Все някога войната в Украйна ще свърши, а с нея и смъртоносните експлозии, причинени от ракетните удари и бомбардировките. Това обаче няма да бъде краят на унищожителната сила на оръжията. Гранатите, мините и другите експлозиви разрушават сгради и така замърсяват с азбест. Поразяват и рафинерии, в резултат от което нефт и химикали се пропиват в земята и във водата. И това не е всичко: самите муниции също са пълни с токсични химикали, които няма да изчезнат просто така.
Според агенция Ройтерс най-малко 10,5 милиона хектара земеделска площ в Украйна са замърсени с химикали. А щом те се пропият в земята и във водата, скоро ще достигнат и хората - чрез растенията, животните, питейната вода. Такива са поне предположенията на токсиколозите - все още няма надеждна информация как точно тези химикали ще взаимодействат с почвата и какво ще е влиянието им върху човешкото здраве.
Токсичен "коктейл"
"Тепърва започваме да се борим с мунициите в морето", казва професор Едмунд Мазер, директор на Института по токсиокология към Университетската болница в Кил. Въпреки че много въпроси все още са без отговор, изследванията позволяват да се направи един важен извод - токсичните химикали са вредни за всички живи същества.
На дъното на Северно и на Балтийско море 1,6 милиона тона муниции ръждясват и до днес. Процесът на разлагане изпуска във водата токсичен "коктейл", който представлява заплаха за екосистемата в морето, а рано или късно се озовава и в чиниите на хората, които консумират риба и морски дарове. Опасните вещества в мунициите са най-вече експлозиви и тежки метали. Тротилът например е доказано токсичен. "Той уврежда както репродуктивните способности, така и растежа и развитието на морските обитатели", обяснява проф. Мазер и добавя, че според изследвания тротилът е и канцерогенен.
Същото важи и за някои тежки метали като арсена и кадмия, които също са канцерогенни. А живакът, който се съдържа в детонаторите, причинява щети на нервната система. "Може да доведе и до увреждания на плода при бременни жени. Оловото също води до нарушения в развитието и до спонтанни аборти", обяснява проф. Мазер.
Катерина Смирнова от Соколовския институт за изследване на почвите и агрохимичните процеси казва, че проби от почвата в района на Харков вече са показали повишена концентрация на опасни тежки метали. Това не означава със сигурност, че химикалите ще се задържат в почвата - те може да бъдат разнесени от вятъра например. Токсикологът Мазер обаче предупреждава, че при валежи токсичните субстанции навлизат навътре в почвата, а така те могат да си проправят път към потоците, реките и езерата.
Благодарение на изследванията, които прави в Северно и в Балтийско море, проф. Мазер може да предположи, че по хранителната верига химикалите ще стигнат и до човека. "Опасяваме се, че човекът като краен потребител е силно застрашен", казва професорът. Другият проблем е свързан с дъжда - при валежи химикалите навлизат дълбоко в почвата и така застрашават питейната вода. По същия път живакът например може да попадне в някои растения, които после да стигнат до човешкото тяло през храната.
Отрови и в Черно море
Проф. Мазер предполага, че след войната в Черно море ще е същото като в Северно и в Балтийско море - воден басейн, пълен с отровни муниции, на които на първо време навярно никой няма да обръща внимание. Екипът на Мазер вече търси начини за отстраняване на токсичния тротил от водата. "Надяваме се, че ще успеем да го постигнем с помощта на бактерии", казва професорът. Засега обаче надеждно решение все още няма.
Мазер добавя, че е възможно да се изринат горните слоеве почва, за да се изкарат от тях тежките метали и тротилът. Това би направило почвата относително безопасна. Подобно решение обаче би погълнало много време и средства. "Според предварителните оценки щетите при почвите и земеделските земи в Украйна се равняват на повече от 15 милиарда долара", казват експертите от Соколовския институт. И подчертават, че тези данни съвсем не са окончателни. А проф. Мазер добавя, че особено сериозен е случаят с тежките метали. "От тях не можете да се избавите", казва той.
Автор: Юлия Вергин