В Русия има над един милион души, заразени с ХИВ. Но само половината от тях получават лечение. Броят на инфекциите нараства, а лекарствата за СПИН стават все по-дефицитни. Каква е причината?
Аптеките в Москва вече не предлагат "Долутегравир", оплакват се пациенти на сайта на Московския център за борба със СПИН. Лекарството е един от препаратите за комбинирано лечение на заболяването, но то съвсем не е единственият медикамент за борба със заразата, който е дефицитен в Русия.
Епидемия, излязла извън контрол
По официални данни в Русия живеят 1,13 милиона души, заразени с ХИВ. Реално обаче те са много повече, тъй като толкова са само регистрираните. "На официалната руска статистика не може особено да се вярва, затова е много трудно да разберем колко точно са серопозитивните", казва Екатерина Степанова, лекарка в руска частна клиника. По думите ѝ в над 40 руски региона повече от един процент от бременните жени са дали положителен тест за ХИВ - показателно за мащабите на заболяването. "Това е ужасно, защото разкрива колко широко разпространена е тази инфекция в Русия", допълва Степанова.
Освен това далеч не всички заразени с ХИВ се лекуват с медикаменти, защото в Русия има сериозен недостиг на препарати за имунната система. Само половината от всички регистрирани пациенти получават лекарствата си безплатно. Заразените хора трябва да регистрират своя ХИВ-позитивен статус и да бъдат вписани в база данни, но мнозина не се осмеляват да го направят - страхуват се, че могат да бъдат заклеймени и отритнати.
"Това е така, защото СПИН все още е тема табу в Русия. Не само поради недостига на информация, но и поради съществуващите предразсъдъци. Много хора например смятат, че ХИВ засяга само определени групи от населението - хомосексуалните, проститутките или наркоманите. Представителите на тези групи са стигматизирани в Русия - те са обект на дискриминация и преследвания", посочва Степанова.
Предразсъдъци и невежество
Алексей е един от тези, които говорят открито за диагнозата си. Живее в Москва и си спомня кога е бил диагностициран: "Бях на осем години, когато научих, че съм заразен от раждането си чрез биологичната си майка. Не обърнах особено внимание - бях още дете".
До четиринайсетгодишна възраст той е живял в различни детски домове. Казва, че като малък не осъзнавал как е бил дискриминиран заради заболяването си - едва по-късно разбрал, че наистина е бил обект на предразсъдъци. "Като дете не се чудех защо моите съдове, чинии и чаши постоянно ме следваха от дом на дом. Това дори някак ми харесваше. Впоследствие разбрах, че това е било заради диагнозата ми", обяснява Алексей. Той обаче смята, че всичко се е дължало не на друго, а на слабата информираност на хората.
По-късно обаче се сблъсква с неприкрита дискриминация: "Веднъж бях с приятели на бар и им разказах за инфекцията си. Тогава те ме попитаха от коя чаша съм пил, за да не я объркат със своите. Това ме нарани толкова много, че започнах да плача".
Защо медикаментите не достигат?
В Русия заразените с ХИВ могат да се лекуват и в частни клиники - но там лекарствата се плащат от пациентите. Обикновено те излизат между 4000 и 9000 рубли (приблизително между 40 и 90 евро) на месец, което в Русия не всеки може да си позволи.
Но защо има такъв недостиг на лекарства за лечение на ХИВ? Със сигурност той не се дължи на международните санкции срещу Русия, защото те не засягат жизненоважните медикаменти. Има и по-евтини руски генерични препарати, но те въпреки това не стигат за всички пациенти с ХИВ в Русия.
Една от причините е, че бюджетът на руското министерство на здравеопазването за закупуване на лекарства срещу СПИН е изчерпан отдавна, а фактът, че почти всички ресурси на руската държава в момента отиват за войната срещу Украйна, допълнително влошава ситуацията.
Към това се добавя и ръстът в населението на страната след незаконното анексиране на Херсонска, Донецка, Луганска и Запорожка области. Там живеят около 11 милиона души, което означава и увеличаване на броя на пациентите с ХИВ. Според прогнозите, докрая на 2023-а година новите случаи на заразяване с ХИВ ще достигнат около 60 000. Т.е. още повече пациенти ще имат нужда от лекарства - без никаква сигурност, че ще успеят да ги получат. Това означава, че епидемията само ще се разраства.