Изминаха шест месеца от началото на най-трудния мандат в новата българска история. Едно начало, белязано от трудно обяснима ожесточена съпротива от страна на партиите, които не влязоха в управлението на страната.
Станахме свидетели на непозната до момента стимулирана агресия в обществото. Тя беше активно поддържана от враждебна медийна среда, в която постоянно се представяха като особено драматични уличните протести дори и в дни, когато броят на протестиращите се ограничаваше до 50-100 недоволни граждани.
Още в края на предходния мандат знаехме, че ще бъде трудно. В едно интервю, далеч преди изборите, в опит да обобщя какво предстои бях използвал израза „Да му мислят следващите”, непредполагайки, че трябва да му мисля аз заедно с вас. Но и в най-песимистичните си прогнози не предполагахме, че така драматично ще се възприеме една нормална смяна на правителствата, обичайна за демократичните европейски страни. Впрочем, това е още едно доказателство за недемократичните характеристики на предходния мандат.
Демократичните писани и неписани правила не предполагат подобни реакции при какъвто и да е резултат от изборите.
Когато поемахме управлението на страната, знаехме за дълбоката институционална криза, икономическата депресия и задълбочаващия се дезинтегритет в обществото. Картината се оказа още по-сурова. Обществената и социално-икономическата система е толкова разрушена, че трудно реагира на каквито и да е сигнали, политики и инструменти. Това налага много повече последователност, търпение, толерантност и изграждане на институционална рамка при състояние, близко до пълно разграждане.
Какво направихме досега. С риск за високопарност и предвзетост ще отбележа, че за отминалите шест месеца успяхме да внесем промени в цялостната социално-иконмическа и психологическа обстановка в страната. Спряхме редица негативни тенденции, други бяха овладени и макар да предстои още много работа по тяхното обръщане, първите позитивни сигнали вече са налице.
Преди време, малко след началото на мандата, поне няколко представители на бизнеса ми казаха, че все още е трудно, пазарът е стагниран, разплащанията се бавят, недоверието в партньорите е същото, но вече го няма страхът. Затова и когато ме попитаха какво е най-важното, което сме свършили за първите сто дни, без колебание отговорих: „Освободихме страната от страха”, с ясното съзнание, че това не е достатъчно, но е задължително условие за по-нататъшната ни работа.
За отминалия период подсилихме социалните акценти на политиките, ускорихме разплащанията на държавата към фирмите, преустановихме централизирания административно-силов натиск върху бизнеса, възстановихме институционалната култура на общуване, поне доколкото зависи от нас, подготвихме редица подобрения в законовата и нормативна рамка в посока по-ефективна конкуренция, по-малки административни тежести, по-ясни и опростени правила, по-добра събираемост на бюджетните приходи. Не бих влизал в конкретика – всички вие активно следите работата на кабинета, а не малка част от мерките реализирахме с вашето активно съдействие.
Очертаха се и области, в които темпото не е задоволително – достъпът на малкия бизнес до кредитни ресурси, административната реформа, оптимизацията на здравните системи, видимо подобрение на инвестиционния климат, колебанията в овладяване на бежанската вълна. Има и обективни предпоставки, разбира се, затрудняващи нашите действия, но има и субективизъм. Все още на кабинета не ни достига решителност и иновативност. Даваме си сметка, че в заварената нетипична обстановка са необходими силни и в определена степен – нестандартни, мерки и политики, но като че ли не ни достига системност и координираност в политиките. Координираност не само и не толкова вътре в кабинета, колкото между кабинета и подкрепящите го политически сили и парламентарни групи. В определени сектори се чувства и концептуална недостатъчност.
Използвам тази среща за своеобразна равносметка. Днес може да заявим: „Трудното свърши. Предстои по-трудното”. Доказахме, че можем да устоим на уличен и психологически натиск, че не ни плашат заварените безредици както в обществото, така и в институциите. Предстои ни обаче да убедим нашите избиратели и всички наши сънародници, че можем да подредим системите – да ги реорганизираме, реформираме и да ги насочим в една по-рационална орбита. Да подобрим средата за правене на бизнес, да убедим деловите кръгове, че стопанската предприемчивост се закриля, а не потиска от държавата, да повишим ефективността на публичните разходи, да пресечем практиките на данъчни отбягвания. За да можем да проведем и по-активни социални политики и да възстановим солидарността в нашето общество.
Навлизаме в първата планирана от нас фискална година. Убеден съм, че тя е най-важната година, която ще очертае окончателно облика на кабинета и мнозинството. Нямаме право на отстъпление, защото залогът е бъдещето на нашата страна – дали ще вървим напред, или отново ще се отклоним в пътища, които не водят към нищо добро. Това очакват от нас българските граждани – както нашите симпатизанти, така и тези, които не ни подкрепят, но също искат да живеят в една по-добра държава.
Благодаря за доверието от името на всички от кабинета. Ще разчитаме и занапред на вашата подкрепа.