На свободен пазар на електроенергия, КЕВР не определя цената на електроенергията. Комисията има единствено роля на регулатор, който осъществява контрол над пазарните участници. Тя има правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), размера на мрежовите тарифи и цена „Задължения към обществото“. Готова ли е България за посрещне нормално зимата… Пред ФАКТИ говори Славчо Нейков, председател на Института за енергиен мениджмънт.
- Г-н Нейков, когато говорим за кризи, то енергийната е тази, която касае всички. Какво да очакваме на енергийния пазар през зимата?
- Можете да чуете много мнения по темата и мненията на енергийните анализатори са важни, но най-важно е какво правят политиците и държавните институции. За мен трябва да разграничим това, което предстои за конкретната зима, от това, което е свързано с развитието на енергийния сектор по принцип. Моето виждане е, че ситуацията в България от гледна точка на енергийния сектор преди зимата въобще не изглежда лошо. Имаме обезпечен газ, при това цената на газа на световните пазари към момента пада. Това е единственият енергиен ресурс, който внасяме. Имаме достатъчно производствени мощности, които са в добро състояние. Имаме добре действащ регулатор в лицето на КЕВР. Цената за бита е ниска, а битовите потребители са на регулиран пазар. Така че държавните институции, тук визирам и КЕВР, отчитайки интересите на всички, имат възможност да защитят битовите потребители от големи трусове.
- Споменахте, че битовите потребители са на регулиран пазар на електроенергията у нас към момента, но плановете и исканията на ЕС са през 2024-а те да излязат на свободния пазар. Ще се случи ли…
- Темата за либерализацията на пазара също трябва да бъде разделена на две. Според Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) има една стъпка, свързана с либерализацията, която е предвидена още за тази година. И тя касае Националната електрическа компания (НЕК). Според ПВУ трябва за има законодателни промени, които са свързани с премахването на статута на НЕК като обществен доставчик и респективно премахване на квотите за регулирания пазар. Тази първа стъпка към либерализационния процес трябва да бъде обмислена много добре. Нямам представа как ще се развият нещата в парламента от гледна точка на промените в закона, защото такава промяна е необходима.
Що се отнася до либерализацията на пазара на дребно, още от сега трябва да има конкретен анализ какво и как ще се направи. При това на база коренно променената ситуация, която наблюдаваме в рамките на последната година.
Горното предполага, че реално трябва да се обсъдят и промени в самия План за възстановяване и устойчивост.
- Смятате ли, че сме готови за тази стъпка?
- Съпоставено към днешната действителност, нещата трябва да бъдат преразгледани. Към момента нямаме достатъчна яснота какво ще стане, защото ситуацията в последните месеци е много динамична. Няма как да дам еднозначен отговор дали сме готови, или не. Може да се окаже, че процесът ще се движи както е планиран, но аз имам съмнения в това отношение.
В момента не е време нито за резки движения, нито за много твърди ангажименти по отношение на либерализацията.
Нещата формално опират до правителството. То обаче не може да направи подобни ходове само, а трябва да има и обществена дискусия по темата.
- Голям плюс за България в момента е това, че си имаме АЕЦ „Козлодуй“. Но все повече предложения се правят в НС за присъединяване на нови мощности от възобновяеми източници. Колко можем да си позволим?
- Ще ви дам няколко факта в тази връзка. В началото на октомври Институтът за енергиен мениджмънт проведе една конференция, посветена на инвестициите в мрежите. Един от говорителите бе изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Той посочи, че
към 6 октомври т.г. има подадени проекти за повече от 25 000 мегавата от нови възобновяеми мощности, които чакат да бъдат присъединени.
За справка ще кажа, че към момента в България всички реално действащи мощности са около 11 000 мегавата. С други думи, двойно повече мощности от действащите чакат присъединяване. При това без да отчитаме заявеният интерес за присъединяване на ВЕИ мощности към мрежите на средно и ниско напрежение, тоест на ниво оператори на разпределителни мрежи. И това е много съществен проблем -
в момента мощностите, които чакат присъединяване, са толкова много, че е нереалистично това да стане при настоящото състояние на мрежата.
Не случайно едно от големите очаквания в електроенергийния сектор е свързано именно с инвестиции в мрежата. ПВУ и държавната политика обаче са насочени повече към мрежата на ЕСО, но не и към разпределителните мрежи. И това трябва да бъде променено като тези бъдещи инвестиции в мрежите да не се заплащат само през цената на енергията, а да се ангажират публични средства за тази цел, вкл. и от европейските фондове, но политиците ни трябва да осигурят достъп до такова финансиране. Да не говорим за планирането, за технологичните стъпки, за администрирането на процеса и т.н.
- ЕС май разбра по трудния начин, че не е готова за затварянето на въглищните централи. В Германия и Австрия отново пускат в експлоатация такива. Ние имаме големи мощности, но има ли как да ги запазим?
- Това е въпрос за 1 млн. лева? Тук пак трябва да разграничим нещата. От една страна са ангажиментите, които сме поели, свързани с преустановяване ползването на въглища. От друга страна са реалностите. В момента виждаме, че въглищата изживяват някакъв ренесанс във връзка с кризата с производство на електроенергия на приемливи цени. България в това отношение разчита на повече от 40% ток, произведен на база собствени въглища. С други думи, от гледна точка на днешната ситуация има местен ресурс, който да използваме за енергийната ни сигурност. При при настоящите екстремни обстоятелства нашата електроенергийна система играе стабилизираща роля за целия регион. И това ще продължи още доста време, но няма да продължи вечно – т.нар. „Зелена сделка“ върви напред. Зелената трансформация е неизбежна, но в същото време трябва да се мисли за нови технологии, свързани с обезпечаване производството на енергия. България е поела ангажименти пред ЕС, както и всички останали страни в общността, но ни трябва стратегическа преоценка на ситуацията – защото към днешна дата е добре, че имаме въглищни централи, но какво ще стане след 10, 15 години е въпрос на анализ и затова трябва да мислим и в тази посока. Технологиите се развиват с големи темпове, цените на енергията от възобновяеми източници падат бързо. Енергийната ефективност също върви много интензивно напред. Запазването на въглищните мощности в един средносрочен план е изключително целесъобразно, защото това има и много социален аспект, но е важно и да гледаме напред във времето какво и как ще правим за заместването им.
- Как гледате на предложението на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов КЕВР да отчита дейността си пред парламента. Нали комисията е независим орган…
- Като бивш член на КЕВР приемам подобни неща много лично и съм чувствителен по темата. Смятам,
че този законопроект, който вече е внесен в парламента от страна на „ВЪъзраждане“, е една доста популистка стъпка
- не трябва да се допуска КЕВР при изпълнение на своите функции да минава под шапката на парламента под каквато и да е форма. КЕВР трябва да продължи да действа като независим регулатор, каквато е неговата съществено роля и по регламент. Прави впечатление и фактът, че в проекта е заложено още НС да може да сменя целия екип на КЕВР, когато реши, а не само отделни комисари при изтичане на техните мандати. Това е директен инструмент на политическо овладяване на регулатора, което е недопустимо.
- Също така ще се дискутира и как НС да може да упражнява пряк контрол за формирането на цената на тока за потребителите. До какво ще доведе това?
- Това са абсолютни абстракции, които не почиват на здрава логика и противоречат и на правото на ЕС, противоречат на регулаторната логика в света. Да не забравяме, че по принцип регулирането не е измислено в Европа, а е въведено първо в САЩ, така че наистина става дума за нуждата да се отчитат световни тенденции. Това, което предлагат от „Възраждане“, противоречи на всички световни норми, свързани с регулирането, освен и на правото на ЕС – така че искрено се надявам, че този законопроект няма да стане закон. Вярвам, че в парламента има достатъчно здравомислещи хора, които няма да допуснат това. Ако пък случайно се стигне до такова решение, убеден съм, че ще има реакция и от европейските институции в контекста на върховенството на правото.