- Честит празник, генерал Шивиков! Как се чувствате днес? Как усещате празника? Какво е за Вас Денят на Българската Армия? Вие лично как ще отпразнувате този ден?
- Благодаря за поздравленията относно празника на Българската армия! Винаги се вълнувам и изживявам истински този ден – Денят на храбростта и празник на БА, защото този ден събира в едно цяло всички български мъже и жени, заклели се безкористно да служат на своя народ и Родина. Този ден освен, като ден на признателност и почит към безбройните знайни и незнайни сънародници, дали живота си в мир и бран за отечеството, той е и ден на благодарност към днешните колеги, които служат с чест, достойнство и самоотвержено. В днешно време българската армия остава единствената институция, която се радва на постоянна обществена подкрепа, институцията в която най-много вярва нашият народ. Причината според мен е, че нашата армия с човешкия си потенциал е истинска и неразделна част от народа. Това са синовете и дъщерите на българското семейство. Те са винаги готови и се притичват на помощ веднага на изпадналите в беда сънародници. Редно е днес да си спомним с благодарност за навременната помощ на бедстващите жители от карловските села, за почти ежеседмичната авиационна подкрепа и животоспасяваща евакуация на крайно тежки медицински случаи. Съдействие при гасене на пожари и пътно – транспортни произшествия. С едно изречение българската армия е навсякъде, където и когато има нужда от нея. Аз ще бъда сред хората на площада, които ще се радват, но и гордеят със своята армия, а след това ще се видим с колеги да почетем празника.
- С какво трябва всеки един българин да се гордее на този ден?
- В това превратно време, когато народът ни е обезверен в утрешния ден смятам, че именно всеки един българин трябва да вярва, да се гордее и да бъде сигурен в българския воин, защото българската армия е на първо място наша, българска, а след това и част от коалиционен формат. Армията е единственият сигурен стълб на държавността ни, въпреки погрома, който ѝ нанесоха нашите родни политици под чуждо давление.
- Какво трябва да знаят достойните българи за българската армия?
- Не само достойните българи, а всеки един сънародник и особено българската младеж трябва да знаят, че България не може да съществува без своята армия, че тя е пазителят на българщината, че българската армия няма загубена битка и че няма пленено нито едно бойно знаме. В този контекст бих призовал нашите наследници, младежта на България, да не се подават на чуждо влияние и внушения от разни НПО, че е архаично да имат отделен учебен предмет, в който да изучават историята на БА и нейните подвизи, но и да придобиват знания и умения, на които могат да ги научат само колегите. Това важи с особена сила, след като волунтаристично беше премахната задължителната военна служба от 01. януари 2008 година. Всякакви други мнения считам, за национално предателство и целенасочено обезродяване на бъдещите поколения.
- Свети Георги и българската армия – какво ги обединява според вас?
- Свети Георги и нашата армия са дълбоко вплетени още от деня на нейното възстановяване след 5 вековното турско робство. Първото българско знаме с изображение на светеца е принадлежало на българските доброволци, сражавали се на страната на руската армия през Кримската война. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Ние трябва да се гордеем и с още един факт, че Самарското знаме, което е дарено от Русия на българските опълченци и се явява първото бойно знаме в най-новата ни история, което е наградено с орден за „Храброст“. С указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).
През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление. След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - деня на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден, като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.
- Генерал Шивиков, Вие неведнъж сте спряган като отцепник от армейските редици. Какъв коментар ще дадете на онези, които петнят името Ви?
- Това е абсолютно погрешно мнение и ще се аргументирам. Съвсем осъзнато в тийнейджърска възраст взех решение да се отдам на военната служба след немската езикова гимназия в Пазарджик. Служих в редовете на БА от 1982 до 2015 година и колкото и нескромно да звучи смятам, че служих достойно. Извървях пътя от курсант до бригаден генерал благодарение на волята ми, знанията, уменията и отдадеността към службата без протекции, но съм безкрайно благодарен на родителите ми, семейството ми – съпругата и децата и разбира се на хилядите колеги, с които сме споделяли несгодите на военната служба от войника до генерала. За огромно съжаление бях предаден в края на службата и необосновано омаскарен, но има справедливост и както се казва истината възтържествува. Естествено остана болката в мен, но аз никога няма да се отрека от армията и колегите. Поради това, че не се страхувам да казвам истината и да превивам пред когото и да било гръб явно съм неудобен за малък кръг лица, които се опитват да ме очернят. Смятам, че любовта ми към българския род и Родина ми дават сила и увереност да се справям с предизвикателствата и да се гордея, че съм БЪЛГАРСКИ офицер, бригаден генерал, а не натовски, защото България е само една и вечна.
- С каква армия разполага реално България? Каква е силата на българската армия?
- Обществото трябва да знае с каква армия разполага България. Днешната армия е малобройна с чувствителен некомплект от личен състав, немодернизирана, средно мобилна и перманентно страдаща от недофинансиране и сериозни затруднения по всестранното ѝ осигуряване. За всичко това е виновен политическият ни елит от годините на прехода, който целенасочено вземаше и продължава да взема решения, които са пагубни за армията. Трагедията е освен в некадърността им да вземат правилните решения, но и че самите решения са им разпоредени от външни сили. Отнето е правото на хора, които са истински експерти в областта на военното дело да дават предложения за развитието на армията. Това право е присвоено от политически лаици, като голямата част от тях не са служили и нямат елементарни знания за армията. Силата на днешната армия се крие в личния състав, защото колегите въпреки ненормалната ситуация дават всичко от себе си да поддържат наличната бойна техника в добро състояние и боеготовност. Те притежават необходимите знания, умения и способности и Ви уверява, че ако се наложи ще защитят Родината, въпреки намесата на политическия елит.
- Как ще коментирате интерпретациите, че България е дала оръжие на Украйна. Наистина ли страната ни е предоставила оръжие на Украйна?
- Тук няма интерпретации. Кирил Петков сам се похвали как са измамили българската общественост и както се казва от първия ден на Специалната военна операция са предоставяли оръжие, боеприпаси и гориво за Украйна. В последствие има решения от предходните парламенти за безвъзмездна военна и военно-техническа помощ. Сегашният служебен министър на отбраната в поредица от интервюта е информирал, че всичко, което е взето като решение и поискано от Украйна е предоставено. Но всичко това е за сметка на БА, защото свалените от въоръжение бойна техника, оръжие и боеприпаси не са заменени с нови такива и по този начин са застрашени бойните способности.
- Трябва ли България изобщо да взима страна и да се намесва във войната в Украйна?
- Моето мнение е категорично против. Ние като страна и народ кръвно, духовно и културно свързани както с Русия, така и с Украйна не трябва да вземаме страна в конфликта, предоставяйки на едната страна бойна техника, оръжие и боеприпаси, защото по този начин вземаме страна и индиректно ставаме участници в братоубийствения конфликт, който наричам гражданска война. За съжаление политиците ни пак взеха неправилното решение и пак сме на страната на губещите. Ще ни докарат поредната национална катастрофа. Мантрата, че сме членове на ЕС и НАТО не ни отнема суверенното право да вземаме онези решения, които произлизат от националния ни интерес.
- Имате ли информация на кои държави страната ни продава оръжие?
- Тази информация е общодостъпна. От нашия ВПК са купували оръжия американски, британски, полски и румънски фирми, след което същите са го предоставяли на Украйна. Всичките тези страни надали имат крещяща нужда от българските оръжия. Това е за успокоение на гузните души за някои български политици, че не продаваме директно на Украйна. Ние даряваме директно смърт.
- Вашето мнение за изминалите наскоро избори? Народът се умори да гласува, Вие не се ли изморихте? Доволен ли сте от резултатите?
- Естествено, че не съм доволен от резултата. За мен този парламент е нелегетимен и няма правото да изразява народната воля. Ако направим анализ на резултатите ще установим, че представителността на парламентарните партии е под 10 процента. Народът не е изморен от изборите, но е отвратен от партиите и по специално от лидерите им. Имаме тотално срастване на политическите партии, медии, всякакви експерти, обслужващи партиите и мощна подкрепа от олигарсите. Измамата е повсеместна. Няма справедливост и възможност за свободен избор. Сегашният парламент стартира с 5 процента одобрение и виждаме, че вече месец текат пазарлъците за разпределение на порциите на властта. Тези народни избраници се превърнаха в обществени паразити.Всичко това отблъсква избирателите, но за съжаление е в интерес на политическото статукво.
- Няколко думи за новите избраници на президента за кабинета?
- Според мен те вече не са нови и както се очертава ще се упражняват в управлението на страната още дълго време. Тревожното е, че не са ясни критериите по които са назначени и се наблюдават ясни зависимости към определени кръгове т.е. подменихме чуждите кадри с нашите кадри.
- Ако сега ви дам микрофон и ви кача на една трибуна, точно днес, в Деня на българската армия какво ще скандирате?
- Това вече е предизвикателство, но на първо място бих се обърнал към народа, за да го попитам къде избяга храбростта му, нима забравихме нашите предци, нима не се поучихме от грешките си и забравихме ли си историята? Бих ги призовал да бъдат възторжени идеалисти, смели до безумство, влюбени в България до фанатизъм, честни до самопожертване, както ни закле полковник Борис Дрангов.
- За финал – Вашето обръщение към българският народ и днешните управници в този значим за страната ден – Денят на българската армия....
- На финала искам да поздравя с Денят на храбростта и празника на Българската армия всички колеги бивши, настоящи и бъдещи с пожелания за здраве, отдаденост в службата към Родината и да носят с чест и гордост пагоните на раменете си, защото е привилегия и отговорност за истинските българи да защитават Отечеството!
Българският народ заслужава уважение и признателност и никой няма правото да го обижда. Вярвай и се уповавай на българската армия, народе! А към днешните управници, ако не се осъзнаете и не започнете да служите на народа, към който сте се заклели заслужавате само едно – народното презрение!
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД