Пропаганда на небитието
Напоследък темата за мира все повече се чува от високопоставени руски чиновници, но това изглежда като параван. Москва не иска никакъв справедлив мир. Да вземем Соловьов, един доста хитър опортюнист от елита на информационно-пропагандния пул на путинизма. Той мъгляво говори за края на "специалната операция", като изтъква само два варианта за изход: "победа" и "поражение". Такъв дуалистичен подход по принцип е присъщ на по-голямата част от руското население, което не мисли особено за всякакви тънкости и полутонове, особено когато става въпрос за мир. “Стрелянето напосоки” е погрешна черта, заложена от времето на опричнината и епохата на Петър Първи.
Та, Соловьов, формулирайки разумен въпрос, признава своето незнание за това как ще изглежда победата във войната. Оказва се, че тази и подобни говорещи глави са в семантична безизходица. Те не са в състояние да дадат на масите положителен образ на бъдещето. Напротив, валят лоши новини. Всяка от тях е представена като частност, но цялостната картина засилва ужаса от недомислените действия на целият вертикал на властта. Например, не е ясно: обявеното изоставяне на окупирания Херсон такъв стратегически военен трик ли е или е нов катастрофален крах на плана на “СВО”?
Гебейците умишлено култивират объркване, в резултат на което руснаците живеят в атмосфера на омраза, която не ги води никъде. Нищо с печат на държавата не носи полза на обществото. Безразличието и разочарованието нарастват, а лъскавата и добре подържана физиономия на Путин поражда само желанието да използвате по нея издадената ръждясала картечница. Нараства усещането за еднократност на цялото околно битие, където доминират примитивните концепции и култът към тоталитарното подчинение на всякакви капризи на търговците на смърт. Олигархът на пандизчиите Пригожин, грешката на природата Кадиров, зловредният нано-гном Медведев, дяволът в расото Кирил са пантеонът на Z-храма, който дори Стивън Кинг трудно би описал в своите ужаси. Възможно ли е да се види светлината в руския подземен свят с такъв бестиарий начело? На „готините момчета“ а ла „неонацист“ Володя и обезумелият Медведев не вярват дори в лудниците. Напротив, след провала на първата вълна от “могилизацията”, започнаха редовни бунтове на “мобиките”, тъй като плъхове в офицерски униформи крадат от плащания на еднократните бойци.
Сблъсъците на учебно-тренировъчния полигон в Казан, където освиркваха и обиждаха наглите командири, разкрива пораженческото състояние на нещата. „Свали пагоните, пед…ст“ е колективно послание от дъното на демотивираната и набързо събрана резервна армия. На всичко отгоре, им нареждат да воюват със старите от сталински времена гаубици Д-1 от 1943 г. Отделни бойци, осъзнавайки цялата безсмисленост на нахлуването, буквално от първите минути след преминаване на границата с Украйна, се втурват да бягат и търсят по всякакъв начин възможности да се предадат. Този подход може да се нарече щастлив билет, който дарява живот.
Оказва се, че неучастието на руснаците в измамната война на дядото с историческите комплекси е желаната победа. Сигурен начин за самосъхранение в името на бъдещето. А критиците на отхвърлянето на завоевателната война могат само да бъдат посъветвани да се “могилизират”, за да направят позицията си по-убедителна. Колкото повече любители на войната бъдат доведени до нейния олтар, толкова повече хора ще имат вяра в "справедливата кауза". Защо "полковник" Димон Медведев да не изгори в танк? Все пак е резервист, иначе не е истински, а някакъв измислен патриот. Парчетата от героя биха изглеждали добре като нетленни мощи в Главния храм на въоръжените сили на Руската федерация в Одинцово. Такъв сценарий не е за пропагандаторите на небитието. Те все още сериозно обмислят да се върнат във вилите си в чужбина, а не да хранят червеите.
Вместо това народът бива заплашван със смъртта на Русия, унищожаването на нейния език и култура. Руснаците биват карани да умират в “промишлени количества”, за да не завърши агресията с "поражение". Но ако критериите за победа не са ясни, тогава как може да се спечели? Тук логиката на путинистите е проста: колкото повече мъртви, толкова по-малко неудобни въпроси.
Източник: Сито Сократа
Бесарабски фронт