Дали в сравнение с предишните избори, когато още след края на вота по-скоро се знаеше, че няма да има редовно правителство, в момента сме в по-оптимистична ситуация. И как да гледаме на „закачките“, които се чуват от Северна Македония за македонско малцинство в България… Пред ФАКТИ говори Борис Ячев, лидер на партия Консервативна България.
- Г-н Ячев, ставаме свидетели на прекалено чести избори, а тази политическа нестабилност май ще продължава. Какво показа за вас вотът на 2 април?
- Обществото продължава да бъде разделено. Това показа вотът. Също така се видя, че доверието към големите партии продължава да се срива. Фактът, че нито една от големите партии не успя да направи такъв резултат, какъвто е регистрирала само преди няколко години, да достигне до психологическата граница от 1 милион избиратели като подкрепа, показва, че партиите са в много сериозна криза. Това, че вървим от избори в избори, само допринесе за сериозната ерозия на политическата система. Но онова, което най-много разколеба доверието на избирателите, е, че кандидатите за парламента не успяха да убедят хората, че имат решения , които ще ги изведат от кризата. Посланията, с които излязоха партиите, бяха по-скоро ориентирани външно-политически: За НАТО и ЕС- против НАТО и ЕС, подкрепа за Украйна - и ненамеса в конфликта... В същото време се избягваха горещите теми, които касаят битието на българина - инфлация, цени, заплати, данъци. Това са теми, които не присъстваха в посланията на политическите партии! Защо? Защото се видя , че партиите нямат решения за тях.
- Борисов отвори вратата, но ПП май „няма да влязат“… Първият и вторият, поне на думи и към този момент, няма да се обединят. Какъв хоризонт отваря това…
- Борисов отвори всички врати, във всички посоки и покани за разговори всички партии, които ще присъстват в следващо Народно събрание. Проблемът в отварянето на вратите е да не стане сериозно политическо течение и то да доведе до политическа простуда. Казвам го с усмивка, разбира се. Борисов отвори вратата, но да не стане само течение… Виждаме, че най-голямата политическа сила търси подкрепа на всяка цена. И това се налага от осъзнаването, че при още едни извънредни избори доверието в партиите ще се срине окончателно. Разколебава се и доверието в България от страна на европейските ни партньори. Вижда се, че тази нестабилност у нас се използва много умело и от ръководството на Р Северна Македония, които започнаха все по-категорично да поставят условия към нас. В Скопие виждат, че липсва редовно избран кабинет, който да разчита на сериозна парламентарна подкрепа, и използват момента.
- Може ли да видим парламент, в който да има няколко различни коалиционни правителства…
- Фактът, че се отправя покана към всички, е само едната страна на въпроса. Важното е да се види около какво ще бъде създадено това обединените, защото вече се заговори за ,,политически сговор." А самата дума сговор означава, че някой се наговаря за нещо зад гърба на останалите. Че някакви фактори се събират за нещо, но срещу нещо друго. Дано този сговор на политическите парти да не е срещу интереса на българското общество, срещу българския народ. Да, заговори се за диалог, но отново се поставят условия- първо правителство и едва след това бюджет и програма...
- И за бюджета се говори …
- Темата за бюджета е основополагаща, защото липсата на бюджет е едно от най-важните неща, които последният парламент не успя да реши. Липсата на бюджет води до една политическа блокада и до финансов колапс. И затова е странна този позиция - от една страна правиш покана за правителство, а от друга страна отказваш да говориш за бюджет и за програма. Ако не се стигне до политическо съгласие на база приоритети за решаване на проблемите в обществото, в хората ще остане една горчивина, че нещо там са се разбрали политиците, но то не е в полза на хората.
- Споменахте темата за Северна Македония. Чуваме послания от властта, че вече се мисли за вписване на българите в Конституция на страната, а в същото време виждаме, че се закриват български клубове. Какво е това…
- Това е вследствие на факта, че нямаме ясна и категорична политика към Северна Македония. Трябва кардинално да бъде променена тази поза на „вечно съгласие", която се демонстрира от нашите управляващи, която ни се налага и от европейските ни партньори. Всичко се направи като отстъпки през последните години, но не доведе до нищо позитивно за България. Северна Македония продължава да възприема българската отстъпчивост като проява на слабост. В същото време виждаме в Северна Македония една интересна „еволюция на претенциите“ към нас - от присвояване на исторически личности, през преписване на част от българската история, култура и традиции, та чак до търсене на „македонско малцинство“ у нас. Заяви го ясно като претенция техният премиер Ковачевски. И много е вероятно да поставят условието за взаимно признаване на малцинства и у нас, и при тях.
- Като вид дипломатически ход…
- Да, нещо такова. Този въпрос вече бе поставен след 1993 година от нелегитимната и противоконституционна организация ОМО „Илинден“. Има няколко решения на български съдилища, че тази организация е нелегитимна. Сега също се направи опит, когато се откри македонският клуб в Благоевград с името „Никола Вапцаров“, да се ,,зомбира" отново дейността на тази останала назад в историята организация. Това е форма на натиск върху българските политици, за да бъдем ние по-отстъпчиви по отношение на основното изискване, което бе записано във Френското предложение - вписването на българите като държавотворен народ в Конституцията на Северна Македония. И сега усещаме как се върви към варианта – след като вие не искате да признаете „македонско малцинство“ и ние не искаме и не можем. За пореден път македонците ни извиват ръцете... А с времето са доказали, че това го умеят...