Преди около седмица САЩ и Израел изведнъж спряха да сравняват "Хамас" с ИДИЛ. Терминът "Хамас - ИДИЛ" беше станал de rigueur сред израелските официални лица в публичните им изявления и заедно с партньорите им в престъпленията във Вашингтон те често настояваха, че Хамас е по-лош - дори много по-лош - от ИДИЛ. Това е познат сценарий. През 2001 г. кулите близнаци едва се бяха срутили и Ариел Шарон веднага започна да настоява, че ООП не е по-различна от "Ал Кайда" и че Ясир Арафат е по-лош от Осама бен Ладен. Израелските привърженици и апологети веднага и послушно последваха примера му.
Но "Хамас-ИДИЛ" вече не е такава. В по-голямата си част израелските подгласници все още не са възприели посланието и продължават да папагалстват по линия, която е излязла от мода при техните лидери, но вероятно ще последват примера им в някакъв момент през следващите 24 месеца.
И така, какво се случи? Най-очевидно е, че САЩ и Израел водят преговори, сключват и изпълняват редица споразумения с "Хамас-ИДИЛ". Не е особено добър външен вид да водиш интензивни разговори и да правиш една след друга отстъпки на движение, което уж е по-жестоко и брутално от организация, която не само Западът, но и международната общност смята за напълно извън закона. Особено в момент, когато се съобщава, че по-широко споразумение, надхвърлящо размяната на пленници, се обсъжда в Доха от шефовете на ЦРУ и Мосад - градът, в който живеят не само катарските посредници, но и настоящите и бившите политически лидери на Хамас - Исмаил Хания и Халид Машал.
Фактът, че Хамас преговаря за размяна на пленници и освобождава не само чуждестранни, но и израелски еврейски цивилни, вместо да им прерязва гърлата в ужасяващи видеоклипове, също не помага на каузата. Не помагат и свидетелствата на освободените пленници, че независимо от насилието и малтретирането при първоначалното им залавяне, като цяло отношението към тях е хуманно.
Разбира се, никой цивилен не заслужава да бъде държан в плен, освен ако не е осъден за конкретно престъпление от законна власт, но все пак контрастът между показанията на освободените израелски и палестински цивилни пленници е огромен. Освободените палестински жени и деца разказват за постоянно физическо и словесно насилие, особено след 7 октомври; за всякакви лишения; и за ескалация на насилието, след като става ясно, че ще бъдат освободени. Разярени от радостта на палестинците от освобождаването на собствените им пленници, буйстващите израелски сили също така застреляха и убиха няколко палестински доброжелатели, обгърнаха повечето други в облаци от сълзотворен газ и нахлуха в домовете на приемащите семейства, за да изгонят журналистите и да предупредят да не се празнува и дори да не се "изразява радост".
Палестинците не са управлявани от израелското правителство в същия смисъл, в който са управлявани израелците в границите отпреди 1967 г. По-скоро те са обект на военно управление, на практика израелска военна диктатура, чието управление най-добре се описва като тоталитарно. Тя например забранява знамената, дори определени цветови комбинации (например в облеклото и живописта), а през 2023 г. и "изразяването на радост".
Видеоклиповете на Хамас за освобождаването на пленниците, в които те помагат на възрастни хора, дават бутилки с вода и махат за довиждане (което не е съвсем подходящо за ИДИЛ), са критикувани като политически театър и пропаганда. Това е справедливо. Но все пак това е доста контрастно на сцените пред затвора Офер, където Израел освобождава палестински пленници. Там най-доброто, което израелската пропаганда може да постигне, са облаци сълзотворен газ, сплашване на журналисти, бойни патрони и простреляни трупове. (И, за добро, арестува повече цивилни, отколкото освобождава.)
Така че САЩ и Израел не само искаха да избегнат обвинението, че преговарят с ИДИЛ, но и наличните изображения не са подходящи за този разказ. Джо Байдън ще отиде в гроба си, настоявайки, че е виждал видеоклипове с обезглавени от Хамас бебета, но това стигна дотам, че дори бедната Джил извърта очи. Други израелски и американски твърдения също бяха подминати.
Например израелските власти наскоро намалиха броя на убитите на 7 октомври израелци от 1400 на 1200 души. Причината е, че 200 трупа, изгорени до неузнаваемост, са принадлежали на палестинци, а не на израелци. Това предполага, че Хамас не е подпалвала системно живи хора. По подобен начин израелското разузнаване (или това, което е останало от него) вече е стигнало до заключението, че Хамас не е знаело предварително за гаврата, организирана близо до границата между Израел и концентрационния лагер в Газа. Следователно това не би могло да бъде предварително планирано злодеяние. Разбира се, не твърдя, че на 7 октомври не са били извършени никакви зверства, а по-скоро, че с появата на повече факти пропагандната линия "Хамас-ИДИЛ" става все по-несъстоятелна.
Ако оставим настрана халюцинациите на Байдън и изключим за момент Нетаняху от авторекламата, идеологическата, организационната и политическата връзка между Хамас и ИДИЛ остава легитимно поле за изследване. То е и доста убедително. И Хамас, и ИДИЛ наистина са ислямистки движения. Но до голяма степен това е мястото, където свършва сравнението. Да се предполага, че те са еквивалентни или идентични, е подобно на твърдението, че няма разлика между конституционните и абсолютните монархии, защото техните държавни глави придобиват длъжността по един и същи начин.
Хамас е палестинското подразделение на "Мюсюлмански братя" - регионално ислямистко движение, създадено преди почти век. Различните му национални клонове се стремят към постигане на политическа власт чрез мобилизиране на масите и като такива създават политически партии; предоставят социални услуги; участват в избори, преврати и въстания; участват във въоръжени кампании срещу местната автокрация и чуждестранното господство; и в редица случаи формират международно признати правителства. Това е коренно различен модел от този, който преследва ИДИЛ.
Хамас е създадена в котела на израелската окупация и подобно на други палестински организации участва активно в борбата за прекратяване на израелското управление. През 2006 г. тя участва в палестинските парламентарни избори, напълно сертифицирани от Центъра "Картър", които спечели. През 2007 г. Хамас завзема властта в ивицата Газа след една година, през която различните му вътрешни и външни противници, учтиво казано, активно работят за подкопаването му. През изминалите години, освен че извърши нападения, които предизвикаха световни заглавия, тя разви отношения с различни държави като Алжир, Египет, Иран, Русия и Катар; договори размяна на затворници и прекратяване на огъня с Израел; освободи чуждестранни заложници (включително журналиста от Би Би Си Алън Джонстън), отвлечени от съперници и престъпни банди; подкрепи споразумение за две държави с Израел; и си сътрудничи с различни агенции на ООН и международни организации.
Управлението му на ивицата Газа е в различна степен хегемонно и репресивно, но подобно на политиката му не може да се сравнява с това, което се наблюдава при самопровъзгласения халифат на ИДИЛ в Сирия и Ирак.
Всъщност ИДИЛ остро критикува Хамас и смята, че групата като цяло, както и всеки от нейните отделни членове, са "вероотстъпници" и "политеисти" - най-сериозните ѝ прегрешения от всички. Това се дължи, наред с други смъртни грехове, на участието на "Хамас" в демократични избори, на неуспеха ѝ да управлява единствено в съответствие с шериата (ислямското право), на отношенията ѝ с Иран и други регионални държави и на приоритизирането на палестинското освобождение. Може би поради тази причина през 2015-2016 г. Хамас прекрати бързо опитите на движението "Ислямска държава" да се установи в ивицата Газа, най-вече в Рафах.
Mouin Rabbani
превод: Nick Iliev