повече предприемчиви българи ще стане много по-лека, отколкото е в момента, но отново не се чуват такива податки.