През извисяващи се борови гори и недокоснати ливади пътят към езерото Байкал в Южен Сибир се вие покрай гробища, където ярки пластмасови цветя отбелязват гробовете на руснаци, убити в Украйна. Далеч от Потьомкинския рай в Москва, войната е винаги видима, пише Роджър Коен за "Ню Йорк Таймс".
На източния бряг на езерото, където белокрилите чайки се гмуркат в стоманеносинята вода, 35-годишната Юлия Роликова управлява хан, който служи и като детски летен лагер. Тя е на около 5600 км от фронта, но въпреки това войната отеква в семейството и в главата ѝ.
"Бившият ми съпруг искаше да се бие - той твърдеше, че това е негов дълг", каза тя. "Казах: "Не, имаш дъщеря на 8 години и е много по-важно задължение да бъдеш баща за нея."
"Хората умират там в Украйна за нищо", каза тя.
Той най-накрая разбра и остана, каза ми тя с поглед, който казваше: Моят е просто още един обикновен руски живот. Това означава животът на самотна майка в страна с един от най-високите нива на разводи в света, нация, потънала в неразрешима война, воюваща със съседна държава, която президентът Владимир Путин смята за измислица, където десетки милиони руснаци, както и самата тя, имат семейни, културни и исторически връзки.
Прекарах един месец в Русия, страна, голяма почти колкото Съединените щати и Канада взети заедно, в търсене на улики, които биха могли да обяснят нейното националистическо залитане в непредизвикана война и настроението ѝ повече от 17 месеца във война замислена като светкавичен удар, само за да се превърне в продължителен кошмар. Войната, която преобрази света радикално, вече е отнела 200 000 живота от 24 февруари 2022 г., приблизително разделени между двете страни, изчисляват американските дипломати в Москва.
Докато пътувах от Сибир до Белгород на западната граница на Русия с Украйна, през предизвикващата световъртеж необятност, открих страна, несигурна относно посоката или значението си, разкъсвана между славни митове, които Путин е култивирал и ежедневна борба за оцеляване.
По пътя се сблъсках със страх и пламенна войнственост, както и с упорито търпение за дълга война. Открих, че Homo sovieticus далеч не е изчезнал, а е живял в модифицирана форма, заедно с навиците на раболепие. И така, с помощта на безмилостната пропаганда по държавната телевизия, старата книга на Путин - пари, създаване на митове и заплаха от убийство - се е запазила.
Но чух и амбивалентни гласове като този на Роликова, заедно с някои, повдигнати в открито несъгласие, особено от млади хора в страна със силно разделение между поколенията.
Именно това безпокойство, това нетърпение към привидната непоследователност на войната и към безгрижието на привилегированите в Москва и Санкт Петербург оформиха фона на краткотрайния бунт, воден от Евгений Пригожин, основателят на групата Вагнер, в края на юни. Не напразно той нарече своето въстание "марш за справедливост".
"Това, че Пригожин се разбунтува, беше симптоматично за много социални проблеми, но начинът, по който той напредна безпрепятствено към Москва, също демонстрира нервност относно това дали всички армейски части ще се бият", каза Александър Баунов, старши сътрудник в Центъра за Евразия на Карнеги Русия. "Путин явно не искаше да даде заповед за стрелба, защото не беше сигурен, че ще бъде изпълнена."
Превръщането на Пригожин в мъченик беше твърде рисковано в краткосрочен план и по други причини. Ролята на Вагнер в избягването на прибягването до непопулярна военна служба чрез вербуването на много хиляди престъпници, за да поемат тежестта на тежките битки в Украйна, беше от решаващо значение. Ако 70-годишният Путин не мигна, той със сигурност трепна.
И все пак, след 23 години начело на Русия, властта на Путин все още е твърда, докато битките в Южна и Източна Украйна се засилват. Той научи отдавна, наистина от началото на управлението си през 2000 г., че, както се изрази авторката Маша Гесен, "войните бяха почти толкова добри, колкото и репресиите, защото дискредитираха всеки, който искаше да усложни нещата".
Той винаги е използвал войната - в Чечня, в Грузия и в Украйна - за да обедини руснаците в опростените митове за национализма и да ги накара да стигнат до опростеното заключение, че неговото все по-репресивно управление е толкова важно, че трябва да бъде вечно.
Все пак, доколкото е възможно, войната трябва да бъде невидима, прогонена на места като Улан-Уде, близо до езерото Байкал, недалеч от монголската граница. Това се постига отчасти чрез плащане на новобранците около 2500 долара на месец, огромна сума в регион, където месечната заплата е около 500 долара.
"Парите са основната причина хората да се бият", каза Роликова. "Договорите, които се предлагат на доброволците, са невъобразими за нашите стандарти."
Но всичките пари, с които Путин обсипва най-отдалечената Русия, само изострят усещането за войната. Това е изписан на уплашените лица на новобранци, които се подреждат на летището за полети до Москва, а оттам по суша до Ростов на Дон и в Украйна. Намира се в прясно обърнатата пръст на гробищата, където са положени млади мъже. Витае във въздуха, това е една пелена от ужас.
Партньорът в живота на най-добрата приятелка на Роликова е убит в Украйна през февруари, оставяйки приятелката с две малки деца. Полубрат ѝ е избягал в Грузия. Дядо ѝ е от района на Донецк в Украйна, семейна връзка, която усложнява нейната мъка.
Роликова гледа към огромното блестящо езеро, което съдържа повече от 20% от прясната вода в света. Вятърът изведнъж се усили; чайките удряха силно с криле, за да останат неподвижни. Тя каза, че се е опитала да извлече мъдрост от природата, намирайки в нея убежище от сътресенията на войната.
Поне заради дъщеря си Валерия Роликова се надява войната да приключи до две години. "На нас се казва една истина, на тях се казва друга истина", каза тя. "Но защо трябва да се избиваме един друг, както през Първата световна война?"
Новият цар на Москва
В Москва, един свят далеч от Улан-Уде, западните санкции изглежда са имали малък ефект отвъд магазини като Dior, които имат табели с надпис "Затворено по технически причини" и комичното преименуване на напуснали западни фирми, като "Звезди", за Starbucks.
Метрото е безупречно; ресторанти, предлагащи популярна японско-руска фюжън кухня преливат; хората правят безконтактни плащания за повечето неща, използвайки телефоните си; има абсурдна концентрация на луксозни коли; Интернет работи безупречно, както и в цяла Русия.
Войната не се вижда никъде, освен в билбордовете на Министерството на отбраната и доскоро групата Вагнер на Пригожин (сега с несигурно бъдеще), които се опитват да привлекат новобранци с лозунги като "Героите не се раждат, те стават герои."
Те могат да бъдат намерени до множество нови високи сгради с английски имена като Trendy Towers или High Life. Въпреки всичките усилия на Путин да охули Запада, той все още живее в руското въображение като химера на хладнокръвие.
За първи път посетих Москва преди четири десетилетия, когато беше град лишен от първични цветове, който живееше в бедността на комунизма. Гледайки Москва днес, е възможно да разберете защо Путин спечели толкова голямо уважение от своите сънародници. Той отвори Русия, само за да я затвори отново за Запада; той също я модернизира, като същевременно остави нишката към миналото на Русия непрекъсната.
Седнал в кафене с изглед към Патриаршеските езера в един от най-тоналните райони на централна Москва, Пьотр Толстой, заместник-председател на Държавната дума и пряк потомък на великия романист Лев Толстой, излъчваше увереност, докато богата тълпа ядеше омари, раци и други вкусотии.
Когато го попитах как Русия предлага да плати за продължителни военни усилия, той отвърна: "Ние плащаме за всичко от нашите продажби на петрол в Европа през Индия."
Това беше преувеличено перчене, но имаше известна истина. Русия бързо се приспособи към загубата на европейските пазари с продажби на петрол в Азия - а Индия продаде част от него на Европа в рафинирана форма.
"Нашите ценности са различни", каза Толстой. "За руснаците свободата и икономическите фактори са второстепенни по отношение на целостта на нашата държава и опазването на руския свят".
Управлението на Путин е свързано изцяло с възстановяването на този въображаем руски свят или "Руский мир", реваншистки мит, изграден около идеята за вечна руска културна и имперска сфера, от която Украйна - нейното решение да стане независима държава, което никога не е ѝ простено - е интегрална част.
Що се отнася до бъдещето, Путин има много малко, което да каже, оставяйки хората да гадаят.
Рядко в Москва или другаде в Русия образът на Путин се вижда, освен по телевизията, въпреки че напоследък той се осмелява малко повече. Той управлява от сенките, за разлика от Йосиф Сталин, чийто портрет беше навсякъде. Няма култ към лидера в чистия вид на една фашистка система. И все пак мистерията има свой собствен магнетизъм. Обхватът на властта на Путин засяга всички.
Това е очевидно в бодигардовете, които нахлуват в луксозните московски ресторанти, за да направят място за някой "капо" или олигарх от системата, където голямото богатство идва само с цената на непоколебима лоялност към президента.
Преди всичко това е страха, който кара хората да понижават гласове и да се колебаят, преди да произнесат онази коварна дума от двумислието на Путин - "война".
Кремлинологията на Студената война беше заменена от също толкова трудното преследване на опити да се проникне в пълната непрозрачност на Кремъл, за да се прочетат мислите на един нов цар, Путин, сега в есента на своето управление.
Репресиите станаха жестоки и войната, която Путин започна в Украйна, се води с почти пълна липса на безпокойство за последствията от решението му, човешка черта, която Джон льо Каре веднъж описа като "основна квалификация за психопатията".
Путинизмът е постмодерна компилация от противоречия. Той съчетава мрачна съветска носталгия с мафиотски капитализъм, извратена преданост към Православната църква с разпространение на разбити семейства, свирепи атаки срещу "еднополюсен" американски свят с възобновена руска империалистическа агресия - всичко това се държи заедно от безмилостното потискане на дисидентските гласове и прибягването до насилие когато е необходимо.
Все по-обезоръжаващото явление за Русия е, че изглежда някак познато на американец или европеец, но въобще не е. Тя "работи с различен софтуер", както ми каза Пиер Леви, френският посланик. А определението за държавна тайна продължава да се променя.
Бях посъветван да не приемам документ, освен ако не е меню и дори тогава да използвам QR код, за да поръчам храна, когато е възможно.
Истинските "вярващи" на Путин
Пет часови зони от Москва, полуразрушена въглищна електроцентрала от съветската епоха бълва дим над покривите от гофрирана ламарина на скромни дървени къщи в Улан-Уде. Бюст на главата на Владимир Ленин, най-големият в света, тежащ 42 тона, все още се извисява над централния площад на този град с повече от 400 000 души.
Сега тази тиха столица на руската република Бурятия, център за производство на самолети и хеликоптери, който беше затворен за чужденци по време на Студената война, се оказва въвлечена в друга война срещу Запада, чиито корени са в разпадането на Съветския съюз на Ленин.
Александър Василиев, 59-годишен, икономист, се канеше да се върне на далечния фронт за второ турне, след като подписа един от онези договори за 2500 долара с Министерството на отбраната.
През декември украински снаряд уби най-близкия му приятел Виктор Прилуков близо до Соледар, в Източна Украйна. Дни по-късно Василиев е ранен от граната. "Аз не съм много добра птица", каза той. Той се завърна в Сибир с раздробено рамо, недоизлекувано.
"Разбира се, парите са добри, но това не е основната причина да отида отново", каза Василиев, енергичен мъж, който редовно използва тежестите на пода в апартамента си от съветската епоха.
"Воювам от дълг към родината", каза той. "Нашите дядовци са отишли чак до Берлин през 1945 г., за да се уверят, че няма да имаме вражеска страна в съседство. Няма да позволим на Америка да направи това".
Докато Василиев говореше, часовник с циферблати с Путин и неговия сервилен понякога заместник Дмитрий Медведев го гледаше от стената на кухнята му.
"Майка ми ми подари часовника преди 10 години, защото смяташе, че ги критикувам твърде много", каза той. "Знаеш ли, нашето обичайно руско мърморене, данъци и корупция. Ние критикуваме - царете, Сталин и неговия Гулаг, Елцин - и ... приемаме".
Прегръдката на войната от други е още по-пламенна. 44-годишният Николай Вородников ме покани в своя гараж, където ремонтира и подготвя превозни средства за изпращане на фронта. Около 100 джипа и камиона вече са си проправили път от неговия сибирски гараж до Украйна.
Той се е бил в Мариупол, украински град, разбит на прах от руските сили. През април 2022 г., когато щурмува главната сграда на администрацията там, Вородников получава два куршума в гърдите. Той се възстановява в продължение на много месеци в Улан-Уде, след като получи спешна помощ.
Подобно на Путин, той вярва, че Киевска Рус от 10-ти век - включваща територия, която частично се припокрива с днешна Украйна - е родното място на съвременна Русия и че регионът винаги е съставлявал неотменимите граници на Велика Русия. Русия и Украйна са "едно тяло", казва той.
"Тялото има тумор — той е в Украйна и ние трябва да го излекуваме", каза ми той. "Туморът идва от американци, които ходят на места, на които не е необходимо. Нашата задача е ясна и ще бъде изпълнена, справедливостта възстановена, фашизмът победен."
Попитах го за Путин. "Той беше изпратен в Русия от Бог", каза той.
"Вълшебното" решение
Във време на терор голямата маса е ентусиазирана, отстъпчива, пресметлива или уплашена. Малко смели хора, напротив, се движени от вътрешен компас.
Проблемите на 39-годишния Евгений Власов започнаха в края на миналата година, когато той започна да публикува критични коментари във "Вконтакте" или ВК, руската версия на Facebook.
Висок, слаб мъж с обезоръжаваща откровеност и безстрашие, Власов, електроинженер в Улан-Уде, публикува графика от опозиционен уебсайт, илюстрираща жертвите от войната.
Той показа, че за всеки московчанин, загинал във войната, 87,5 души умират от Дагестан, най-южната република на Русия; 275 души от Бурятия, където живее; и 350 души от Тува, дом на азиатско малцинство и най-бедният регион на Русия.
За разлика от всички билбордове за вербуване, чиито изображения са почти изключително на бели етнически руснаци, непропорционално голям брой от загиналите на фронта идват от етническите малцинства в Русия, модел, потвърден от Mediazona, наред с други независими новинарски издания.
Приятелите му казаха да спре да публикува. Той не обърна внимание. Като просто никой, той смяташе, че и никой няма да се интересува от неговите антивоенни видеоклипове.
Приятели на Власов, повечето от които се възхищават на Путин, го попитаха кога за последно е гледал телевизия. Той отговори: "Спрях да гледам преди 10 години. Всичко е боклук. И затова имам различно виждане."
Какво виждане е това?
"Бях ядосан", каза той. "Просто не разбирах защо трябваше да атакуваме Украйна миналата година. Нямаше нормална причина."
Путин, твърди Власов, е загубил ориентация. Анексирането на Крим през 2014 г. премина толкова гладко, че Путин смяташе, че премахването на Украйна ще бъде лесно.
"Единственият проблем", каза Власов, "беше, че Украйна се подготвяше през цялото това време, докато приближените на Путин крадяха милиарди през цялото това време, поради което нашите войници се ровеха за чорапи".
Власов се замисли за момент. "Путин е крадец", каза той. "Войната в Украйна показа на руснаците колко пари са изчезнали, за да се построят неговите дворци."
През декември полицай се обадил и наредил на Власов да се яви в местното полицейско управление. Власов е поискал да разбере каква е причината, никой не му я дава. Той все пак отиде и го попитаха дали страницата в социалните медии, съдържаща критики за войната, е негова. Той каза, че е така.
Полицията състави доклад, в който се казва, че той е признал вината си (което той не е направил) и че ще бъде глобен с 60 000 рубли (около 630 долара) и ще бъде вкаран в затвора, ако го направи втори път.
Власов наема адвокат Надежда Низовкина, която е активна в политическата опозиция в Улан-Уде. "Аз се боря за свободата на словото, но също така се боря срещу всичко, което се случва", ми каза тя. "Според конституцията моят клиент трябва да има свободата да публикува това, което иска."
През последните шест месеца Власов се яви в съда три пъти. В крайна сметка глобата му беше намалена наполовина, след което отпадна през април, но той не е получил официално съобщение, че случаят е приключен.
С децата си на 10, 9, 4 и 2 години Власов иска да напусне Русия. Той не вижда бъдеще за семейството си в Улан-Уде. Мечтата му е да стане електротехник в Калифорния; той смята, че жена му може да си намери работа в салон за нокти.
"Путин е на власт толкова дълго, че децата не питат кой ще бъде следващият президент, те питат кой ще бъде следващият Путин", каза той. "Това не е хубаво нещо."
Власов коментира, че през 2021 г. е ходил на демонстрация в подкрепа на Алексей Навални, лишен от свобода опозиционен лидер, който миналата седмица беше осъден на допълнителни 19 години затвор при брутални условия. "Имаше много хора, които протестираха", каза той. "Подкрепата за Путин намаля."
Две години по-късно някои от неговите приятели, които протестираха, сега са поддръжници на Путин, промяна, която той приписва на "това магическо решение, донесено от войната!"
Разбрахме се да се срещнем на следващия ден на Южното гробище, на 40 минути път с кола от Улан-Уде, в борова гора. В гробищата в центъра на града вече няма място.
Разходихме се из огромното гробище, покрай мършави бездомни кучета и маси за пикник и големи букети от разноцветни пластмасови цветя, проблясващи на слънчевата светлина около новоизкопаните гробове на войници.
Цяла част от гробището на Улан-Уде е дадена за загиналите във войната.
Една възрастна двойка подготвяше гроб, изгребваше земята и я отбиваше обратно. Поставяха слой на земята до надгробния камък, който щяха да поставят.
Попитах кого погребват.
"Нашият внук."
На колко години беше?
"Деветнадесет."
Какво стана?
"Случи се Украйна."
Надгробният камък гласеше: Андрей Малих, роден на 4 май 2003 г., починал на 31 октомври 2022 г.
Докато го четох, дъщеря им се приближи, заплашвайки да се обади на вездесъщата Федерална служба за сигурност или ФСБ, ако разговорът продължи.
Повторно водене на стара война
Честването на стогодишнината на република Бурятия се проведе на 30 май в богато украсената опера в Улан-Уде под таван с фрески на съветски самолети с червени звезди и съветско знаме, украсено с образа на Ленин.
Губернаторът Алексей Циденов от партията на Путин "Единна Русия" говори в продължение на половин час, възхвалявайки 39 000 буряти, загинали във Втората световна война. След това той почете осем местни войници от настоящата война, вече издигнати до статут "Герой на Русия".
Целият театър стана, за да аплодира закачането на медали на реверите на трима от тези герои, както и на реверите на няколко ветерани от Великата отечествена война от 1941-45 г.
Това беше перфектен образ на пресиленото сливане на двете войни, което Путин се опита да създаде.
"Днес ролята на победители на нацизма отново се играе от ново поколение", заяви Циденов. "Нашата армия ще победи. През всичките етапи на историята е имало хора, които са ни пожелавали зло. Но ние преодоляхме всички препятствия."
Последва театрално представление със стилизирано съветско влияние, включващо изцяло мъжка танцова трупа, която се въртеше под химн за производството на въглища докато пееха: "ДА! ДА! ДОБИВЪТ НА ВЪГЛИЩА Е НА НАШИТЕ ПЛЕЩИ И ЦЯЛА РУСИЯ Е ЗАД НАС!"
Навън настроението не беше толкова приповдигнато.
Заплати от средно няколкостотин долара на месец означават трудно съществуване за мнозина.
Двете дъщери на Ирина Концова, 7 и 9, научиха по телевизията за смъртта на баща си, Максим Концов, 33-годишен, миналата година в Украйна. Самата тя не можа да им каже. По-голямата ѝ дъщеря Маргарита се върна от училище рано и видя съобщение по телевизията, че баща ѝ е получил наградата "Златна звезда на Герой на Русия".
Отидохме до гимназията, където двойката се среща за първи път. На фасадата е поставена нова плоча. Тя отбелязва героизма на Концов, убит в далечна земя, за да услужи на манията на застаряващ лидер.
До плочата застана експертът по горско стопанство Концова. "Не можете да разбиете руския народ", каза тя. "Особено руските жени."
Гледайки я, всичко, за което можех да мисля, бяха децата без бащи, отровното завещание на заплетената история и всички онези медали, раздадени, за да прославят кървавата жертва на войната.
"Кула на мълчанието"
За да стигнете до московския офис на Дмитрий Муратов, редакторът, носител на Нобелова награда на затворения независим вестник "Новая газета", трябва да минете покрай офиса на Анна Политковская, убита от режима на Путин през 2006 г. заради нейните репортажи за руските нарушения на човешките права в Чечня.
Нейната пишеща машина стои на бюрото ѝ, заедно с нейните очила и бележки и книга със заглавие, което обобщава безнаказаността на епохата на Путин: "История на едно неубедително разследване".
Минавате покрай снимките на шестима други журналисти на Новая газета, убити от 2000 г. насам. По различни начини те се придържаха към максимата на великия военен фотограф Робърт Капа, която Муратов цитира в речта си за приемане на Нобелова награда: "Ако вашите снимки не са достатъчно добри, не си достатъчно близо."
61-годишният Муратов седи в офис със снимка на Михаил Горбачов, лидерът, който сега е хулен от много руснаци, който отхвърли комунизма в полза на свободата на словото, свободното предприемачество и отворените граници.
Неговата перестройка и гласност от края на 80-те години на миналия век доведоха до разпадането на Съветския съюз и, мирно и мимолетно, обединиха разделена Европа в свобода. На снимката Горбачов, който почина миналата година, държи яйце.
"Той беше много внимателен с живите неща", казва ми Муратов. "Той беше фермер. Ценеше живота. Сега в нашата държава смъртта е по-важна от живота".
Последните 17 месеца приличаха на погребален марш. Правителството затвори Новая газета, заедно с повечето независими медии, скоро след началото на войната. Клон на вестника, Novaya Gazeta Europe, сега публикува в Рига, Латвия. Муратов остана в Русия, страна, "където истината вече е престъпление", както той.
Говорителите на истината - Навални, откровеният критик на Кремъл Владимир Кара-Мурза, военният критик Иля Яшин, театралният режисьор Евгения Беркович, драматургът Светлана Петрийчук и безброй други писатели и поети - са в затвора.
"Ние сме задушено общество", казва Муратов. Русия се превърна в кула на мълчанието.
Никой, твърди той, не знае какво наистина мисли страната. Знае се само, че по-старото поколение вярва в Путин с религиозна страст.
Що се отнася до младите, до 1 милион от най-добрите и най-умните заминаха от началото на войната. Муратов ми казва, че тези млади руснаци не са искали да убиват или да бъдат убити. Те не смятаха, че славата се постига чрез кръвопролития. Ако не друго, те вярват, че славата се крие в изкуството и интелекта. За да бъдат замени ще отнеме най-малко поколение или повече, смята той.
В Русия също има гневни млади хора.
В района на Белгород, близо до западната граница на Русия с Украйна, където украинските трансгранични атаки принудиха хиляди руснаци да напуснат домовете си, срещнах Иля Костюков, 19-годишен.
Миналата година той е изхвърлен от колежа заради противопоставянето си на войната, но научи достатъчно за закона, за да работи като това, което той нарича "адвокат", като основно помага на руснаци, отчаяни да избегнат или напуснат фронта на войната.
"Поставихме човек от ФСБ на върха на правителството, позволихме на бандитите да оперират и управляват, мислехме, че всичко, което се обърка, може да бъде поправено на избори", каза Костюков, "но беше твърде късно, когато хората започнаха да осъзнават - и ето докъде се докарахме!"
Под повърхността на руския живот се крие остър конфликт между поколенията. Не е ясно кога ще изригне, но изглежда възможно един ден да стане.
В Москва попитах Муратов какво е накарало Путин да нахлуе така безразсъдно в Украйна.
"Той разви пълно презрение към Запада", каза Муратов. "Всички тези лидери и политици щяха да дойдат в Москва и да отидат на гроба на Политковская сутринта и да говорят за човешките права с представители на гражданското общество, а след това щяха да се видят с Путин и да подписват сделки за петрол и газ."
"След като напуснат офиса", каза той, "Путин щеше да ги купи - бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, бившият френски премиер Франсоа Фийон - всички те бяха щастливи да вземат парите на Путин. И така, той заключи, че всички тези западни приказки за ценности са боклук".
Путин, според Муратов, също е стигнал до друго заключение: западните сили са използвали периода на постсъветска слабост на Русия, за да подкопаят славата на Червената армия, която си проправи път към Берлин на Адолф Хитлер през 1945 г. Всъщност Западът, според него, е обидил 27-те милиона съветски жертви във войната, сред които и по-големият брат на Путин. Баща му е тежко ранен.
Западът бил направил това, като е разширил НАТО на изток към границите на Русия, неизпълнено обещание, според Путин.
"И така, Путин реши да печели отново вече завършилата Втора световна война", каза Муратов. "Той реши да защитава резултата от тази война. Ето защо ни казват, че се борим срещу нацисти и фашисти".
Чудотворният безкръвен край на съветския тоталитарен комунизъм и падането на Берлинската стена през 1989 г. в крайна сметка не бяха безкръвни.
Нова държавна идеология
За Путин войната има разширен характер, превръщайки се в кулминация на цивилизационна война срещу Запада. Може да се развие в Украйна, но враговете си Москва вижда отвъд.
Съединените щати, Европа и НАТО сега постоянно се идентифицират като източници на "откровен сатанизъм", според неотдавнашните думи на Сергей Наришкин, директор на руското външно разузнаване.
Тъй като е идеологическа, войната е двойно неразрешима. "В момента няма основания за споразумение", каза ми Дмитрий Песков, говорител на Кремъл. "Ще продължим операцията в обозримо бъдеще."
Антизападните хули са придобили фантасмагорични размери. Това е част от възникваща държавна идеология, която определя курс за вероятно много десетилетия на конфронтация.
Тридесет години след като Русия - в разгара на пламенните либерални надежди от 90-те години - прие конституция, чийто член 13 гласи: "Никоя идеология не може да бъде провъзгласявана за държавна идеология", Русия на Путин се устремява към нова официална идеология на консервативни ценности.
Възможността за изменение, отменящо член 13, беше повдигната от министъра на правосъдието Константин Чуйченко, наред с други.
Тази антизападна идеология се основава на православната църква, отечеството, семейството и "приоритета на духовното над материалното", както е посочено в указа на Путин за духовните и морални ценности, издаден през ноември.
Врагът, както се провъзгласява, са Съединените щати и "други неприятелски чужди държави", които имат намерение да култивират "егоизъм, всепозволеност, неморалност, отричане на идеалите на патриотизма" и "разрушаване на традиционното семейство чрез насърчаване на нетрадиционни сексуални отношения."
Ако по време на Студената война Западът беше представян като кошмарния дом на безмилостния капитализъм, сега, както го вижда Русия, той е домът на промените в пола, яростта на драг кралиците, варварските дебати за пола и превземането на LGBTQ+.
"Колко дълго Русия трябва да толерира открита война от Запада, използвайки украинско месо", попита в интервю Сергей Караганов, руски експерт по външна политика с добри връзки.
"Има висок риск от ядрена война и той се увеличава", каза той. "Войната е продължителна кубинска ракетна криза, но този път със западни лидери, които отхвърлят нормалните ценности като майчинство, родителство, пол, любов към родината, вяра, Бог."
Тази едва завоалирана руска ядрена заплаха е част от безмилостната атака срещу Запада. От края на март до май Русия сигнализира, че е започнала нова фаза на откровена конфронтация.
При първия арест на чуждестранен кореспондент след Студената война Евън Гершкович от The Wall Street Journal беше задържан по обвинения в шпионаж, които категорично се отричат от правителството на САЩ и неговия вестник. Четири месеца по-късно той лежи в московския затвор Лефортово.
Англо-американското училище в Москва, институция в основата на руско-американското сътрудничество от почти 75 години, затвори завинаги на 12 май след съдебно решение и обвинения от местен вестник, че пропагандира ЛГБТК ценности.
Путин без съмнение ще използва безмилостно тази идеологическа атака и войната в Украйна в навечерието на следващите президентски избори в Русия през март 2024 г. Неговото преизбиране, почти неизбежно, ще бъде за шестгодишен мандат с възможност за подновяване.
"Нашите президентски избори всъщност не са демокрация, това е скъпа бюрокрация", каза Песков. "Путин ще бъде преизбран следващата година с повече от 90% от гласовете".
Единственият път, когато популярността на Путин спадна, беше през септември, когато беше наредена частична мобилизация. "Видяхме най-големия спад в подкрепата за Путин от 30 години на социологически проучвания", каза ми в Москва Денис Волков, директор на Левада център, единственият голям независим социолог в Русия. "Изведнъж войната беше тук!"
Рейтингът на одобрение на Путин падна до около 50% от 80%, според Левада, която се фокусира върху анкетите от врата на врата. Оттогава подкрепата за Путин се върна до около 80%, доколкото може да се вярва на проучванията в настоящата среда.
Като настоява, въпреки всички доказателства, че Украйна е нация, управлявана от фашисти и нацисти, и като внушава, че Западът иска Украйна да бъде още един дом на морален разпад, променящ пола, Путин успешно превърна войната на агресия в отбранителна война, от съществено значение за спасяването на Русия от онези, които възнамеряват "да разкъсат нейната физическа и морална структура".
"Това, което виждаме, не е премереният език на властта от десетилетия", каза Баунов, сътрудник в Евразийския център Карнеги Русия. Това е като говорене на "революционери и произлиза от голяма световна сила с ядрен арсенал."
Путин, Романтикът
В тази късна епоха на Путин действа огледален ефект. Обвиненията, които отправя към Запада и Украйна - агресия, фашизъм, ядрени заплахи - се превръщат в негови собствени действия. Разбитият на прах от Русия Мариупол през 2023 г. не прилича на нищо повече от сринатия от нацистите Сталинград (сега Волгоград) през 1943 г.
Отмъстителната треска, кипяща в руския лидер, достигна връх в навечерието на войната в Украйна. По-специално загубата на Крим при разпадането на Съветския съюз беше гнойна рана поради широко разпространеното мнение в Русия, че това е основна част от историята на страната.
"Путин беше обсебен от някаква справедливост, но така, както той сам я виждаше", каза Алексей Венедиктов, чиято популярна радиостанция "Ехото на Москва" беше затворена скоро след началото на войната. "Той ми каза през 2014 г. "Може да не ти харесва анексирането на Крим, но това е".
Венедиктов казва, че познава добре Путин. Той вярва, че всички, включително и той самият, са разбрали погрешно руския лидер.
"Не видяхме Путин, който е на историческа мисия за отмъщение. Мислехме, че е корумпиран човек от бедно семейство, който иска яхти, дворци, момичета и пари. Не видяхме офицера от КГБ, който смяташе загубата на Съветския съюз за несправедлива. Мислехме, че е циник. Всъщност той беше "романтик"."
Национализмът не е фашизъм, но е съществен негов компонент. Неговата вечна същност е обещание да промени настоящето в името на илюзорно минало, за да изкове бъдеще, неясно във всички отношения, с изключение на неговата слава.
"Историята за Путин е инструмент за формиране на текущите събития. Той абсолютно не се интересува от историческата истина", каза Олег Орлов, водещ правозащитник повече от три десетилетия начело на Мемориал, който беше закрит през 2021 г.
70-годишният Орлов сега е съден за "публични действия, насочени към дискредитиране на използването на въоръжените сили на Руската федерация". Грозят го до три години затвор.
В продължение на години режимът на Путин използва всички средства, за да даде нова енергия и да пренасочи историята. Тематичните паркове "Моята история" се разпространяват, за да напомнят на руснаците за техния героизъм, от съпротивата срещу монголите през 13 век до нацисткото нашествие. Децата се индоктринират чрез уроци и извънкласни дейности, изградени около военни теми.
Шествието на милиони руснаци, носещи образи на своите мъртви предци на паради в цялата страна, се превърна в част от честването на Деня на победата на 9 май, отбелязвайки руския триумф във Великата отечествена война. Тази година обаче, на тиха церемония, тези така наречени събития на Безсмъртния полк бяха премахнати.
"Може би е имало страх в Кремъл, че някой ще марширува със снимка на син, убит в Украйна", ми каза Геза Андреас фон Гайр, напускащият германски посланик в Русия.
В началото на войната миналата година Орлов стоеше сам на Червения площад с транспарант, на който пишеше: "1945: Страна, победила фашизма. 2022: Страна, в която фашизмът побеждава."
Той ми каза, че сега има два варианта. Първият беше, че Путин ще бъде сменен по някакъв начин и че ще започне период на реформи, както при Никита Хрушчов след Сталин.
"Вторият вариант, който е по-реалистичен, е режимът да остане в сила и Русия бавно да умира", каза Орлов. "Тя ще изостане от други страни и за да направи този режим стабилен, нивото на репресии ще се повиши."
Путин почти сигурно има достатъчно от страната си и достатъчно пари зад гърба си, за да продължи войната поне още 18 месеца до две години, казаха ми в Москва трима западни посланици в Русия.
Попитах Песков, говорителят на Кремъл, дали Русия иска повече украинска територия извън четирите анексирани провинции.
"Не", каза той. "Ние просто искаме да контролираме цялата земя, която сега сме записали в нашата конституция като наша."
Русия се върти в своя кръг
Рибният музей на езерото Байкал, дървена сграда, която частично е потънала във водата, е официално затворен. Но Роликова, сметна, че е важно да го видим и затова отвори заключената с катинар врата, за да разкрие палимпсест от Русия през миналия век.
Тук-там бяха разпръснати бъчви, в които някога е лежала осолена риба, шейни, мрежи, пейки и избелели снимки на рибари, тръгнали с дървени лодки към огромното езеро. Сетих се за наблюдението на Ролан Барт, френски философ, че във всяка стара снимка дебне катастрофа.
Съветски плакати от времето на Великата отечествена война украсяваха стените: "Голямата риба е за фронтовата линия!" "Задължението на всеки рибар е да надхвърли плана!"
Визия за казани с осолена риба, влачени през хиляди километри руска степ, за да подхранват Червената армия, проправяща си път към хитлеристкия Берлин, сякаш улавя необятността на съветската решимост и жертва, които Путин настоява, че трябва да почете чрез още една война.
"Никой не дойде и не ни попита: Искаме ли тази война или не", каза Роликова.
По пътя обратно към Улан-Уде от езерото Байкал жертвите от войната на Путин за обръщане на историята бяха неизбежни.
В едно гробище лежи Андрей Межов, морски пехотинец, роден през 2000 г. и убит на 6 март 2022 г. в Украйна. Той беше от близкия град Таловка, учил е в Байкалския държавен университет и е служил в армията във Владивосток.
Морско знаме се развяваше на вятъра над букет цветя. На него беше мотото на морските пехотинци: "Където и да сме, там е победата".
При всяко мое посещение на гробище, за да видя гробовете на загиналите във войната, агентите на ФСБ паркираха колата си на 50 метра разстояние, просто леко напомняне.
В последния ми ден в Москва отидох до Болшой Москворецки мост, под Кремъл. Малък храм отбелязва мястото, където Борис Немцов, извисяваща се опозиционна фигура, беше застрелян на 27 февруари 2015 г. — грубо политическо убийство.
Някой винаги присъства в светилището, бди над него и се грижи да има свеж букет цветя. На този ден задачата падна на Аркадий Коников, който ми каза: "Немцов беше честен политик, много необичайно нещо. Той беше смел човек, велик човек".
Година преди Немцов да умре, преди почти десетилетие, когато започнаха подбужданите от Русия боеве в района на Донбас в Украйна, той написа на страницата си във Фейсбук: "Путин обяви война на Украйна. Това е братоубийствена война. Русия и Украйна ще платят висока цена за кървавото безумие на този психически нестабилен агент на тайната полиция. Младите мъже ще загинат и от двете страни. Ще има неутешими майки и сестри."
Съвсем наскоро, точно преди смъртта на Горбачов на 30 август, Муратов, посети приятеля си, докато лежеше в московска болница. Състоянието на съветския лидер, който реши да освободи руснаците и на чието погребение Путин не отиде, беше тежко. Не разбираше много.
В стаята му имаше голям телевизор. На него, възпроизвеждащи се отново и отново, имаше изображения на бомбардировки и експлозии в Украйна. Когато Муратов излиза от стаята, Горбачов казва: "Кой въобще би могъл да бъде щастлив от това?"