Избори, съдебна реформа, правомощия на главния прокурор… Накъде върви България? Пред ФАКТИ говори общественикът и политик Методи Андреев.
- Г-н Андреев, преполовихме кампанията за предстоящите предсрочни избори на 2 април. Как оценявате ситуацията. Нещо изненадва ли ви, нещо ново виждате ли…
- Ситуацията явно е доста натопорчена, както се казва, след като видяхме и последния фойерверк на прокуратурата. Явно ножът е опрял до кокала за дадени хора. Битката този път, за този парламент, не е като за предишните парламенти.
- Какво е различното…
- Различното е, че в този парламент ще трябва да се вземат реални решения за промяна в законите, касаещи съдебната власт. И това е така, защото това не е просто вече искане на някакви политици, а искане на наши партньори. Поради това нежеланието на партиите от статуквото – ГЕРБ, ДПС и БСП, за такава промяна става твърде видимо и осезаемо. Но също така вече се вижда, че нашата съдебна реформа е важна, защото чрез липсата ѝ се накърняват интереси на нашите партньори от Европейския съюз и НАТО. Поради тази причина този път е много важно кой ще бъде първи на изборите.
- Социолозите дават прогноза, че пет партии влизат в парламента, но те трудно ще съберат и излъчат мнозинство за кабинет, ако всяка партия държи на принципите си и на това, което е обявила преди вота…
- За мнозинство за самостоятелно управление не може да се говори. Това е ясно. Това вече е политическа аксиома в България и се знае. За да има стабилна реформа, не просто реформа, а, пак повтарям, стабилна реформа, която да свърши работа в областта на прокуратурата основно, но в частност и в съдебната система, трябва при всички случаи партиите, които са ядрото на реформаторската част от гражданското общество - говоря за коалицията ПП и ДБ, да се преборят за първото място. Тогава и вероятността за мнозинство, не за дълго управление, а за мнозинство, което да извърши съответните промени, е най-възможна. При всички останали изходи от предстоящите избори е по-вероятно да се случи това, което видяхме в предишните парламенти – България да затъне още повече в блатото на корупцията и безвремието. Хубаво е да се каже, че в този предизборен сюжет активно се вмъква както прокуратурата, която се страхува, в частност главният прокурор най-много се страхува да не изгуби позиции, а и самият президент, макар и индиректно. Видяхме и скорошната изключително непремерена позиция на финансовия министър.
- Точно това щях да питам. Финансовият министър отправи такива послания към хората, които експертите определиха като непрофесионални. Какво носи едно такава послание…
- Определено посланието към хората не бе най-адекватното. Но за мен зад всичко това има замисъл. Обикновено този тип послания не влияят върху хората, които са професионалисти, но влияят на хора като мен, като вас, на гражданите, които не са финансисти. Видяхме ясно реакцията на професионалните финансисти. Те бяха директни, точни и ясни, включително и последното интервю на бившия премиер Костов, че оценяват подобно поведение като непрофесионално. И това е така, защото не може Министерство на финансите да създава условия за паника. Когато финансовият министър на България казва, че държавата може да фалира, това означава буквално за обикновените хора, че държавата наистина може да фалира. Никой от хората като мен и вас не се впуска в анализ кога може да има и да се случат такива събития, които да доведат до реален фалит. Също така беше казано, че терминът фалит не се ползва в официални документи. Там се използва несъстоятелност, неплатежоспособност и така нататък. Зад този доклад на Министерството на финансите стои задкулисие. Целта на това задкулисие е да разколебае нашите партньори по отношение възможността България да стане част от еврозоната, но и да създаде предпоставки в България да се всеят страхове сред населението преди изборите. Някой иска ние да не бъдем приети в еврозоната, да не бъдем приети в Шенген. Някой иска да направи така, че България да бъде зависима от външна геополитическа сила, намираща се на североизток, която не само се мъчи да ни отклони от вече избрания от нас път – ЕС и НАТО, а иска и в страната да няма стабилност. И нейни помагачи в това отношение са хора, които са по върховете на българската държава. Те са нейните агенти за влияние, нейните глашатаи. Тези хора не искат да станем част от еврозоната, за да обслужат интересите на Кремъл. Виждаме имперския интерес на Русия Черно море да стане за нея вътрешно море. Тава е заявено още по времето на Петър Първи. Тези хора по върховете на държавата искат България да бъде "мека чужбина" за Путинова Русия в международен план, искат България да е по-скоро страна, политически покорна към Русия. Те искат България да се развива съгласно геополитическия план на Путин и това е причината да насаждат различни страхове у хората.
- Войната Русия-Украйна също получи малко странно измерение, след като в България гостува еврокомисар Тиери Бретон, който каза, че се надява ние да увеличим военната си продукция. А служебния кабинет обясни, че нищо конкретно не е договорено. На кого да вярваме…
- Аз, по отношение на това какво трябва да се прави относно Украйна - дали трябва да се помага, или не, отдавна съм престанал да вярвам на българския президент. Защото е ясно, че българският президент защитава руския геополитически интерес. Говоря за неговите политически изяви. Включително странния повик на държавния глава, който каза, че новото Народно събрание трябва да препотвърди решението на предишното за подпомагане на Украйна с оръжие. Аз не съм юрист, но конституционалистите могат да поразсъждават върху този въпрос как сега се иска неговото потвърждаване, след като миналото Народно събрание е взело решение, че ще помагаме с боеприпаси на Украйна в нейната справедлива битка с имперските сили на Кремъл. Добре, ние какво сме... Народното събрание на Република България е органът, който превръща в закон всяко свое решение. Дайте тогава всяко едно ново Народно събрание да преразглежда всички закони, които взема предишното. Това е очевидно проруска, прокремълска, пропутинска позиция и подкрепя инвазията на Русия в Украйна. Такива неща чуваме от служебния министър-председател и от президента. Хората разбраха вече, че всяко временно нещо – като служебния кабинет, у нас се превръща в постоянно. Това е пагубно.
- Смятате ли, че ще има кабинет след изборите на 2 април, или гледаме към местните избори наесен…
- Не мога да кажа дали ще имаме кабинет, или не. Но наблюдавам много интересни взаимовръзки между президента Румен Радев и Бойко Борисов. За всички е ясно, че двамата имат общ враг - това са ПП и ДБ. Ясно е, че ГЕРБ искаха да разцепят ПП и ДБ. Но е интересно защо президентът се включи в тази игра. В крайна сметка той също стана участник в тази игра и очевидно помага на Борисов. За мен нещата са много прости.
В момента президентът прави всичко възможно, за да може ГЕРБ да е победител на тези избори.
Ако това стане, вероятността за кабинет е малка, а това води до по-голяма вероятност Радев да продължи да управлява със служебни кабинети до местните избори. Това става абсолютно реално и това за президента е супер. От друга страна какво наблюдаваме в поведението на Бойко Борисов. Той някак изведнъж прояви готовност веднага, на момента ако трябва, да гласува всеки един закон, свързан с ограничение на правата на главния прокурор. И защо е така, след като очевидно Борисов е поставен между чука и наковалнята? Нали го чухме да говори колко пъти е ходил в американското посолство да пие кафе. Това не е случайно, защото е много вероятно неговото име да се появи в третия списък „Магнитски“. Също така Борисов съзнава, че ако изпълни своя ангажимент по отношение на съдебната реформата - като лидер на ГЕРБ, е много вероятно да се сблъска челно с главния прокурор. И тогава е много е интересно какво ще се случи, защото Борисов от една страна го натискат партньорите, а от друга страна са отношенията му с главния прокурор. Явно главният прокурор му напомня, че са се разбрали и не бива да развалят омертата....Но има и още нещо. Чуваме Борисов да казва, че веднага е готов да гласува всичко в парламента. И тук е разковничето. Някой, според мен, много добре му е обяснил на Борисов, че така написаните и предложени промени в Закона за съдебната власт, касаещи най-вече възможността за контрол върху решенията и действията на главния прокурор, няма да минат през Конституционния съд. Каквото и да бъде прието в Народното събрание, след това ще бъде пратено в Конституционния съд, където ще бъде ще бъде обявено за противоконституционно. Тогава Борисов ще каже, че си е изпълнил ангажимента и хората му са гласували промените, но тези некадърници, които са ги писали промените, те са виновни, че Конституционният съд не ги е одобрил. Затова трябва целта на реформаторите в новия парламент да не е просто промяна в законодателството, а целта трябва да е създаване на конституционно мнозинство, което да реши въпроса на ниво Конституция.
Единственото реално и работещо решение е да стане така, че да се махане длъжността главен прокурор. Както е било у нас до 1947 година.
Това е предложение на гражданската инициатива "Правосъдие за всеки". Махаме тази съветска длъжност главен прокурор и нещата стават други. Иначе какво? Даже и да се смени Иван Гешев – какво... Кажете ми кой ще бъде следващият главен прокурор, който трябва да защитава държавния интерес… В прокуратурата години наред задкулисието е назначавало много свои проксита и то има там много резерви. Затова е по-добре да си реши въпросът генерално, а това решение е лесно и в него има стратегическа дълбочина. Ако се махне фигурата на главния прокурор, това ще позволи на институциите в България да заработят по-нормално. За целта е необходима конституционна промяна. Това трябва да е целта пред новите народни представители, защото при всяка друга цел - Борисов ще ги надиграе.