Няма да имате нищо, но ще сте щастливи

Времето е ценен ресурс и както всеки ценен ресурс не е редно да принадлежи на простолюдието. Знам, че сега някой умен красавец търка лапи, защото твърдо си е въобразил, че като взима добра заплата не е простолюдие. Защо греши няма да обяснявам. За това си има изкуствен интелект.

Та, времето не ни принадлежи. Присвоено ни е. Толкова го нямаме, че нямаме време да си отгледаме децата. Децата са превърнати в лукс или в боклук. Зависи от социалния ъгъл. Нормата е, че за да имаме деца трябва да притежаваме пари. А за да имаме достатъчно пари трябва да работим до побъркване и да се прибираме по тъмно. Говоря за нормалните хора без да визирам курвите, крадците, онези от другия социален ъгъл и глупаците.

Плащаме да не виждаме децата си за да можем да работим за да имаме пари, с които да плащаме да не виждаме децата си. Парадокс.

Колкото и да ви обясняват, че парите не ви достигат защото сте мързеливи, нефелни и лоши работници – не вярвайте. Осъзнавате ли, че само с една политическа хватка, за която дори няма да чуете вие персонално можете да загубите десетки хиляди левове. С един министерски подпис може да се изтрие година от животът ви. Вярно, тези пари не са във вашия джоб, но са някъде там и се водят ваши. Не са на онези с костюмите. Не са и на корпорациите. Не са и на чужди държави. Най-много да чуете по новините, че поредното правителство е подписало договор или споразумение без никой да ви обясни, че това е изяло още няколко години от животът ви. Става за секунди.

Между ТВ шита, в който силиконови курви готвят кралски скариди ще чуете, че сме затворили някой завод, ТЕЦ или блок на АЕЦ. И след месец ще получите двойна сметка за ток. Тогава леко ще усетите за какво иде реч. Но с тези неволи сме свикнали. Дотук що-годе се оправяме. Обаче идва голяма беля. Толкова едра, че всяка няколко милиардна кражба ще ни изглежда смешна. Говорим за загубата на валутата ни. Промъква се все едно е някакъв национален празник. Все едно желаем, че и се борим това да се случи.

Когато това стане ще трябва да плащаме за обяда на корпоративна Европа за последния половин век. Сметката е огромна и забравете за житейските глезотии като отглеждане на деца. Пък и хората вече са ни го казали – Няма да имате нищо и ще сте щастливи. Само ще добавя, че наистина няма да имате нищо, но ще сте щастливи само ако успеете подобаващо да се видиотите.