На 12 януари се случи нещо, което може да бъде окачествено като приятна изненада на фона на иначе тягостния и в немалка степен отблъскващ български политически живот. Покрай всеобщата дандания и взаимни нападки, свързани с опитите за съставяне на редовно правителство, народните ни избраници намериха сили да се обединят около една наистина национална кауза, каквато е спасяването на въглищните ни централи, а оттам и разсейването на тъмните облаци, надвиснали върху българската енергетика.
На 12 януари 48-ото Народно събрание, с удивителен консенсус (депутати от квотата на "Зелено движение" не участваха в гласуването) задължи служебното правителство да предоговори с Европейската комисия условията по българските "въглеродни квоти". Да отпадне изискването за намаляване на въглеродните ни емисии с 40%, а ТЕЦ-овете на въглища да продължат да работят поне до 2038 г.
Когато парламентът (особено, ако е силно фрагментиран като сегашния) се обедини около национален интерес, винаги това е повод за радост. Още повече, че се случва рядко. Но сега изобщо не е време да гърмим шампанско, тъй като истинският проблем е много сериозен.
Оставяме настрана внушението на служебния премиер Гълъб Донев, че такова предоговаряне е "на практика невъзможно". Нека и да не задълбаваме по стари грехове към българската енергетика на хора и партии, които на 12 януари гласуваха в подкрепа на българските миньори и енергетици. Защото битката е на съвсем друго ниво.
Срещу нас е самата Европейска комисия, заедно с целия европейски мейнстрийм. Политици, бюрократи, учени (финансирани от съответните "нисковъглеродни" лобита) медии, инфлуенсъри - "цялото кралско войнство" на Зелената сделка и свързаните с нея, често стоящи в сянка, бизнес интереси. А тези интереси са толкова мащабни, че без никакво колебание биха принесли в жертва препитанието на българските, полските и които и да било миньори и работещи във въглищни централи. Както и да принудят цялото население на ЕС да плаща по-скъп ток (опс, ама те май вече го правят).
Идеята е въглищата (и изкопаемите горива като цяло) да бъдат заменени с възобновяеми енергийни източници като слънцето и вятъра, например. Да се намалят (драстично) въглеродните емисии и да заживеем в една екологично по-чиста среда. Похвално, а и вероятно ВЕИ са бъдещето на енергетиката, но всичко с времето си. Към момента електроенергията, произвеждана от слънчеви панели и вятърни перки, е твърде скъпа, а добиването ѝ - твърде несигурно (за да се осигури постоянно производство, е необходимо да се инсталират мощности в различни точки на света, които да се свържат с магистрални кабели - така, когато на едно място няма слънце/вятър, на друго да има).
Знаете ли кога бензиновите автомобили напълно са изместили файтоните като средство за придвижване? Не? И аз не знам. Защото не се е случило с директива (макар у нас най-вероятно да е било по времето на социализма, централното планиране и директивите). Просто в един момент колите са станали икономически по-изгодни. Така би трябвало да е и с ВЕИ - да изместят въглищата, защото са станали по-рентабилни, а не с европейска директива. Ама те, "брюкселци", все ги влече към директивите - а повечето от тях не са живели в соца...
Но да спрем дотук с въглищните централи. Това е поредният епизод, в който "Европа" вреди на България. Ето още няколко казуса:
Ветото за Шенген ни удря по джоба.
Варварският натиск, на който бяхме подложени, за да вдигнем ветото спрямо Република Северна Македония, беше в тотално противоречие с националния ни интерес. А и видно е, че по никакъв начин не намали антибългарската истерия в Скопие.
Обявяването на аборта за "основно човешко право" в ЕС е косвена атака срещу самото ни съществуване като нация, предвид демографската катастрофа.
Пакетът "Мобилност" 1 ни показа озъбеното лице на "нашите европейски партньори", колчем икономическите ни интереси се сблъскат.
Отказът на ЕС да признае ядрената енергия за "зелена"* подрива енергийната ни сигурност (плюс тази на съседите ни, които често разчитат на нас). Не сме забравили и че трябваше неоснователно да затворим два реактора в АЕЦ "Козлодуй" като условие за приемането ни в Евросъюза.
Еврозоната също има и негативни страни, макар членството там да не е задължително...
Изобщо, безметежните времена, когато ползите от членството ни в ЕС категорично доминираха над неудобствата (а дали изобщо усещахме неудобства?) отминаха. И трябва да свикнем с това. И като общество, но най-вече като политически елит, на когото все по-често ще се налага да се конфронтира с Европейската комисия или с отделни държави.
Една част от тези конфликтни ситуации (ще) са плод на сблъсък на интереси между различните държави членки. Нещо неизбежно, и на практика непреодолимо, колкото и да се "федерализира" Европейския съюз.
Друга част (какъвто е казусът с въглищните централи) обаче са функция на доминиращите тенденции "на Запад" - както сред брюкселските чиновници, така и сред западноевропейските общества. Климатичните безумия, зеленият талибанизъм и прочие са дълбоко вкоренени в днешния западноевропеец. Дали заради инфантилния копнеж по някакъв неизживян социализъм, или заради целенасочено облъчване (от политическата класа, медиите, научните институти и т.н.), е трудно да се прецени. Но днешна Европа търпи последствията от глупостта на европейците. Включително като стои на по-тъмно и по-студено от нормалното. А и какво друго да ѝ се случи, след като една от водещите икономики (Германия) започна да затваря ядрените си централи, а друга (Франция) изпитва недостиг на ядрени физици и инженери, въпреки че си вкарва съвсем легално по 100 хиляди имигранти годишно от Магреба.
Въпреки всичко, решението в никакъв случай не е излизане от ЕС (или поне не, докато все още сме на далавера). Далеч по-привлекателно изглежда да погребем Евросъюза в сегашния му вид. И да изиграем едно "Дунавско хоро" отгоре му. Без да плащаме на "Музикаутор".
*проверка на factcheck.bg от 16.09.2022 г. показва, че твърденията, че ЕС е признал ядрената енергия за "зелена", са подвеждащи
автор: Димитър Петров за News.bg