Кабинетът „Денков“ е пред вот на недоверие. Лидерът на БСП Корнелия Нинова предизвиква ГЕРБ и Бойко Борисов, но какво ще стане… Каква е интригата за местния вот и ще има ли последици за България от конфликта в Газа. Пред ФАКТИ говори Емил Соколов - доктор по история от университета в Екзитър, историк, политически анализатор и преподавател по българска и световна история.
- Г-н Соколов, целият свят говори за войната Израел – „Хамас“. Това дава ли глътка въздуха на кабинета „Денков“, защото фокусът се измести извън България?
- Случващото се в Израел е наистина ужасно. Не бих смесвал двете неща. Вътрешнополитическите проблеми в България продължават да са на дневен ред. Вероятно конфликтът в Близкия изток ще ангажира новинарския поток през следващите дни, но това не означава, че кабинетът няма проблеми за решаване.
- Конфликтът в Газа опасен ли е за България. Вече прибрахме българи с два полета…
- Опасен е за стабилността на Близкия изток, ако въобще можем да говорим за такава. Амбициите на Иран в региона стават все по-настъпателни, а не е изключено и други държави като Сирия също да са замесени. Припомням, че последният сериозен конфликт в Близкия изток доведе до огромна бежанска вълна. Разбира се, индикации за такова нещо няма, защото Израел не е Сирия. При такива конфликти обаче риск винаги има, тъй като страната ни е вход към Европа.
- Бойко Борисов и Делян Пеевски се превърнаха в говорители на парламента. Защо изпадна ПП в такава ситуация само да се обяснява?
- Правителството не води достатъчно активна комуникационна политика. Г-н Борисов и г-н Пеевски се възползват от комуникационния вакуум и често обявяват постиженията на кабинета за свои. Това е, защото им се позволява да го правят. Решаването на проблемите трябва да е приоритет на един кабинет, но комуникацията с гражданите е също толкова важна.
- Темата за промени в Конституцията се свързва най-вече с правомощията на държавния глава. Колко е важно да се орежат правомощията му...
- Важно е да се орежат правомощията на служебните кабинети, тъй като видяхме, че те могат да се превърнат в инструмент за реализирането на личните политически амбиции на президента. Силното политизиране на служебните правителства през последните години показа, че ако иска, президентът може да оказва огромно влияние на политиката в страната. Конституцията принципно не предвижда такава роля за президента, но се оказа, че е възможно държавният глава с лекота да надскочи правомощията си. Промените в конституцията целят да решат този проблем.
- Кирил Петков ни учи на математика, защото мнозинството в парламента можело да си прокара промените в Конституцията. Когато държавният глава е от „нашата партия“… Какво следва, нови промени ли… Опозицията готви и вот на недоверие?
- Промените не целят да ни делят на наши и ваши, а да гарантират, че основите на парламентарната република ще продължат да стоят на мястото си. Преди месеци видяхме, че в условията на парламентарна криза, когато никоя партия няма мнозинство, при желание президентът може да упражнява контрол, който му е неприсъщ. Промените в Конституцията трябва да направят така, че който и да е президент и каквато и да е парламентарната аритметика, парламентът и президентът да са си на мястото.
Вотът на недоверие не е изненада. Въпреки че ГЕРБ не са го инициирали, не изключвам да се възползват от възможността, за да поискат смяна на министри или да опитат да „изтъргуват“ нещо друго.
- Как гледате на ролята на опозицията. Опряна в стената или има нужда от нея?
- Опозицията трябва да е коректив. Място за нея винаги има. „Възраждане“ и БСП обаче не се занимават с критика по същество, а с вдигане на истерии. Вместо да се обсъждат политики, двете партии са в непрекъснат предизборен режим, който е уморителен за всички, включително и гражданите.
- Росен Желязков уволни Ива Митева, след като закри дирекция "Законодателна дейност и право на Европейския съюз" в НС. Реваншизъм ли е това...
- Възможно е, въпреки че не съм запознат с отношенията между г-н Желязков и г-жа Митева.
- Ако погледнем в национален план на изборите за кметове и общински съветници, как гледате на кампанията. Нещо прави ли ви впечатление?
- В няколко от големите областни градове – София, Пловдив, Велико Търново, Варна и други се очертава да има сблъсък между кандидатите на „Продължаваме Промяната“ – Демократична България и ГЕРБ. Резултатите от тези избори после ще играят роля в отношенията между двете партии на национално ниво. Местните избори са шанс двете коалиции да премелят силите си и конкуренцията ще е голяма.
- Коалициите по места са повече от интересни. Няма ГЕРБ, няма СДС, няма ПП, няма БСП, няма „Възраждане“. Какво искат хората по места?
- Хората със сигурност искат промяна, тъй като има кметове, които управляват трети или четвърти мандат, а някои и пети. По всяка вероятност обаче ГЕРБ-СДС, „Продължаваме Промяната“ – Демократична България и „Възраждане“ ще са трите политически сили с най-голямо представителство в местната власт. Възможно е по места независими кандидати или местни коалиции да постигнат успех, но това ще са изключения.
- Ролята на „Възраждане“ в местната власт. Каквото и да спечели партията на Костадин Костадинов, ще им е добре дошло. Но какво ще означава това? Трети на парламентарните избори, какво следва…
- Добър резултат на местните избори ще позволи на „Възраждане“ да продължи да се разраства и е много вероятно на следващите парламентарни избори пак да са трети. Местните избори са изключително важни. Кметовете и общинските съветници имат възможността четири години да работят близо до хората и до голяма степен те формират впечатленията им от една или друга политическа сила. Добро представяне на местните избори ще даде възможност на „Възраждане“ да привлече нови симпатизанти. Партията ще добие популярност по места, където досега не е имала силно представителство. Това важи за всички политически сили и затова всички инвестират толкова време и усилия в местните избори.