След руското нападение НАТО незабавно зае страната на Украйна. Но тутакси стана ясно и, че оказваната помощ няма да е безусловна. Как се отрази войната на Алианса и как го промени?
Когато Русия нахлу в Украйна, в главната квартира на НАТО не бяха изненадани. Този път - за разлика от окупацията на Крим през 2014-а година - Алиансът беше предвидил действията на Москва. Още няколко месеца преди нападението НАТО предупреди, че руският президент Владимир Путин струпва близо 100 000 войници на границата с Украйна - както се виждаше на сателитните снимки.
А след нахлуването на руските войски западният отбранителен съюз реагира мълниеносно. "НАТО застава на страната на храбрите хора в Украйна", заяви генералният секретар на организацията Йенс Столтенберг. "Ние подкрепяме суверенитета на Украйна, нейната териториална цялост и правото ѝ на самоотбрана", каза той веднага след началото на войната. А после бързо стана ясно, че Украйна ще получи и масивни военни доставки.
Помощта не е безусловна
Също толкова бързо обаче стана ясно и друго: помощта за Украйна опира в определени граници. Държавите членки на НАТО не са съгласни да изпращат свои войници на бойното поле, те не са склонни и безусловно да оказват всяка поискана от Киев помощ, например забрана за полети във въздушното пространство над Украйна. Такава забрана ще трябва да се гарантира от силите на НАТО, а това бързо би въвлякло НАТО във войната, опасяват се повечето държави членки, извън няколко източноевропейски страни. "НАТО има друга отговорност", подчерта Столтенберг. А именно: войната да не излезе извън границите на Украйна, т.е. да не навлезе на територията на НАТО.
Страданията на украинците са ужасни, смята генералният секрретар на НАТО, но в същото време според него никой не би спечелил, ако конфликтът прерасне в открит сблъсък между ядрената сила Русия и НАТО. "В такъв случай страданията ще бъдат много повече, повече ще бъдат и жертвите, и разрушенията", напомни Столтенберг.
Тонът бе зададен, двойната стратегия бе ясно формулирана. "НАТО следва тази стратегия още от самото начало: да помага на Украйна с оръжие, но да не се превръща в участник във войната", обяснява Томас Дебийл, професор по международни отношения в Университета на Дуисбург-Есен. Според професора тази стратегия работи. Не се налага забрана за полети, доставките на бойни самолети за Украйна са предпазливи, а към Киев неофициално е отправена препоръката да не атакува цели на руска територия - всичко това е много важно, защото в противен случай Русия може да изтълкува ангажимента на НАТО като "непосредствена намеса във войната".
В НАТО се въоръжават и увеличават числеността на войските
Интересите на НАТО не се покриват изцяло с интересите на Украйна, това е така. Доказва го и предпазливостта при доставката на бойни танкове. Не само германското правителство не желае да снабдява украинците с "Леопард-2" - нито една държава от НАТО засега не показва намерение да изпраща на Киев бойни танкове западно производство. На тази позиция са и Лондон, и Париж, и Вашингтон.
Вярно е, че преди Коледа украинският президент Володимир Зеленски беше посрещнат с отворени обятия както от президента, така и от Конгреса на САЩ. Но държавата лидер в НАТО, която дава и най-мащабната помощ на воюващата Украйна, все пак не изпълни всички оръжейни желания от списъка на Зеленски, най-вече за модерни танкове и бойни самолети.
Украйна получава цялата помощ, която ѝ е необходима, увери президентът на САЩ Джо Байдън. Но кой решава какво ѝ необходимо? Всъщност това решение взима всяка държава от НАТО на своя собствена отговорност. В това отношение Алиансът не заема активна позиция - едно решение, което неотклонно се повтаря. Същото важи и за формулировката, че всичко се съгласува с Киев.
Колкото до самата територия на НАТО - тук Алиансът на най-високо равнище вече е взел решение за масивно въоръжаване и превъоръжаване. Числеността на силите за бързо реагиране се увеличава от 40 000 на повече от 300 000 войници, сериозно се подсилват и активните бойни подразделения на източния фланг на НАТО. Байдън оповести, че числеността на американските войски в Европа се увеличава на 100 000 души, а това е епохално решение, защото съвсем доскоро САЩ сякаш смятаха да обърнат гръб на Европа и да се концентрират върху Тихоокеанския регион.
Соловите игри на Ердоган
Ключовите държави в НАТО са единодушни, че организацията трябва само от дистанция да помага за предотвратяването на евентуална Путинова победа във войната. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен каза в кулоарите на срещата на НАТО в Букурещ, че Алиансът никога не е бил толкова сплотен. Дребни разминавания в позициите има единствено с някои източноевропейски държави членки, най-вече с балтийските страни и Полша. Те определено настояват за по-сериозен ангажимент на НАТО в подкрепа на Украйна, включително и за доставянето на модерни танкове, в това число и германски.
Инидивидуалният курс на друга държава членка обаче хвърля по-сериозна сянка над сплотеността, за която толкова често се говори. Турският президент Ердоган систематично нарушава западните санкции, върти съмнителни сделки с Путин и утвърждава реномето си на опърничав лидер на държава от Алианса. "Ердоган открай време играе солови игри", казва политологът Дебийл, който припомня и нападението срещу Сирия в нарушение на международното право. Според него с тези действия турският президент се движи по ръба на политическото и морално изнудвачество, а НАТО прекалено безкритично го оставя да си разиграва коня.
Ердоган месеци наред ядосваше партньорите в НАТО с нежеланието си да допусне приемането на Швеция и Финландия. А това демонстрира сериозните разломи в сплотеността на организацията, и то точно в момент, когато за Алианса е особено важно никой да не поставя под въпрос общия фронт срещу Русия, твърдят дипломати от НАТО.